„Всички вярват, че балетът е изкуство. А в същото време това са само благородно изглеждащи упражнения…”, пише откровено Мирженка Чехова.
Книгата ѝ (изд. Изида, превод Красимир Проданов) описва изживяното от нея в Пражката танцова консерватория, като го надгражда по един великолепен начин. Резултатът е задъхан и завладяващ разказ напълно в тон с дивия ритъм на 90-те – времето, когато Мирженка учи в училището.
Захвърлена в лапите на сурови преподаватели едва на 10, тя прекарва най-хубавите години от детството си в жестоки репетиции и зверски режим на обучение. Прибавя се и обичайната гарнитура – наркотици, секс, психически проблеми.
„Балерини“ е книга, която тупти и грее – въпреки че ставаме свидетели на едно унищожено детство. Запазила най-ярките явления от края на миналия век, книгата е разкъсваща сърцето лична изповед, но в същото време и предупреждение за всички, които са склонни да виждат в света наоколо само красивото.
Едно дете израства пред погледите ни – сблъскало се отрано с жестокия свят на възрастните, то трябва да оцелее и в същото време да стане най-добрата балерина. Друг вариант няма… или всъщност има, нарича се провален живот.
Запазила автентичен документален дух, историята на Мирженка ни води в чешката светая светих на балета – Пражката танцова консерватория. Потъваме и в пълните със забранени плодове нощни клубове. Явяваме се заедно с авторката на кастинг за стриптизьорки и отронваме сълза за всички несбъднати мечти, които времето превръща в травми.
„Когато бяхме на четиринайсет или петнайсет, просто ни казваха, че сме дебели – разказва авторката в интервю за iDnes. – Детската душа е ужасно крехка. Тя не знае как да реагира на нещо такова. Ние търсехме решение в гладуването, съвсем нормално беше някои от нас да припаднат от глад през деня. И всички бяхме много слаби. Но оказваха натиск върху нас – или да направим нещо със себе си, или да си тръгнем от училището. А ние не го искахме.”
Вследствие на системния тормоз в училището повечето момичета не успяват да завършат – Мирженка разказва по страниците на „Балерини” за съдбата на онези, които са се оказали зад борда рано-рано. Не е розова всъщност и съдбата на другите, които са успели. „Нищо друго не умееш. Никоя друга не си – споделя в горчивата си изповед тя, - А ако изгубиш това, ще изгубиш всичко.”
Авторката всъщност преодолява всички препятствия – тя завършва успешно не само Танцовата консерватория, но и Академията за сценични изкуства в чешката столица. Създава няколко театрални трупи, работи и учи и в Ню Йорк, гастролира със спектаклите си в много страни по света, включително и България. „Осем години триене след осем години вписване. Миналото вече не съществува”, прави тъжна равносметка на своето обречено в името на изкуството детство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар