Книгата „Жени“ от
румънския класик Михаил Себастиан попълва поредицата на изд. „Персей“ „Световна
класика“. Михаил Себастиан (роден като Йосиф Хехтер на 18 октомври 1907 г.
в Браила, Румъния и починал на 29 май 1945 г. в Букурещ) е познат у нас с
романите си „Градът на салкъмите“ и „Произшествието“. Той е от кръга на Мирча Елиаде и Южен Йонеско.
„Жени“ (превод Христо
Боев) е конструирана от четири отделни новели, обединени от образа на младия
лекар Щефан Валериу, който преминава през множество любовни перипетии и се
сблъсква с разноликата женска същност.
Във всяка от новелите се
срещаме с майсторски обрисувани женски образи, разкриващи различни видове
любов. Рене е ожаднялата за ласки съпруга, която бурно и непредпазливо се
впуска в любовна авантюра и въпреки угризенията на съвестта си изневерява на
мъжа си. Марта е по-зрялата жена, която умело завладява въображението на младия
Щефан. Одет е невинното и тъй младо момиче, което обаче е пораснало
преждевременно и крие силна проницателност. Емили (Емилия) е жертва на
собствената си неадекватност и на лошите шеги на тези около нея. Мария е
олицетворение на недостижимата и безответна любов. Арабела е своеобразен
обобщаващ образ на женското начало – тя играе ролята на майка (в отношението си
към Щефан), домакиня и любовница, но най-вече е жена, отраснала в съмнителна
среда, която упорито се стреми към почтена репутация. По този начин Михаил
Себастиан изгражда една многопластова картина на ролята на жената в съзряването
и психологическото израстване на всеки мъж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар