В това царство-господарство, сега република, разказвали една Приказка
за дъгата. Ако си момченце и минеш под нея – ставаш момиченце. Ако си момиченце
– ставаш момченце. В това царство-господарство преди години мечтаели да
граничат с три морета. Толкова мечтали, че останали без държава, но после
отново били освободени и пак си мечтаели за трите морета. Това изглеждало блян,
докато не влезли в Най-Новия-Справедлив-Съюз. И станали на много морета, че
даже и на един океан - Атлантическия. Даже на два континента, щото друга страна
от Съюза, която била приютила изгонения им цар владеела два града в Африка –
Сеута и Мелиля. Ако в съюза влезела и югоизточната им съседка, щели да станат и
на три континента… Дотук добре, но съюзничеството изисквало колаборация на
всички нива. Най-вече в еманципацията на обществото. Защото Съюзът искал
равнопоставеност на половете. Според директивите жените и третия пол – не децата,
а хомосексуалистите – били експлоатирани дълги години от мъжете. И започнала
една еманципация, чак да ти дожалее за мъжете. В съюзният парламент обмисляли
квоти – процент жени в управлението на всички нива. Отпаднало обръщението
колежке, щото в латинския било така! Като че ли някой може да говори този умрял
език? Така студентките и служителките, работничките и началничките станали –
колега! Отпаднали също нееманципирани думи като – директорка, завеждаща,
специалистка и т.н. Освен това езиковедите считали, че някои думи в женски род
просто и досега са били неточни. Например президентша е жената на президента.
Затова ако президент е жена трябва да е президент, пък нейния мъж – президент-регент
или мъж на известната си жена. Същото е и с кметица. Затова дамите стават кмет,
президент, директор, управител и т.н.
Това била бърза и безкръвна операция по смяна на пола. Най-смешно ставало
по време на военните паради. Там командващите се обръщали към подразделенията
от жени с господа-войници. Щото в армията уставите още не били променени,
въпреки че войничките непрекъснато ставали все повече, а броя на солдатите
намалявал. Най-ретроградните типове твърдели, че армията вече е станала само за
е… е сещате се… Управляващата партия обаче твърдо била „За” еманципацията и
дори направила фракция „Жени”. Дама избрали и за столичен кмет. На думи всички
искали повече права на жените, на децата, на хомосексуалистите, на животните и
на какво ли не, обаче на практика пак си управлявали мъжете, чиято склонност
към насилието, известно е, е генетично заложена. Главните мъже в държавата държали
хората да мислят положително, да са по-позитивни дори от ХИВ-вируса, но въпреки
евфемизмите гражданите не виждали светлото си европейско бъдеще. Слепи ли били?
Но както се казва в изкуството – хубавите неща се виждат само от далеч. Нали и
на най-хубавото лице може да откриеш отблизо пъпка , а когато изкачиш прекрасните
снежни върхове виждаш само камъни и треви…
Но това е вече друга приказка!
ДиМитко
Няма коментари:
Публикуване на коментар