 |
Казанлък и Стара Загора става мишени на
вражески самолети по време на Втората световна война. В Казанлък се намира
Държавната военна фабрик и школата за подготовка на пилоти, Стара Загора е
важен железопътен възел, а и в двата града има големи военни гарнизони. Слава
Богу, набезите от въздуха са ограничени и няма големи щети и жертви. По-старите казанлъчани и заралии още могат да
разкажат за тревожните събития, станали през 40-те години на миналия век.
Първите въздушни атаки в България стават през пролетта на 1941 година, когато
Царство България се присъединява към Тристранния пакт. Самолети от Югославия и
английски, от Гърция, се опитват да накажат страната ни за присъединяването ни
към споменатата коалиция, въпреки че по това време никой не ни е обявил война.
Набегът бързо е отблъснат.
В нощта на 12 срещу 13 септември, на 1942 година самолети без обозначителни знаци
атакуват Казанлък, Стара Загора, Русe и Горна Оряховица. По надписите от
пуснатите бомби, става ясно, че бомбардировачите са съветски. Тогава въпреки
войната, България и СССР не са прекъснали дипломатическите си отношения. В
Стара Загора бомби падат над консервната кооперация „Пиперка“, от взрива са
изпочупени стъклата на съседните къщи и тези на Търговската гимназия. Вероятно
целта е била железопътната гара, но нощните бомбардировачи са объркали
светлините на консервното предприятие, в което работила нощната смяна. В
старозагорския музей има писмо, предадено от колекционера Николай
Гичев, което свидетелства за събитието.
“Бомбардировката мина най-напред над нашия квартал без да пусне нищо, само
ракети. Раздруса ни силно на над Пиперка си изсипа бомбите, има много
разрушения край фабриката и самата фабрика. Над 200 бурета /празни и пълни/
пръснати, материали за правене на консерви изхабени…“ Така описва случилото се
старозагорка, в писмо до своята дъщеря Оля, пет дни след нападението.
Вероятно атаката е дело на специалната съветска ескадрила за далечно действие
на Червената армия, командвана от Александър Голованов. По същото време
самолети летят и над Казанлък. Докато в Стара Загора има и човешки жертви, то в
Града на розите има само материални щети. Всъщност 8 бомби падат край
Бузовград, разрушена е една сушилня за дървен материал. Нощните нападения не са
ефективни.
На 24 юни 1944 година, този път англо-американски летци атакуват Казанлък,
връщайки се от Румъния. Те са посрещнати от българските изтребители от Марно
поле и затова нападателите успяват да пуснат само 6 бомби, предимно на празни
пространства, жертви отново няма. Доста по-рано гарнизонът в Казанлък подготвя
позиции на противовъздушната отбрана, за да гарантира сигурността на важните
стратегически обекти, които се намират в района – Арсенал, Школата за летци,
военните поделения и промишлената зона.
През април армията подготвя позиции за зенитни оръдия на Тюлбето. Войници,
работещи на обекта откриват на 19-ти прочутата днес Тракийска гробница, по
време на изкопните работи. Веднага извикват уредника на музей „Искра“ – Димитър
Чорбаджийски-Чудомир, който се убеждава, че находката е уникална.
Военните откриватели на гробницата първо попаднали на нисък и тесен коридор,
където имало повалена правоъгълна гранитна плоча; после от дромоса влезли в
кръгло сводесто помещение. В гробната камера били намерени незначителен брой
предмети, което свидетелствало, че гробницата е ограбена още в древността. Все
пак, откритите предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки, част от желязна
юзда, железен връх на копие, силно ръждясал и счупен крив железен нож, златна
халка и др.) свидетелствали за високо развито ювелирно изкуство у траките през
тази епоха. Намерените в гробната камера находки и кости показват, че там са
били погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия. В камерата са
открити останки от мъж и жена, а в коридора пред камерата и кости на кон. Но
над всичко останало блестели със своето майсторско изпълнение уникалните фрески
по стените на погребалното съоръжение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар