„ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ГЛОБАЛНИ КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ”

Книгата предизвика фурор на чешката литературна сцена още с излизането си – и заслужено спечели най-престижното отличие в страната, наградата „Магнезия Литера” за проза. Чешки писател пое предизвикателството да е наследник на Храбал. Йозеф Панек вече на български с книгата, която го направи известен.

По страниците като в криво огледало се оглежда и животът на самия автор – изключително интересна личност, посветила се на науката и пътуванията. Панек е учен със свой собствен път в областта на молекулярната генетика. Дълги години живее в Австралия и Норвегия, но решава да се завърне в родна Чехия.

Всички тези пътувания, както и опитът му в сферата на биоинформатиката, се преплитат в сюжета на „Любов по време на глобални климатични промени”.

Заглавието напомня Маркес, при това не напразно. Защото малката по обем, но изключително богата като съдържание книга е за невъзможната любов – за онази, която няма как да съществува в объркания ни свят. Изненадите следват една след друга за читателя – по стил пък писателят доближава литературния аромат на класик като Бохумил Храбал. Всичко това накара критика и читатели да отправят ласкави думи към него.

А по страниците на „Любов по време на глобални климатични промени” главният герой се озовава в съмнителен хотел в Бангалор, Индия. Предупреден от приятели, че местните момичета дават всичко на света, за да спечелят бял мъж, с който да заминат за Европа, той се отнася крайно мнително към всичко наоколо. Но животът е игра и е приготвил за всички ни великолепната си сцена… Случва се неминуемото и нашият герой се влюбва в една от онези индийки, за които го предупреждават. Но дали предубедеността ни не е най-големият наш враг? Защото красивото момиче се оказва учен, презрян от индийското общество, но добре приет в научните среди. Следва кратка, но бурна любов – и смрадливият въздух над Бангалор се изпълва с феромоните на щастието, а двамата герои се впускат в особено пътешествие… Да разказват истории за моментите, когато са се чувствали различни, пренебрегнати, отхвърлени. 

Така се пренасяме в Ню Йорк, но и в Париж, също в Исландия и Чехия, навсякъде, където примитивизмът в човешката душа се бори с изкуството да сме хора.

Защото „Любов по време на глобални климатични промени” е книга за онзи свят, който сме изгубили или за който не сме дорасли – свят на екологично равновесие и етническа толерантност. Важни теми, които Йозеф Панек поднася неотразимо увлекателно, сякаш самите ние се любим с индийка на покрива на индийски хотел в мръсния Бангалор или пък стопираме неидващи коли край вулканите на Исландия. 

Разгърнете ли „Любов по време на глобални климатични промени”, тя ще ви увлече и повлече, а с последната ѝ страница сами ще погледнете към живота си другояче, като главния герой. Ето и част от избрани цитати:

-Времената не са само на мултимедии и електронна комуникация, и глобални климатични промени, но и на глобално преселничество, та нали живеете в тях, от много време знаете, че расизмът не е само морално абсурден, но и отдавна вече е станал технически невъзможен, че е технически невъзможно да не живееш всекидневно с индиец и китаец.

- Живеем в епохата на задължителния успех, общественото лицемерие и популярността, в която наивността се смята за лошо качество!

-И тези като нас по света вече са повече, хора, които не искат да имат всичко, което могат да си купят, или които не изхвърлят старата и работеща вещ, а си я ползват, вместо да я заменят с нова.

-Глей, това си е твоята карма, така че все някак ще се справиш, ще ти е от полза!

-Щастливи са не защото нямат нищо, а защото нищо друго не им остава.

ЙОЗЕФ ПАНЕК (р. 1966) завършва Химикотехнологичния университет в Прага. Докторатът му обаче е в Математическо-физическия факултет на Карловия университет, отново в Прага. Работи в Микробиологичния институт на Академията на науките на Чешката република. Литературните му опити включват и сборник с разкази освен оценената от критиката и читателите „Любов по време на глобални климатични промени”. На въпроса защо пишете отговаря така: „Принуди ме нуждата да разбера хората и сам себе си в свят, който се глобализира, да проумея човешката ограниченост, предразсъдъците ни.”