Неизвестна приказка на Андерсен откриха в частен архив

Сензационна находка. Първата и неизвестна досега приказка на Ханс Кристиян Андерсен маркира най-важните теми в неговото по-сетнешно творчество.

Датският вестник „Политикен” публикува неизвестна досега приказка от Ханс Кристиян Андерсен, открита в частен архив в Одензе. Приказката е писана през 1822-1823 година, а едва седемнайсетгодишният автор я подарява на своя съседка в Одензе.
Сензационната находка предлага много важни опорни точки за тълкуването на Андерсеновото творчество. В тази приказка за пръв път се появяват някои трайни мотиви от по-сетнешните му произведения: за вътрешното „омърсяване” и за жигосването на жената, например. Но най-вече за това, че самоосъществяването и свободата могат да се постигнат единствено с цената на „изгарянето”, на една възвишена саможертва.

Според първите коментари, тази приказка потвърждава и убеждението на различни автори, че Андерсен е бил силно травмиран от първите си контакти със сексуалността в сумрачния свят на платената любов в Копенхаген. И че всъщност тази травма датира от по-рано – от неговото детство в бедняшкия квартал в Одензе. Предлагаме ви първата Андерсенова приказка в свободен превод през немски език.

За мадам Бункефлод
От нейния предан Х.К. Андерсен
Огнените езици облизваха котела, който бълбукаше и вреше, лоното, гдето се раждаше лоената свещичка – красива и пропорционална, сякаш издялана от един-единствен къс. Щом я видяха, всички веднага си рекоха, че тя е обещание за едно сияйно бъдеще. А тя самата смяташе да спази и да осъществи това обещание.
Майка на тази свещ бе една хрисима, малка овчица, баща й беше топилният котел. От майка си тя бе наследила снежнобялата си снага и предусещането за живота, а от татко си – пристрастието към пламтящия огън, който скоро щеше да прониже снагата й и да „изгори” целия й живот.
Да, такава бе тя в първия миг, когато с най-възвишени и светли надежди се втурна в живота. Там за своя голяма изненада тя срещна многобройни сродни души, с които се сближи, защото искаше да опознае живота и навярно да открие мястото си в него. Свещичката прекалено много вярваше в доброто в света, обаче този свят мислеше само за себе си, а не за някаква си лоена свещичка. Този свят изобщо не разбираше кому е притрябвала някаква си лоена свещичка и гледаше да я използва само в своя изгода. Той я опипваше с почернелите си пръсти, които оставяха все по-големи и по-големи петна по нейната девствена белота. Свещичката постепенно чезнеше, все повече се губеше зад мръсотията на околния свят, с който беше принудена да влиза в досег. В много по-близък досег, отколкото й понасяше, защото тя не можеше да отличава правото от кривото, но дълбоко в себе си оставаше чиста и невинна

Неизвестното досега произведение е лежало дълго време скрито в частен архив
Нейните лицемерни приятели постепенно разбраха, че няма да осъществят целите си и гневно захвърлиха ненужната вече свещичка. Нейната вънкашност обаче отблъсна добрите хора от нея. Страх ги беше, че ще се очернят, че ще се опетнят от досега с нея. Така клетата лоена свещичка остана сам-сама на този свят. Тя разбра, че добрите я бяха натирили, и че е била използвана единствено, за да умножи злото на този свят. Почувства се безмерно нещастна заради своя безсмислен живот и дори си помисли, че е опетнила и хубавото наоколо си. Вече не разбираше защо е създадена, защо трябва да живее на този свят, след като навярно носи само гибел на себе си и на други наоколо.
Тя човъркаше все по-надълбоко и по-надълбоко. И колкото повече мислеше, толкова по-голямо ставаше отчаянието й, че никога не ще открие доброто, че никога не ще открие смисъла на своя живот. Тя изобщо не виждаше каква е била целта на нейното съществование. Сякаш чернилката вече беше замъглила и собствения й поглед.
В този миг обаче тя срещна едно малко огънче, едно палило. То познаваше свещичката по-добре, отколкото се познаваше тя самата. Просто огънчето виждаше всичко отвъд чернилката и откриваше зад нея чистота и доброта. Огънчето бавно доближи свещичката, а в нейната душа се надигнаха светли надежди. Тя пламна, а сърцето й се разтопи.
Пламъкът избухна като радостен сватбарски огън. Навред се възцари светлина, а свещичката ясно озари пътя на всички наоколо си. На своите истински приятели, които в нейната светлина подириха истината. Нейната снага бе достатъчно силна, за да подхрани и понесе буйния огън. Сякаш кълнове на нов живот, капчиците се стичаха надолу и постепенно изличаваха чернилката на миналото.
Така лоената свещичка най-сетне намери същинското си място в живота. И показа, че е истинска свеща, която ще гори дълго-дълго – за своя собствена радост и за радост на ближните.