Неназованият разказвач в романа на Филип
Груич е непознат младеж, който като в някакъв градски уестърн се
появява “от нищото” в един град, където търси място за себе си.
Градът, в който пристигна, е студеният фон на новодошлия, който се лута из
улиците му, търпеливо безразличен към съществуването му. Дори читателят не знае
нищо за него: откъде е дошъл и какво иска. Последното е нещо, което и той
самият не знае. Всичко, което му трябва, е квартира.
Историята на романа се развива във време
доста близко до днешното и мястото на нейното разгръщане може да бъде
навсякъде. Само по имената и фамилиите на героите заключаваме, че става въпрос
за Сърбия, а по-нататъшните подробности (минаващият трамвай, голямата река)
водят до заключението, че в случая градът е Белград. За читателят обаче това не
е от съществено значение, така че е свободен да пренебрегне тези знания. Вместо
това, преминаването през първите няколко десетки страници може да го затрудни,
да почувства определена неяснота: разказвачът описва усещането си за странност
и „новост“ на всичко, което го заобикаля, после първия си апартамент под наем,
спартанско, необзаведено убежище от външния свят. След това има неизбежни
случайни срещи в квартала, несигурни начала на възможни приятелства,
емоционални връзки... И накрая, работа (не много точно дефинирана): трябва да
живееш от нещо, дори в роман, в който очевидно „нищо не се случва“. Повествованието
добива истински размах едва когато бившата приятелка на негов колега от работа
се втурва почти стремглаво в живота на разказвача, и с която той скоро ще
заживее в нейния апартамент, все още еднакво инертен по отношение на
собственото си самоопределяне и себереализация. Но „външният свят“ изисква и
очаква от него все повече.
„Наемателят“ е книга, която вероятно
може да напишете, когато сте на около двадесет и пет години и сте толкова
непознат за света, колкото и той за вас. Разказвачът на Груич е донякъде слаб
човек, който позволява на събитията да го отведат, където пожелаят и посвещава
най-големите си усилия, за да избегне по някакъв начин случването на каквито и
да било събития: много добре е да живееш в комфортния безвремеви балон на
вечното настояще, да се милваш на дивана с хубаво момиче (при това „на негов
гръб“), да гледаш телевизия и изобщо да оставиш света да си върви. Светът обаче
винаги има някакви други идеи. И обикновено намира начин да ги наложи.
Всъщност „Наемателят“ е лирична,
минималистична история за израстването и съзряването в свят, който предлага
безброй възможности, само че всички те някак си се свеждат до едно и също нещо,
а то не изглежда твърде привлекателно за израстващия субект. В своята
отвлеченост и лека ониричност романът донякъде наподобява книга на Харуки
Мураками, не случайно това е едно от малкото четива, споменати от разказвача.
Ще издържи ли докрай любовна одисея на
разказвача? Ако не, какво ще последва? Дали ще си намери постоянна работа? Ще
затвори ли кръга като се върне към квартирата, от която е започнал
съществуването си в новия град, а следователно и процеса на израстване? А после
накъде? Потенциалният читател ще разбере част от това, ако прочете романа, нещо
ще остане неизвестно или недефинирано, защото така трябва да бъде в момента, в
който Груич „напуска“ своя герой.
Този роман е за всеки, който очаква да
стане на двайсет, който в момента живее двайсетте си години или който ги е
напуснал, за всички (в буквален и преносен смисъл) квартиранти и наематели, за
всеки, който търси различна, остроумно-забавна история за нечий живот.
"Наемателят" е забавно четиво, което завладява
със своята простота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар