“Жигули” – добър опит, но далеч от истината за рока

Дойде му времето, да направят филм за рок-банда. В средата на април бе премиерата на „Голата истина за група „Жигули”. Създателите му са направили добър опит, но са далеч от истината за българския рок, смесвайки популярни актьори, омръзналия сюжет с мутри, и най-неочаквано руснаците...

В главните роли са Михаил Билалов (в ролята на Фори)  Филип Аврамов - Фицата (в ролята на Васо), неизбежният Димитър Рачков (Киша), Герасим Георгиев - Геро (Пухи), Лилия Маравиля (Дарин Дардо) и Ирини Жамбонас (Соня).  Съставът допълват Август Попов, Параскева Джукелова, Илияна Лазарова и младата Климентина Фърцова.

Сюжетът, поне според мен, е заимстван от македонската лента „Пънкът не е мъртъв”. Група „Жигули” се събира след десетилетия заради прищявката на мутра, в ролята е Август Попов. Той иска за юбилеят му да се събере отново любимата навремето му банда. Дава сто бона. Всеки от старите групари е тръгнал по свой път – Билалов е композитор на чалга, за едина хляб, щерка му иска да учи в Лондон, но нямат пари. Рачков е пластичен хирург, Фицата има фирма за борба с хлебарки и други инсекти... Последният е свързан с една от най-добрите препратки в лентата, на колата му има надпис - Kill 'Em All, както е едноименният албум на „Металика”. Конфликт между двете солистки, пели през годините в групата, разваля офертата на мутрата. В последния момент ги канят на рок фест, където изпълняват своя непята дотогава песен.

Филмът е анонсиран като музикална комедия, но пеенето е доста оскъдно, а смешните моменти се броят на пръстите на едната ръка. Има няколко оригинални парчета, написани специално за случая от група „Остава” и епизодични включвания на песни на Милена и на „Нова генерация”. Сценаристите явно са наблегнали на собствения си принос в съставянето на сюжета, без да се запознаят по-сериозно с достиженията на българския рок през златните за него 90 години на миналия век. Правят, струват, все обръщат действието към мутрите и чалгата. Особено ме подразни търсенето на вдъхновение в циганския квартал в Бургас. Накрая идва абсурдната оферта да пеят на годишнината от създаването на завода за „Жигули” в Толиати”, като руският бизнесмен им казва, че парите за него нямат значение... дотолкова стига фантазията на сценаристите! Хотели как лучше, получилось как всегда... Със сигурност за мен това не е комедия, а някаква абсурдна сатира. Виж критиката и публиката приемат лентата добре, вероятно защото станахме доста невзискателни и към себе си, и към другите. Както казва Фънки добър опит, но само опит. Не ми се вярва „Жигули” да повтори успеха на „Оркестър без име”, въпреки неизбежните аналогии, които се правят.

Димитър СЛАВОВ