Въздушни асове

Правилна ли е „правилната история” за деца, поднесена популярно с играчки?

Паметникът на съюзническите пилоти в София разбуни духовете през 2011 година. Сега англичаните и американците са ни съюзници, но в края на 1943 и началото на 1944 година техните бомби се изсипват върху българските градове. Операцията е наречена „Приливна вълна” е насочена и към румънските нефтени полета. Заедно с бомбите, самолетите хвърлят и минивзривни устройства, маскирани в детски играчки и писалки. Те не толкова убиват, колкото осакатяват. Българските ВВС и ПВО бранят родното небе, като свалят над сто самолета, повече от половината са в сметката на нашите летци, чиито имена днес, с малки изключения не си спомняме. Неудобно е някак си – нали тогавашните наши противници, сега са ни съюзници?

Наскоро, по вестникарските будки започнаха да предлагат поредните книжки, разбира се с играчки, за да обогатят знанията на децата. Книжките са посветени на бойните изтребители, уж на най-добрите модели – от Първата световна война, почти до днес. Неудобно, но няма как, първи е „Фокер”-ът на Манфред фон Рихтхофен – Червения барон, лидер сред асовете на Първата световна война, с 80 въздушни победи. Следващият самолет в колекцията е американския „Мустанг” и после все английски и щатски модели, с изключение на японския „Зеро”. Липсват съветски изтребители, както и първия в света, сериен реактивен изтребител – „Месершмит 262”- „Швалбе” (Лястовица). Всяка книжка е придружена и с информация за най-великите асове, летели на дадения изтребител.

Няма проблеми, децата ще прочетат за „правилните герои”, но като пораснат ще попаднат и на други книги. Малко ли са асовете, които са писали след войната?

Безспорно, вечната листа от успешни изтребители се оглавява пак от германци – първите двама Ерик Хартман (Буби) и Герхард Беркхорн имат в сметката си над 300 доказани въздушни победи. Първите 10 аса от Луфтвафе са свалили почти 3000 самолета. Най-добрите руски изтребители Иван Кожедуб, Александър Покришкин и Грегорий Речкалов са с над 50. Постиженията на англичаните и американците са много по-скромни…

Бомбените удари над София и други български градове започват още през април 1941 година. Този факт е малко известен, но тогава ограничен брой самолети на Югославия и Англия „наказват” българите, че страната ни се е присъединила към Тристранния пакт. Положението става още по-критично в края на 1943, началото на 1944 година. В столицата са разрушени министерства, синагогата, руската църква и много други обществени и частни сгради. Жертвите са хиляди. Удари има и по други градове – Карлово, Сопот, Петрич, Казанлък, Лом и т.н. Българските летци оказват силен отпор, събаряйки над 70 самолета. Най-добрите от тях имат по осем победи в родното небе. Това са Чудомир Топлодолски, Марин Цветков и Стоян Стоянов. Безспорно най-известен е подвига на 

Димитър Списаревски – Спайч

На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи ‘летящи крепости’ Б-24 Либърейтър /"Освободител"/, охранявани от 50 изтребители се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат „освободителите“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна.

Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин: Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, двутелите П-38 Лайтнинг, а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.

В Стара Загора в центъра на града (на пресечката на "Гурко" и "Руски") има паметна плоча на друг герой от въздушните защитници на Родината през онези години. 

Това е полк. Христо Костакев

Той е един от най-добрите български въздушни асове, защитник на небето над София през 1944 г., участник в Отечествената война. Той е роден е на 9 април 1919 г. в Стара Загора. Завършва Мъжката гимназия „Иван Вазов", след това ШЗО в класа на летците от 61-ви випуск 1941 г. Специализира в Кралската въздухолетателна академия в Казерта, Италия. В битката за София през зимата на 1944-та е командир на изтребителен орляк. В небето над столицата Христо Костакев изпълнява 30 бойни полета, участва в 11 въздушни боя и печели 6 победи. Взема участие в Отечествената война, уволнен е от армията през 1946 г. След това работи като учител по математика, счетоводител и в селскостопанската авиация. Със заповед на министъра на отбраната от 1993 г. подпоручик Костакев е произведен в чин капитан, а по-късно получава и званието полковник. Умира в Стара Загора на 19 юни 1994 г.