След тържествената церемония в залата на Старозагорската опера, която ще започне около 18 часа на 1 юни, XI-ят кинофестивал „Златната липа” ще бъде открит с премиерния за България филм от Италия „Все още има утре“ с режисьор Паола Кулинези, която играе и главната роля. Действието на филма се развива през 40-те години. Героинята на Кулинези е малтретирана съпруга, притисната от консервативните патриалхални нрави на тогавашното общество, която все пак намира умен начин да отмъсти на съпруга си.
Сред богатия списък със заглавия на
автори от 18 европейски държави са последните филми на Уди Алън -
френско-британската продукция „Чист късмет“ (2023) и на Роман Полански
„Дворецът“ (2023), който е италианска продукция. „Интересен акцент в
извънконкурсната програма са европейски филми с участието на известни
холивудски имена“, посочи Магдалена Ралчева, директор на феста. Такъв е филмът
от Испания и Белгия „На ръба“ (2022) с продуцент и изпълнител на главната роля
Пенелопе Круз, френският „Фаворитката на краля“ (2023) на режисьора Майуен Льо
Беско с участието на Джони Деп и Пиер Ришар, копродукцията между Люксембург и
Франция „Господин Блейк на вашите услуги“ (2023) на режисьора Жил Льогардиние с
участието на Джон Малкович и Фани Ардан, биографичната копродукция между
Великобритания и САЩ с участието на Хелън Мирър „Голда Меир: Желязната лейди на
Израел“, френската криминална драма „Анатомия на едно падане“ (2023) на
режисьора Жюстин Трие, италианският филм „Шошана“ на известния английски
режисьор Майкъл Уинтърботъм и много други.
18 са българските филми (документални,
игрални и късометражни продукции), включени в програмата. Сред тях са
документалният филм „Бригита“ (2024) на режисьора Юрий Дачев. Той ни връща в
черно-белите години на БНТ и живота на легендата в българската журналистика –
емблематичната телевизионна водеща Бригита Чолакова.
Документалната лента на Станислав Дончев
„Оглушителна тишина“ (2023) е посветен на Цвети - световна шампионка по
художествена гимнастика, която прави опит за самоубийство в деня, в който се
предполага, че трябва да замине за Олимпиадата през 2016 г.
„Отмъстителката“ (2023) на режисьора
Ралица Димитрова е по сценарий на Тони Николов с оператор Пламен Герасимов.
Филмът разнищва интересни факти около драматичната съдба на Мара Бунева. Как и
защо една обикновена жена от началото на ХХ век се превръща в терористка,
готова да отмъщава за поробеното си отечество? Героинята хладнокръвно застрелва
сръбския юридически съветник на Скопската бановина – Велимир Прелич, виновен за
репресиите над българите...
Девет силни киноистории са селектирани в
конкурсната програма на Международния фестивал за ново европейско кино
„Златната липа“ 2024. Два от тях са от български автори – „Уроците на Блага“
(2023) на режисьора Стефан Командарев и „Защото обичам лошото време“ (2023) на
Яна Лекарска. „Това са два чудесни и много различни български филми - като
внушения, като разказ, като послания. Но са еднакво интересни и завладяващи.
Нашата селекционна комисия се спря именно на тези две ленти от България. Много
рядко се е случвало два български филма да попаднат в конкурсната програма на
„Златната липа“, което говори за силна година на българското кино“, коментира
директорът на фестивала Магдалена Ралчева.
Другите заглавия в конкурсната пограма
са:
„Стиснати юмруци“ (2023) - последният
филм на белгийския режисьор Вивиан Гофе, който беше член на журито на „Златната
липа“ през 2015 година.
Албанският филм „Окарина“ (2023) на
режисьора Албан Зоджани, разказващ история на едно семейство, емигрирало във
Великобритания, за да търси по-добър живот.
Италианския режисьор Матео Гароне
участва с „Аз, капитанът“ (2023). В основата му също е мигрантската криза, но
истинската тема на лентата е за възмъжаването
Копродукцията от Франция, Италия, Канада
и Белгия „Плитката“ (2023). Филмът разказва паралелно историите на три жени,
които живеят в Индия, Италия и Канада, борейки се с превратностите на живота.
Сред конкурсните ленте е и най-награждаваните
през последната година грузиннски филмови продукци - „Гражданинът Светец“
(2023) на режисьора Тинатин Каджришвили, който е и съсценарист.
Биографичната драма „Алма и Оскар“
(2023) на австрийския режисьор Дитер Бернар е копродукция на Австрия,
Швейцария, Германия и Чехия изследва страстната и бурна тригодишна връзка
между Великата дама на виенското общество - Алма Малер (1879-1964) и
австрийския художник Оскар Кокошка (1886-1980).
Деветото заглавие в конкурсната програма
идва от съседна Сърбия в копродукция с Франция, Хърватия и Люксембург.
Действието на филма „Изгубена държава“ (2023) на режисьора Владимир Перишич се
развива в Сърбия през 1996 г. по време на студентските демонстрации срещу
режима на Милошевич.
Повече информация може да прочетете на: https://thegoldenlinden.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар