„Цялата демократична общност” наскоро оплака сенаторът Джон
Маккейн, като медиите не пропуснаха да обявят, че цветя са поднесени на
паметника му във Виетнам. Справка в нета показва, че такъв монумент наистина
има. Той се намира до езерото Чук бак и на него има следния надпис: „Тук виетнамските граждани от Ханой заловиха
въздушният пират Джон Сидни Маккейн. Той бе командир на група самолети, които
атакуваха Ханой. Самолетът му носеше номер А4 и бе един от десетте, свалени
същия ден. През 2000-а лично сенаторът прочита надписа, припомняйки си
случилото се с него през 1967 година.
У нас също има паметник на американски летци, тези, които
бомбардираха столицата и други градове през 1943-44 година, нанесли огромни за
нас човешките жертви и материалните щети. На него пише:
„За всички
американци, които служиха в България по време на Втората световна война. Те
дадоха тяхното днес за нашето утре”.
Паметникът е открит през 2000 година от тогавашния щатски
посланик Джеймд Уорлик.
„Да помнят, е това, което живите дължат на мъртвите", заяви тогава
той по време на церемонията. Уорлик отбеляза, че с откриването на паметника се
изпълнява дълг. Какво по-подобаващо признание за тези мъже от това, че
сега, на тази церемония, ние стоим рамо до рамо като съюзници. Ако сме стигнали толкова далеч, колко ли още можем да постигнем заедно?”, добави амбасадорът. Колко? В момента
авиацията ни е приземена, а с хеликоптерите през няколко месеца има инциденти.
Настоящите ни съюзници биха могли да ни подарят една ескадрила, но не ние ще си
ги купим, през…следващия мандат. Въпреки че главнокомандващият ни е летец, а
военният министър – войвода. Явно заедно наистина постигаме много. Но пък
сервилното ни поведение, илюстрирано с паметника на американските летци в София
е показателен – ние друго отношение не заслужаваме! Имам предвид
правителството, а не народа, който обаче плаща сметките…
Няма коментари:
Публикуване на коментар