Новата мода – културен туризъм
Да развием културен туризъм, това е
новата мода у нас, благодарение на еврофондовете. Новият напън е следния.
Скок във времето с 5000-6000
г. назад във времето организират и Селището на
българския дух. Така го наричали родни и чужди
туристи след откриването на парка в края
на сезона.
Идеята за
"Исторически парк" е на Ивелин
Михайлов, който се е запалил по нея преди няколко години. Неговата фирма изработва предмети на
изкуството и реплики на антични съкровища. Михайлов е започнал с една витрина в
Археологическия музея във Варна, след това пробил луксозните хотели по морето.
Работи в екип с известни художници и реставратори, както казва - по Кубратовия
завет, че "заедно можем всичко". Дясната му ръка е доц. Николай
Нинов, скулптор и преподавател във ВСУ. Сега фирмата прави поръчките на
местната и държавната власт за подаръци на ВИП гости, посланици и президенти.
Негови статуетки на български владетели са дарение вече на училища в София и в
родния му град Горна Оряховица, като смята да обзаведе с тях повечето български
школа, за да се навакса с патриотичното възпитание. Затова и "Неолитното
селище" в Неофит Рилски е напълно безплатно за деца и младежи до 18 г.
Михайлов разказва за себе си, че е отгледан от дядо си и баба си, учители.
"Вкъщи по стените нямахме тапети, а историческите карти на България за
различните периоди", спомня си младият мъж. Той е завършил икономика и е
финансов консултант, но историята си му остава хоби, което е превърнал в кауза,
а и в бизнес.
Изграденото до
момента "Неолитно селище" е само препратка към мегапроекта без аналог
у нас и в Европа, твърдят инициаторите. "Исторически
парк" трябва да събере на 130 дка няколко славни
исторически епохи за нас - от каменната ера до падането ни под турско робство. Засега
в района на край магистралния път Варна-Шумен,
между Ветрино и Неофит Рилски, показва бита от неолита и халколита с
автентичните къщи от праисторическо време. Едната от тях е истинско наколно
жилище. Разходката започва от къщата от неолита с автентичен камък на 8000 г.
пред нея, с който прадедите ни са мелели житото. Находката е на художника
историк Стоил Мирчев.
Пред дома е и древната керамична работилница, в която
изящната украса на съдовете е правена от цветни камъни със стриване и влагане в
глината, която се изпичала едва тогава. В жилището е олтарът на Богинята майка,
пред която са се молили праисторическите хора. Скоро вътрешният интериор ще
бъде попълнен с восъчна фигура на жена, която пази огнището и трофеите на мъжа
си - ловец. А в халколитното жилище ще възкръсне скоро и жрецът от най-стария
Варненски златен некропол, също от восък, за да блесне с жезъла и тежките си
ювелирни накити пред посетителите. Приседнал на почивка над езерото френски
турист, възкликнал тези дни: "Това е най-спокойното място на света!".
Разходката продължава в тракийския музей, чийто страж е цар
Телеф, който по време на Троянската война - в битката за Мизия, отблъснал
гърците от нашите земи. Според легендите Телеф е син на Херкулес и принцеса
Авга, която трябвало да остане девствена и затова, когато родила син, го
оставила в гората и той бил отгледан от сърна. Статуята на Телеф е по
възстановка на Владимир Димитров, а е изработена от Дишко Дишков. В музея има и
голяма картина с битката за Мизия, пак по възстановка на Владимир Димитров и
нарисувана от големия живописец Васил Горанов. Негова творба е и "Битката
при Онгъл" по възстановка на художника Александър Въчков. Тракийската
експозиция е много богата на оръжия и доспехи - от бронзови мечове по 2 кг до
конски муниции. В музея има и парадна колесница, както и кораба на цар Резос от
Троянската война, за който Омир разказва в "Илиада".
Авторска реплика на Панагюрското злато и 9-те му съда също
грее сред експонатите, а скоро ще има и копие на Боровското съкровище от IV в.
пр. Хр. Посетителите могат да видят още реплика на златната маска на Терес от
уникалното съкровище, открито до Шипка, както и копие на златния венец на
тракийския цар Севт III. Сега предстои художествена възстановка на един от
най-ярките паметници на тракийската култура - Александровската гробница, с вече
готово копие на изящния стенопис, който неотдавна затруднил дори японски
реставратори.
Ще бъде възстановено селището, в което е намерено
най-старото обработено злато в света от Варненския халколитен некропол. Място в
парка ще намери и най-старото каменно укрепено селище в Европа -
Провадия-солницата. В "Исторически парк" ще оживее и тракийската
култова сграда Хероон, заимствана от разположената под могилен насип в
местността Палеокастро в некропола на римския град Анхиало, на няколко
километра от сегашното Поморие. Проектът включва още възстановка на две
гробници - Свещарска и Поморийска, както и на погребения. Тракийският
амфитеатър ще бъде представен от този в Пловдив, като около него ще се подредят
статуите и на 20 царе. Около тях пък ще са и 20 тракийски божества, сред които
богинята майка Кибела, седнала на дървен трон. Първото българско царство в
Плиска и дворецът на Крум, както и Второто - с палата и крепостта Царевец, също
ще намерят място в историческия парк. Пред стените на дворцовия комплекс от
Второто българско царство ще се извисява статуя на цар Асен I.
Консултант за двореца е археологът Явор Василев, а
статуята, висока 2,20 м, ще е по възстановка на Владимир Димитров. Общият брой
на скулптурите на български и тракийски владетели, както и на тракийски
божества, ще е 60. Голяма част от тях ще са бронзови. Идеята е обаче царете да
оживеят. Така например хан Крум да вдига прочутата си наздравица с
посетителите, Симеон Велики да ги кани на гощавка, а Иван Асен II да ги посреща
от вратата на двореца си, щом се събуди.
Освен възстановките на сгради и артефакти, в парка ще има и
5 киносалона, в които ще се прожектират 3D филми, свързани с българската
история. Проектантите са помислили и за гощавката на посетителите, като там ще
работят ресторанти с типична тракийска, славянска и прабългарска кухня. Ще се
предлагат продукти от лимец, както сега се прави в "Неолитното
селище", където черпят със сладкиши и соленки, замесени от него. Входът за
"Исторически парк", ще е 25 лева, храната ще излиза също толкова, а
билетът за кино ще е 12 лв.
За толкова копия на оригинални
артефакти цената си я бива. Развитието на културния туризъм е хубаво нещо, но
къде ще намерим толкова „културни туристи” у нас? Вече къде по съществуващи
разкопки, къде пък напълно декоративни. Подобни обекти изникнаха като гъби след
дъжд – в Монтана възстановиха Калето, направиха Цари-мали град, край Раднево
възникна парка „Нов живот за миналото”, в Пловдив, Стара Загора и столицата… се
вложиха общо десетки, да не са и стотици милиони лева, които, сигурен съм, няма
как да се възстановят. Най-вероятно и забърквания нов историконаучна видрица ще
последва съдбата на бетонните ни мегатуристически комплекси. Дори сънародниците,
които могат да си го позволят предпочитат да летуват в съседните Гърция и
Турция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар