Съпричастност: Всеки е мъглижанин!

„Стара Загора – Мъглиж, Лондон – Париж – все тая!” – стара регионална сентенция

Както е известно Мъглиж беше пръв, но става въпрос за Септемврийското въстание, избухнало, а и потушено, през отминалото хилядолетие. Оттогава в градчето нищо друго не се бе случвало, освен че животът си течеше бавно и монотонно и нищо голямо и значимо не ставаше. Всички си мислеха, че и няма и какво толкова да се случи…

Да, ама не! Първият предвестник на събитията, които предстои да опишем, започнаха с издаването на хумористичния вестник „Шабли Евро” от местния зевзек Пантелей, който, за да бъдем напълно точни, живееше в Горната махала, и нямаше кой знае какво чувство за хумор. Тъй като си беше фукара, нямаше много пари и не можеше да поеме разходите за печат, служители и разпространение, затова вестникът се издаваше само в електронен вариант. Вдъхновението му дойде не откъде да е, а от френския седмичник „Шарли Ебдо”, печално известен с некоректните (несмешните) си карикатури, които им докараха атентатите в редакцията вълна от солидарност и шестмилионен тираж. Това си имаше и лоша страна, защото част парите и славата донесоха конфликти в редакцията и напускане на част от персонала преди време. Пантелей си мечтаеше и той да се прослави така, но по възможност никой да не стреля по него или поне да не го улучи. Така щеше да спечели и пари, това бе основната му идея.

Още в началото Пантелей се сблъска с много трудности. В Мъглиж всички се познаваха и нямаше нужда някой да описва новините, пък скандал можеше да се заформи само в кръчмата. Както казахме, самият Пантелей имаше напълно ампутирано чувство за хумор, а и пишеше трудно, щото беше завършил само местния Селскостопански техникум, сега Професионална гимназия (пустите му трактористи, станаха гимназисти).

Първият материал, който изпедепца бе със заглавие „Роналдо предпочита Телбизовата къща”. Основната теза в него бе, че „когато Кристиано Роналдо е в Мъглиж, той не пропуска да отиде в Телбизовата къща (бившият етнографски музей). Нападателят на Реал Мадрид и хабер си няма къде е Мъглиж, но вероятно, ако дойде в градеца, нямаше да пропусне тази местна забележителност. Текста не беше пълна лъжа, все пак футболистът още не е идвал за да се провери истинността на това твърдение. В него имаше и скрит подтекст, собствениците на Телбизовата къща да рекламират в „Шабли Евро”, но статията я прочете само авторът и пари така и не бяха спечелени.

Тук трябва да се направи пояснението, че Пантелей кръсти така своя електронен вестник, защото беше голям почитател на бялото вино Шабли (Chablis – произвеждано в Северна Франция, по-точно в Бургундия), а със същата сила обичаше и общоевропейската валута, която обаче рядко имаше възможност да види и пипне. Мечтаеше си за времето, когато ще има неограничени запаси, както от любимото си питие, така и пълни авоари с евро в сметката си.

Тогава Пантелей реши да напише нещо за господин кмета (който, на всичкото отгоре се казваше Господин), ама се разубеди сам. Мъглиж е малък град и градоначалникът, ако рече, направо ще му разгони фамилията…Затова втората статия, за разлика от първата, не почиваше на никакви, па дори и частично реални факти…В нея се описваха кървави атентати в Мъглиж, извършени от ислямисти, които са били блокирани в местността „Равня”, на около километър от града, където по традиция се провежда култовия рокфест We Are Going to Мъглиж. За по-голяма достоверност към страховития текст добави колаж от снимки на убити в местната ромска махала, до изградения по европейски проект стадион, гордост на всички мъглижани. И зачака…Дали този път ще има посещения в сайта…

Всъщност имаше реална опасност отново никой да не види пантелеевите глупости, но, заради засилените мерки за сигурност, първи в сайта влезе човек от Тайните служби. Ама ще попита, любезния читател - от кои? Така притиснати до стената, ние ще си признаем че не знаем, нали става въпрос за служби, които са тайни? Важното е, че оттам те веднага сигнализирали на Старозагорската дирекция на полицията. Ченгетата звъннали на кмета, а той пратил служител да провери. Обяснил му накратко, каква е работата и човекът се поуплашил. Та нали видял с очите си (с какво друго), какво става по света? Когато наближил махалата, видял струпване на много хора и не можал  да разбере, че там има празник, гостуващ ходжа правил масово сюнети на промоция, т.е. безплатно. Ромите, с присъщия си огнен манталитет се скарали на кой детето първи да мине в правата вяра, щото вакъфски фонд от странство давал и пари и други подаръци – молитвено килимче, баклава и т.н. Служителят се върнал назад, запотен и уплашен, казал на кмета, че там нещо става. И това нещо е много страшно!

Веднага били вдигнати по тревога полиция, жандармерия и антитерористичните отряди. Изискана била помощ и от подразделенията на Карловската и Тунджанската бригади, дислоцирани в Стара Загора и Казанлък, а бил пратен и един отряд френски парашутисти, които по случайност били на съвместни учения на полигона край Корен. Екипи на телевизиите, топ-радиата и големите медии вече пътували към Мъглиж. Когато журналистите пристигнали, целият град бил блокиран напълно. Но жертвите на „атентатите” така и не били намерени. Започнали повсеместни обиските и арести на всеки подозрителен, къща по къща, докато основните части, от най-подготвените сили тръгнали към „Равня”, откъдето се чувал тътен, виждали се пушеци и светлини…

Френските парашутисти се движили в пакет, имайки печален опит от срещите си с българските пайзани, тъй като четири техни другари, преди време били жестоко набити в друга част на България. Те нахлули в дома на Пантелей, в Горната махала, където били очаровани от наличието на доста бутилки Шабли и заседнали при него, неизвестно защо пеейки старата песен на чуждестранния легион: Vive la mort, vive la guerre, vive le sacre mercenaire ("Да живее смъртта, да живее войната, да живее проклетият наемник"). Прекарвали си приятно, без да се налага да се бият с пейзани или да продължат антитерористичната операция. Край „Равня” военните и полицията видели истинската причина за обезпокоителните шумове и светлини. Там бил Иво Руев (рокаджия, основател на рокфеста) с групата си, примамени от етническо-толерантното (наричано по старому „циганско”) лято. В нехарактерното за ноември топло време те репетирали специални ефекти, които да смаят посетителите на следващия рокфест. Ами сега? Новината за жестоките атентати вече била изстреляна в ефир, в електронните медии също, повторена, потретена, че и зачетвъртена. Дори не си направили труда да посочат единствения източник за фалшивите атентати, а именно, „Шабли Евро”. Кризисният щаб веднага изготвил екшън-план. На площада пред кметството, шефът на операцията и кметът, заявили че става въпрос за проверка на действия за предотвратяване на терористичен акт, т.е. за учения. И то при условия, максимално близки до реалните. Успокоените роми заиграли на площада, мъглижани скандирали Je suis français! и Je suis parisien! – в знак на съпричастност към съдбата на Франция, а подпийналите френски парашутисти, скандирали – „Ние сме мъглижани! И то на чист български, който били принудени да научат при гостуването си при Пантелей, тъй като той не говорил никакви други езици. Журналистите доволни си правили репортажите, сигурни че няма да позволим на терористите да променят живота ни.

Само Пантелей бил печален. От Службите го заплашили с доживотна условна присъда, ако продължи да издава „Шабли Евро”. Франсетата пък му унищожили всичките запаси от обичаното бяло вино. Само кметът бил доволен, защото общината влязла в световните новини, а знайно е, че няма лоша реклама. Пантелей получил срок от два дни да затрие електронния си вестник. Няма как, наложило се да изпълни указанията и се разминал с жестоката условна присъда. Дори не прочел, че има имейл, в който самия Кристиано Роналдо му пишел, че идва да посети Телбезовата къща…

П.С. Има много градове в света, които носят името Париж. Само в САЩ има няколко града с това име, в Пловдив пък има такъв квартал – Кючук Париж, демек – Малкия Париж, Мъглиж обаче е само един.