12.11.2014 г.

Посфактум за безпаметните ни спомени за 10 ноември

Около 25-годишнината от 10 ноември медиите ни поднесоха серия от предавания, писаници и емисии, посветени на историческите събития. И повечето от коментаторите се жалваха, че младите не знаят нищо за най-близкото ни минало, че няма адекватна оценка на случилото се, че няма ясна визия за историческата истина. Няма! Вероятно няма и да има! Защото някои, които твърдяха че помнят ни разказаха още по чудновати неща. Всеки си спомня и разказва както си знае, всеки си прибави нещо от себе си, дори ми се струва, че прибавеното е повече от спомените…
Например журналистът Иво Инджев разкритикува асамблеята „Знаме на мира” като пълна тоталитарна измишльотина и каза, че само 14 000 българчета (сред които цигуларят Васко Василев и други днешни таланти) само са си губили времето. Карали ги да маршируват по къси гащи, а момичетата…без гащи. Подобна простотия не очаквах да видя по Нова, уж най-гледаната и обективна телевизия. Пък Иво е доказано ченге, сега борец за демокрация. Автор на много книги, сред които и „Течна дружба”, в която, естествено, громи комунизма СССР и БКП. Громи ама с късна дата, когато е не само разрешено, но и препорачително, че даже и доходно. Със същото усърдие, с което е следвал партийната линия на времето, сега бори комунизма, дето вече го няма.  
Писателката Милена Фучеджиева, дъщеря на Дико Фучеджиев (бивш партиен тартор в Народния театър) пък представи книгата си „Сексът и комунизма”. В телевизионното студио тя също стигна до забележително умозаключение, че при социализма нямало…любов, защото хората не били свободни. И това след като се е възползвала от всички привилегии, но явно емигрантския и период в Щатите е причината за достигането до такива гениални прозрения.
Президентът Плевненлиев също се отдаде на спомените си, вярно, те също са несъвпадат с историческата истина.   
"С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-ти курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше "Съд за виновниците", а на другия написахме: "Дворците на БКП да станат болници и училища". С тези два плаката отидохме на прословутия митинг", разказа Плевнелиев, цитиран от БГНЕС.
Той си спомни още, че е бил много впечатлен от факта, че при пристигането им на митинга двамата с Илиян Попов са опитали да дадат един от плакатите на други присъстващи, но никой не е посмял да го вземе.
Плевнелиев откри конференция на тема "Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещото", която е част от инициативата "25 години свободна България". "Крайно време е да разкрием фактите и да направим своите изводи. Крайно време е периодът на комунизма реално да влезе в учебниците по история. Крайно време е да сложим Държавна сигурност в музея", коментира той.
"Според скорошно социологическо изследване едва 6% от младите българи знаят нещо за развитието на България в периода на комунистическия режим", цитира президентът.
"Нито една образователна или културна институция няма систематичен ангажимент да покаже функционирането на идеологията на комунизма", каза Плевнелиев. Според него младото поколение е "оставено да черпи познания за режима от тесен семеен кръг и спомени на по-възрастни, които с годините биват преосмисляни, забравяни или променяни".
Ами точно затова спомените ни са „изгубени в историята”, защото подобни смешни изказвания се опитват да изкарат герои, които всъщност са напълно измислени. Всяка прилика с действителността тогава е напълно изключена, че по простата причина в оня паметен петък, когато стана преврата в ЦК митинг на гражданите просто нямаше, а новината за отстраняването на Тодор Живков дойде като гръм от ясно небе за повечето българи! Затова и никой не помни 3 ноември, когато наистина бе направен първия смел пробив в диктатурата от екологичното шествие в столицата. Тогава хиляди куражлии се престрашиха да се опитат да дадат екопетиция до правителството, но това се забрави. Помнят се партийните апаратни преврати, които вкараха промяната в определеното от тях русло. Така прехода продължи четвърт век и продължава, чак до наши дни. Затова е има необходимостта да продължим да търсим историческата истина и обективна преценка, но…Хората, които отвориха кранчето на „истината” са все бивши привилегировани, бивши комсомолци, партийни другари, деца на известни родители и сътрудници и агенти на вездесъщата ДС. Това кранче още продължава да бъде отворено и продължава да ни залива с техните „истини” и сега. Дерзайте господа-другари, дано да стигнете до истината, поне за кратко, когато пак ще се престроите според духа на времето, Перестройка му е майката или казано на съвременен език – рибилд…  

Няма коментари:

Публикуване на коментар