Тя е млада, красива, с фигура, подходяща да
дефилира по модните подиуми. Но нея много повече я вълнуват думите и писането -
това е пътят й в живота. 35-годишната Хелга Флатлан е новата скандинавска
литературна звезда. Тя спечели най-големите литературни награди за дебют в
Норвегия с първия си роман „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва”, разказващ
за бунта на четирима младежи срещу спокойния и сигурен свят, в който живеят. С
втория си роман – „Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“, младата
писателка затвърди позициите си като едно от горещите нови имена в съвременната
европейска проза. Книгата разказва за малко норвежко селище, което трябва да се
справи с мъката, породена от смъртта на трима млади мъже.
„Всеки иска у дома. Никой не желае да се
върне“ (издание на „Персей“, превод
Ростислав Петров) разказва за младата Юлие, която понася тежко загубата на брат
си. Таряй е убит в Афганистан заедно с приятелите си Кристиан и Трюгве. Те са
израснали заедно. Смъртта на Таряй води до пълната разруха на семейството им, което
отдавна страда от липса на комуникация и взаимно разбиране. Парадоксално, но
неговата смърт дава шанс на Юлие да осъществи мечтите си. Тя винаги е искала да
поеме управлението на семейната ферма и възобновените й усилия в тази посока,
от една страна, са продукт на собствената й амбиция, но от друга – са начин да
изрази съпричастността си и чувството за отговорност към родителите си.
Междувременно, Матс, бившият приятел на Юлие,
има сложни и неразрешени отношения с нея. А Сигюр, който е бил влюбен в загиналия
Трюгве, все още се измъчва от начина, по който се е отнесъл с него.
„Всеки иска у дома. Никой не желае да се
върне“ е вълнуващ роман за човешката способност да се превъзмогне дори
най-жестоката болка и загуба в името на живота.
Хелга Флатлан пише на езика на младите хора и
откровено посочва причините, които им пречат да изразят себе си. „Това е моето
поколение - 25-35-годишните. Познавам много такива младежи като героите ми. Във
всеки герой има част от хора, с които съм се сблъсквала и познавам. В образите
им влагам и от себе си, и от реални хора, мои познати, от семейството ми.
Просто събирам различни черти от живите хора и създавам герой с история. Но
няма персонаж, който да представлява изцяло само един конкретен човек от
живота. Всички са плод на фантазията ми и ги опознавам истински, когато започна
да пиша за тях. Не и преди това. Тези момчета представят различни типове, имат
различно детство, различни характери... Но взети заедно, те изграждат
събирателен образ на днешния млад човек в Норвегия. И вероятно затова романът
имаше такъв успех, особено сред младите хора“ – разказва писателката.
Как си обяснява успеха на норвежката
литература по света: „С това, че не се занимава с регионални проблеми, а се
интерпретират неща, които вълнуват хората по света. Истината е, че криминалната
литература извърши основния пробив навън и автори като Том Егеланд и Ю Несбьо
станаха световни писатели, които са четени и обичани в много държави. Те успяха
да прокарат пътя и на други автори, от други жанрове. Сега в Норвегия например
са особено популярни романите с автобиографични елементи.“
Младата писателка обича да пътува по света:
„Ние сме богата държава, имаме добри доходи и какво да правим - пътуваме.
Ходила съм в различни държави. Бях в Индия, Виетнам, Тайланд... Интересувам се
от исторически забележителности, но все пак много по-интересни са ми хората в
тези страни и начинът им на живот. Много ме впечатли Виетнам, където видях
абсурдни картини, като например нещо като домашно направен скутер, на който се
беше качило цялото семейство - бащата, майката, а върху тях децата...“
Хелга още пази спомен за България отпреди 4
години, когато дойде за премиерата на първия си роман. „Видях прекрасни неща -
природа, исторически забележителности в София и страната, срещнах се със страхотни
хора. Издателят ми Пламен искаше да ме убие с храна. Шегувам се, разбира се!
Кухнята ви е невероятна, опитах много вкусни неща. Но най-приятни за мен бяха
срещите с хората - много мило и с голямо внимание ме посрещнаха в Ловеч, Троян,
Велико Търново и Пловдив. А от прозореца ми в хотела във Велико Търново се
откриваше страхотна гледка към съседните хълмове и крепостта Царевец. Ловеч е
очарователен, а Пловдив е наистина забележителен град.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар