Ако обичате исторически романи или филми, особено свързаните с викингите, забележителната петтомна романна поредица „Последният викингски крал“ е за вас. С излизането на финалната, пета книга – „Командирът на смъртта“ (изд. „Персей“, превод Евгения Кръстева), серията е вече достояние на българските читатели.
Авторът, Ян Уве Екеберг, познат и нас и с трилогията си „Времето
на меча“, е един от най-големите съвременни майстори на историческия роман.
Главният герой в „Последният викингски крал“ е действителна историческа
личност от XI век, своеобразен норвежки еквивалент на българския цар Симеон,
който превзема Византия и стига до вратите на Константинопол. Харалд III
Хардради (Суровия), роден ок. 1015 г. и управлявал от 1046 до 1066 г., е
един от най-великите крале в Скандинавския север. Полубрат е на крал Олав
Харалдсон, който утвърждава християнството в страната и след смъртта си е
канонизиран, превръщайки се в един от най-почитаните скандинавски светци.
Харалд и викингите му се прехвърлят в Киевска Рус, достигат до Византия, където
са наети от императора, участват във войната с арабите в Сицилия, побеждават
българския цар Петър Делян в Островската битка (1041) и се връщат в Норвегия,
където Харалд е коронясан за крал.
В „Командирът на смъртта“ Харалд Сигурдарсон, вече едноличен
владетел на Норвегия, преследва една голяма мечта: с дръзки действия той се
опитва да възстанови старото Северноморско кралство, в което Норвегия, Дания и
Англия се управляват от един и същ монарх.
Когато английският крал Едуард Изповедника умира на 5 януари
1066 г., започва безмилостна битка за най-важния престол в Северна Европа.
Харалд също се включва в надпреварата за кралската власт в Англия. Фактът, че
няма почти никакви основания за претенциите си към английския трон, не попречва
на страховития пълководец да тръгне по море с най-големия флот, който някога е
отплавал от Норвегия. Смелото начинание почти успява, но норвежкият крал е
подмамен в капан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар