„Сталин – биография“ (издание на „Персей“)
разказва как на 6.
XII. 1878 г. в забутаното
грузинско село
Гори се ражда Йосиф
Джугашвили. Родителите
му са бедни селяни. Бащата е обущар, пропива се и често
бие жена си и сина си. Според слуховете истинският баща на момчето е неговият
кръстник – кръчмар и борец-аматьор, или пък свещеникът на майката. Петгодишен,
Йосиф се разболява сериозно от едра шарка, което трайно загрозява лицето му.
Лявата му ръка пък е обездвижена, вероятно поради пътна злополука в детска
възраст. Това обаче не му пречи да получи добра школовка в груби улични боеве.
Майка му го записва в местното църковно училище с идеята някой ден да стане
свещеник, но поведението му извън училище не се отличава с християнска
състрадателност. Йосиф не обръща другата буза, а е склонен към сбивания,
честолюбив и отмъстителен е. На всички е ясно, че той иска винаги да бъде първи
и да доминира... И след време успява да го постигне.
Приел псевдонима Сталин (от „сталь“, стомана),
Йосиф се включва във въоръжената борба против царизма, като участва във
въоръжени обири, неведнъж е арестуван и пращан на заточение. Революцията през
1917 г. го отвежда до сърцето на властта. Скоро заема ключова позиция в обкръжението
на Ленин, след чиято смърт през 1924 г. съумява да поеме контрола над партийния
апарат. Взел властта в свои ръце, той започва решителна разправа с всякакви
врагове – реални, измислени и потенциални...
Професор Бент Йенсен споделя:
„Тази книга се гради на дългогодишния ми
интерес към личността Сталин и феномена „сталинизъм”. Крахът на системата в
Съветския съюз разкри огромен брой нови източници. Хипнотичното въздействие,
което той и след смъртта си упражнява върху мнозина, в наши дни е изчезнало.
Опитал съм се да обхвана живота му от раждането до смъртта, а също така и във
всичките роли, които играе – на професионален революционер-марксист, на
ръководител на организация, каквато светът дотогава не познава, на масов убиец
и унищожител на руската култура, на държавник и военачалник, на човек с интимен
живот, на личност, която продължава да упражнява колосално влияние в страната
си и по света.
Изложението ми се опира на вече направени
изследвания върху Сталин и системата, създадена от него. То се гради на базата
на стари и нови западни проучвания, както и на достъпните руски източници –
разбира се, всичко това в моята интерпретация на историк и според моите
разбирания за това какви са подбудите на Сталин и сподвижниците му, към какво
се стреми и какво постига.
Книгата разказва също за силата на обаянието
на примитивния и брутален човек на властта спрямо мнозина интелектуалци, които
иначе се обявяват за хуманисти и радетели на всякакви други благородни неща.
Книгата неизбежно разказва и за обкръжението на
Сталин, за близките му сподвижници, за съперниците и враговете му, за
семейството и роднините му. Без многобройни усърдни помощници той не би могъл
да постигне онова, което постига. Как става така, че един посредствен и
тираничен човек като Сталин наследява един толкова надарен и демократично
настроен човек като Ленин; каква е причината за терора, който вилнее в
Съветския съюз през 30-те години на XX век; защо партийните водачи, борили се рамо до рамо с
Ленин, по време на процесите в Москва се признават за виновни; какво стои зад
антисемитските вълни, залели Съветския съюз в края на 40-те и началото на
50-те; какви са обстоятелствата около смъртта на тиранина през март 1953 г. –
наистина ли е отровен от собствените си хора, или е починал от естествена смърт?
Би било и дръзко, и подвеждащо да се твърди,
че на всички тези въпроси може да се даде ясен и пълен отговор. От друга
страна, днес е възможно да се отиде много по-далеч, отколкото само до преди
няколко години. Това се дължи на разпада на Съветския съюз и заедно с него на
системата, която Сталин създава и управлява. Този разпад е равнозначен на широк
достъп до материали от всякакъв характер, които дотогава са били заключени
„херметически”.
Допреди недостъпните документи – протоколи от
срещи, тайни нареждания и доклади, лични писма и записки на Сталин и неговите
близки съратници – разкриват недвусмислено, че милионите жертви се дължат на
една съзнателна политика, създавана и постановявана от Сталин и близкото му
обкръжение. Именно от този политически център се изпращат заповедите за
варварската принудителна колективизация; пак оттам идват изискванията за
безмилостното изземване на зърнени храни и други хранителни продукти, което
води до гладната смърт на милиони; оттам се извършва и изселването на милиони хора
след планиране и издаване на съответните заповеди. Същото се отнася и за
Големия терор през втората половина на 30-те, когато Сталин си сътрудничи тясно
с шефа на тайната полиция по въпроси като колко души и конкретно кои да бъдат
обявени за виновни.
Как да се обясни политиката, която Сталин
провежда, влиянието, което личността Сталин упражнява, и системата, която
възниква в резултат от делото му? Сталин ли е причината за обществената
система, наречена „сталинизъм”? Или Сталин всъщност довежда започнатото от
Ленин до логичен край? Или просто става дума за Сталин като удобна изкупителна
жертва, която не може да се защити след смъртта си?
Култът, създаден от Сталин, го представя като
непогрешим бог, който по свръхестествен начин обединява всички добри качества в
личността си и притежава блестящи знания по всички науки. Човекът зад
божествената фигура изчезва. Още приживе той е превърнат в икона и запазва този
статус след смъртта си. Днес обаче е възможно да се хвърли светлина върху
неговите твърде човешки страни.
Политиката на Сталин е силно белязана от собствената му мисловна вселена. По всичко изглежда, че е измъчван от комплекс за малоценност и по тази причина изпитва силна нужда да демонстрира, че е най-силен и най-умен. Измъчва го и мания за преследване и той съзира противници, по-късно врагове, на всяка крачка. Накрая, той е силно емоционален човек. Изгражда фасада на непоклатимо спокойствие и баланс, но зад фасадата бушуват чувства и буен темперамент.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар