Който е чел „Как се каляваше стоманата? на Островски, може
ясно да си обясни и съвременната ситуация в бившата съветска република. Тя с
нищо не е по-различна от „славните времена” на Украинската народна република (могат
да се направят и аналози с днешните сепаратистки ЛНР и ДНР) на Симон Петлюра.
Една година след Майдана – нищо ново! Уж Виктор Янукович бе
изгонен заради ширещата се корупция и всевластие на олигарсите, а сега пак е
същото. Е има и малка разлика – без Крим, без Донецк и без Луганск.
На украинските олигарси всичко им е позволено. Ринат Ахметов
например първо отвори банка, после реши, че като син на миньор може да превземе
стоманената и каменовъглената индустрия в Източна Украйна, а днес неговият
холдинг вече произвежда 1/3 от електроенергията в страната. В продължение на
шест години Ахметов (собственик и на култовия футболен тим „Шахтьор”-Донецк,
който сега играе на стадиона в Лвов, а офиса му е в Киев) беше депутат,
финансираше предизборните кампании на своите политически приятели за да си
осигури парламентарно мнозинство, когато се приемаха закони, засягащи големия
бизнес. Сега Ахметов вече не е в парламента. В Украйна избраха нов президент и
нови депутати, важните позиции в държавата преминаха в други ръце. Украинските
политолози вече преброиха колко депутати получават финансова подкрепа от
известни милиардери. В списъка отново се появяват добре познати имена -
"групата на Ахметов", "групата на Коломойски",
"групата на Фирташ", "групата на Еремеев", "групата на
Порошенко" и други. Защото и Петро Порошенко, сегашният украински
президент, също е предприемач. "Шоколаденият крал" обаче тепърва
трябва да изпълни обещанието си и да продаде бизнеса си. Да не говорим, че все
още притежава и телевизионен канал. Той обаче постоянно се оплаква, че не може
да им намери купувачи.
Новите, стари олигарси взеха властта и то точно по описаната
от Островски схема – всеки в границите на собствените си възможности.
Коломойски и Порошенко вече са в открит конфликт, въпреки че първия бе на
предната фронтова линия срещу отцепниците…Но не като атаман, а чрез платените
от него батальони. Далаверата явно е слаба, защото съратниците вече са
изправени един срещу друг. Вероятността да започне елиминиране на конкурентите,
включително и физическото убийство на някои от тях е много голяма. Тази новина
дори се промъкна срамежливо и във водещите български медии, чието внимание
обикновено е приковано към „коварната роля на Русия и нейната арогантна намеса
в Украйна”. Как живеят нашите сънародници в Одеска област, защо
правителствените сили използват забранени оръжия (касетъчни бомби и системи за
залпов огън), защо се бомбардират главно жизненонеобходимата структура (болници,
трафопостове, водоснабдителни съоръжения), защо са спрени социалните плащания?
Тези въпроси не са на мода. А Русия, дори и в най-тежките години на чеченския
конфликт не прекрати плащанията на пенсии и помощи в размирния регион. Защото
смяташе, че жителите са част от федерацията. Днешното украинско правителство
явно не смята така. Засега за Донецк и Луганск, но скоро гражданската война
може да прескочи и по на Запад…Всъщност, то и досега на в „нашата” Украйна не е
било спокойно, но с финансовия и икономическия крах няма начин ситуацията да не
ескалира допълнително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар