На 3 октомври 2019 г., четвъртък, от 17 ч. в Регионална
библиотека"Захарий Княжески" - Стара Загора, фоайе първи етаж -
откриване на фотодокументалната изложба „...ся положи ... този основний камък
за възобновление на града Стара Загора…”, посветена на 140-годишнината от
възстановяването на града (5 октомври 1879 година). Автор и организатор на
изложбата е Регионална библиотека „Захарий Княжески – Стара Загора, с
финансовата подкрепа на Община Стара Загора. За нейното създаване са използване
документи от фонда на библиотеката, на Регионалния исторически музей и библиотека
„Родина” в Стара Загора, от Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив и от
лични архиви.
На 13 пана на стойки с размер 200/80 см, чрез емоционални текстове и въздействащи фотографии, на основата на контраста, изложбата проследява величието на града преди опожаряването през 1878 г., през покрусата и скръбта на завръщащите се прокудени старозагорци до ентусиазма и вярата, с които се захващат за изграждането на новия град. Включени са спомени на Петър Иванов, Андрей Тошев, Атанас Илиев, Димо Казасов; факсимилета от в. Марица, издаван в Пловдив през 1878 и 1880 г.; любопитната и малко известна статия „Стара Загора – бъдеща столица” от Д. Цветков, публикувана в старозагорския в. Дума през 1929 г. Разказът завършва с възторжени думи за съвремието и бъдещето на Стара Загора.
Изложбата ще остане до 3 ноември.
На 13 пана на стойки с размер 200/80 см, чрез емоционални текстове и въздействащи фотографии, на основата на контраста, изложбата проследява величието на града преди опожаряването през 1878 г., през покрусата и скръбта на завръщащите се прокудени старозагорци до ентусиазма и вярата, с които се захващат за изграждането на новия град. Включени са спомени на Петър Иванов, Андрей Тошев, Атанас Илиев, Димо Казасов; факсимилета от в. Марица, издаван в Пловдив през 1878 и 1880 г.; любопитната и малко известна статия „Стара Загора – бъдеща столица” от Д. Цветков, публикувана в старозагорския в. Дума през 1929 г. Разказът завършва с възторжени думи за съвремието и бъдещето на Стара Загора.
Изложбата ще остане до 3 ноември.
Същият ден, от 18 ч. в залата на Регионалната библиотека представят
на книгите „Къщите говорят“ и „Къщите още говорят“, автори Мариана
Екимова-Мелнишка и Александър Н. Геров, издание на НБУ, 2019 г. Двутомникът с
660 „говорещи” къщи е написан в отговор на назрялата потребност на хората да
видят и прочетат, как се е живеело в България от Освобождението до Втората
световна война. Забележителни личности и техните фамилии са построили и
обитавали къщи с европейска архитектура в големи и малки градове на България –
25 от тях са само побраните между кориците на двете книги.
Очеркът за Стара Загора „сваля шапка” пред изстраданото и постигнатото от града-герой, който бързо е изправил снага след двукратното си освобождаване и с далновидно архитектурно планиране добива модерен урбанистичен облик, който става сцена на житейски драми и творчески възходи. Оживяват съдбите на писатели, художници, политици, банкери, фабриканти, актьори, кметове, архитекти, лекари, учители – огромен национален потенциал, до голяма степен загубен в следвоенните събития.
„Къщите още говорят” е книга за легендите, събитията и хората на една България, която трябва да помним. За да научим повече за архитектурните образци покрай които минаваме или за да запомним знакови за българската история сгради с имената, които са ги оживявали.
Мариана Екимова-Мелнишка е известен български преводач, журналист и преподавател и пътешественик, автор на поредици пътеписи от различни краища на планетата. Благодарение на работата й като преводач българите прочетоха десетки световни и европейски произведения като „Портокал с часовников механизъм”, „Птиците умират сами”, „Момичето на френския лейтенант”, томовете за „Хари Потър” и десетки други. Разнообразяването на обучението в България я привлича към НБУ, където участва в създаването на магистърска програма „Управление на туризма” и преподава специализиран английски за ориентирани към бизнеса магистри.
Доц. д-р Александър Н. Геров е потомък на Найден Геров и на украинския имигрант Юрий Захарчук. Математик-информатик, той работи и се хабилитира в БАН, преподава в няколко български университета. С фотография се занимава още от ученик. Между архитектите, създали облика на следосвобожденска България, открива свой пра-чичо, а родствениците му Евлоги и Христо Георгиеви са подпомагали образованието на много от забележителните личности, построили и обитавали днешните къщи - архитектурни паметници.
Очеркът за Стара Загора „сваля шапка” пред изстраданото и постигнатото от града-герой, който бързо е изправил снага след двукратното си освобождаване и с далновидно архитектурно планиране добива модерен урбанистичен облик, който става сцена на житейски драми и творчески възходи. Оживяват съдбите на писатели, художници, политици, банкери, фабриканти, актьори, кметове, архитекти, лекари, учители – огромен национален потенциал, до голяма степен загубен в следвоенните събития.
„Къщите още говорят” е книга за легендите, събитията и хората на една България, която трябва да помним. За да научим повече за архитектурните образци покрай които минаваме или за да запомним знакови за българската история сгради с имената, които са ги оживявали.
Мариана Екимова-Мелнишка е известен български преводач, журналист и преподавател и пътешественик, автор на поредици пътеписи от различни краища на планетата. Благодарение на работата й като преводач българите прочетоха десетки световни и европейски произведения като „Портокал с часовников механизъм”, „Птиците умират сами”, „Момичето на френския лейтенант”, томовете за „Хари Потър” и десетки други. Разнообразяването на обучението в България я привлича към НБУ, където участва в създаването на магистърска програма „Управление на туризма” и преподава специализиран английски за ориентирани към бизнеса магистри.
Доц. д-р Александър Н. Геров е потомък на Найден Геров и на украинския имигрант Юрий Захарчук. Математик-информатик, той работи и се хабилитира в БАН, преподава в няколко български университета. С фотография се занимава още от ученик. Между архитектите, създали облика на следосвобожденска България, открива свой пра-чичо, а родствениците му Евлоги и Христо Георгиеви са подпомагали образованието на много от забележителните личности, построили и обитавали днешните къщи - архитектурни паметници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар