Около 25-годишнината от 10 ноември медиите ни поднесоха
серия от предавания, писаници и емисии, посветени на историческите събития. И
повечето от коментаторите се жалваха, че младите не знаят нищо за най-близкото
ни минало, че няма адекватна оценка на случилото се, че няма ясна визия за
историческата истина. Няма! Вероятно няма и да има! Защото някои, които
твърдяха че помнят ни разказаха още по чудновати неща. Всеки си спомня и
разказва както си знае, всеки си прибави нещо от себе си, дори ми се струва, че
прибавеното е повече от спомените…
Например журналистът Иво Инджев разкритикува асамблеята „Знаме
на мира” като пълна тоталитарна измишльотина и каза, че само 14 000 българчета (сред
които цигуларят Васко Василев и други днешни таланти) само са си губили
времето. Карали ги да маршируват по къси гащи, а момичетата…без гащи. Подобна
простотия не очаквах да видя по Нова, уж най-гледаната и обективна телевизия.
Пък Иво е доказано ченге, сега борец за демокрация. Автор на много книги, сред
които и „Течна дружба”, в която, естествено, громи комунизма СССР и БКП. Громи
ама с късна дата, когато е не само разрешено, но и препорачително, че даже и
доходно. Със същото усърдие, с което е следвал партийната линия на времето,
сега бори комунизма, дето вече го няма.
Писателката Милена Фучеджиева, дъщеря на Дико Фучеджиев (бивш
партиен тартор в Народния театър) пък представи книгата си „Сексът и комунизма”.
В телевизионното студио тя също стигна до забележително умозаключение, че при
социализма нямало…любов, защото хората не били свободни. И това след като се е
възползвала от всички привилегии, но явно емигрантския и период в Щатите е
причината за достигането до такива гениални прозрения.
Президентът Плевненлиев също се отдаде на спомените си,
вярно, те също са несъвпадат с историческата истина.
"С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая
в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-ти курс,
че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като
студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше
"Съд за виновниците", а на другия написахме: "Дворците на БКП да
станат болници и училища". С тези два плаката отидохме на прословутия
митинг", разказа Плевнелиев, цитиран от БГНЕС.
Той си спомни още, че е бил много впечатлен от факта, че при
пристигането им на митинга двамата с Илиян Попов са опитали да дадат един от
плакатите на други присъстващи, но никой не е посмял да го вземе.
Плевнелиев откри конференция на тема "Как да се справим
с миналото, гледайки в бъдещото", която е част от инициативата "25
години свободна България". "Крайно време е да разкрием фактите и да
направим своите изводи. Крайно време е периодът на комунизма реално да влезе в учебниците
по история. Крайно време е да сложим Държавна сигурност в музея",
коментира той.
"Според скорошно социологическо изследване едва 6% от
младите българи знаят нещо за развитието на България в периода на
комунистическия режим", цитира президентът.
"Нито една образователна или културна институция няма
систематичен ангажимент да покаже функционирането на идеологията на
комунизма", каза Плевнелиев. Според него младото поколение е
"оставено да черпи познания за режима от тесен семеен кръг и спомени на по-възрастни,
които с годините биват преосмисляни, забравяни или променяни".
Ами точно затова спомените ни са „изгубени в историята”,
защото подобни смешни изказвания се опитват да изкарат герои, които всъщност са
напълно измислени. Всяка прилика с действителността тогава е напълно изключена,
че по простата причина в оня паметен петък, когато стана преврата в ЦК митинг
на гражданите просто нямаше, а новината за отстраняването на Тодор Живков дойде
като гръм от ясно небе за повечето българи! Затова и никой не помни 3 ноември,
когато наистина бе направен първия смел пробив в диктатурата от екологичното
шествие в столицата. Тогава хиляди куражлии се престрашиха да се опитат да
дадат екопетиция до правителството, но това се забрави. Помнят се партийните
апаратни преврати, които вкараха промяната в определеното от тях русло. Така
прехода продължи четвърт век и продължава, чак до наши дни. Затова е има
необходимостта да продължим да търсим историческата истина и обективна
преценка, но…Хората, които отвориха кранчето на „истината” са все бивши привилегировани,
бивши комсомолци, партийни другари, деца на известни родители и сътрудници и
агенти на вездесъщата ДС. Това кранче още продължава да бъде отворено и
продължава да ни залива с техните „истини” и сега. Дерзайте господа-другари, дано
да стигнете до истината, поне за кратко, когато пак ще се престроите според
духа на времето, Перестройка му е майката или казано на съвременен език –
рибилд…
Няма коментари:
Публикуване на коментар