Юлияна Антонова-Мурата приключи трилогията си за Япония

В последните два дни на Алея на книгата 2021 на книжния щанд на Книгомания се появи последната книга от трилогията на Юлияна Антонова-Мурата. „Сан сан, Япония“ е онзи светъл лъч, който пронизва съзнанието, за да остави следа“, казва самата авторка за новото томче с истории за доброто, разказани от сърце. Това означава и „сан сан“ – слънчев лъч, мек и пламтящ. Дизайнер на корицата и оформлението на „Сан сан, Япония“ е Тодор Манолов. От 15 септември  книгата ще бъде
в книжарниците.

Новият сборник включва 57 истории (придружени с цветни снимки), които са естествено продължение на стремежа на Юлияна Антонова-Мурата да раздипля пред читателя пласт по пласт многоликата душа на японската култура и начин на мислене. А когато това е направено с обич, разбиране и преклонение, винаги докосва сърцето. „Сан сан, Япония“ ни среща с над 30 герои и техните истории, които ще ни донесат смирение, вдъхновение и един различен поглед към живота; носят усещане за „мияби“ – един от най-старите традиционни идеали, като при общуването с тези герои липсва грубост, преднамереност, иронизиране; учат ни да живеем красиво красиво и достойно, да чакаме спокойно и че „истинското търпение е да се търпи нетърпимото“.

 

„Сан сан, Япония“ е посветена на любовта. Не тайнствената и не мечтаната. Онази – разпознаваемата, простичката, сърдечната, уловимата, видимата. Без усложнен процес на дешифриране на чувството. Интересувам се от чувствата на японците. Несъзнателно се стремя да се срещам и да разговарям с обикновените хора тук. Това са моите уроци на отношение на добрия индивид към света и околните“, пише в предговора си и авторката си.

 

Книгата има и още един предговор – от Ирина Тенчева, която също споделя възхищението си от новия том с истории от Япония: „Простичката, ясната, устойчивата, неискаща и безусловна обич, която човек носи като ръчен багаж през цялото си земно пътешествие, всъщност е единственото наследство, което може да се остави и предаде. Това послание прозира от събраните в този сборник истории за малкото голямо ОБИЧАНЕ, което японците прилагат във всеки аспект от живота си от най-ранна възраст, та до самия му край. Без да искат да се изтъкнат, без да чакат облага и без да захранват егото си, те тихо, постоянно и с чувство на удовлетворение практикуват умението да дават подкрепа и обич на децата,на бедните, на богатите, на умиращите, на скърбящите, на успешните, на животните, дори на вишневия цвят и на…града си. „Сан сан, Япония“ е книга, която ще ви помогне да се осмелите да погледнете непредубедено и своя живот, за да установите, че ако го живеехте по японски (или ако той бепреразказан от Юлияна Антонова-Мурата), то в него щеше да има повече обич и естетика“.

 

Завинаги в сърцето ви ще останат Фуджита сан, господин Укита, професор Цундоку, ще получите непринуден урок по калиграфия и какво символизира йероглифът за любовта, ще научите кое е дървото на Токио, защо японците толкова много уважават българите, както и колко мъдри са японските поговорки.

 

Последният раздел в книгата носи оптимистичното заглавие „Може, може България“ – в тези разкази ще прочетем за редица успешни българи в Япония. Прекрасно е хрумването на Юлияна Антонова-Мурата именно така да завърши своята трилогия – с пожелание и увереност, че балканският ни нрав не ни ограничава, а напротив, дава ни енергичност и устрем да изявим талантите и уменията си.