1.02.2018 г.

Неверници и богопомазани под Аязмото

Вчера, на първата за година сесия на Общинския съвет в Стара Загора, старейшините подкрепиха предложението на кмета на общината Живко Тодоров – за съдбата на имота на бившия ресторант в парк „Аязмото“, който се дарява на Митрополията - с 45 гласа „За“ и два „Въздържал се“. Отците поискали бившия ресторант още през 2016-а, а до три месеца арх. Влахов щял да представи и проекта за Музей на митрополитите, с историческа и природонаучна част към него на Аязмото. Идеята може и да е хубава, но не са ясни няколко неща – какво точно е тя и защо толкова спешно е необходимо да се направи дарението, какви са сроковете и откъде ще дойдат инвестициите. Все пак, имаше и въпроси на гражданите, които бяха брутално прекъснати и дори…обидени. Всъщност обидени се оказаха и общинарите и старейшините… Ето накратко цялата драма…
Милка Колдамова, от името на заралии попита:
- Кому е нужна промяна на собствеността и какви ще са последствията от нея ?
- Какви са мотивите на Митрополията да поиска собственост върху имота?
- Какви са пълните условия на дарението и защо не е предоставен проектодоговор в пълен вид за обществена информация и обсъждане?
- Това ли е най-удачното решение за сградата?
- Как ще се справи Митрополията с ремонт, реставрация и поддръжка, изискващи огромно финансиране?
- Защо се предоставя собственост на толкова важен за града обект на, за съжаление, доказано лош стопанин в лицето на Старозагорска митрополия?
- Дали старозагорци са съгласни до Митрополит Методий да бъдат наредени другите старозагорски митрополити , ако музеят не е на само негов; и дали делата и обществения им имидж са равнозначни на неговите, за да бъдат там?
- Защо се бърза толкова с решението, след като сградата стои в този вид повече от десетилетие?
- Защо се отнема с това прехвърляне на собствеността правото на старозагорци да участват сега и в бъдеще в решенията за съдбините на това важно за всеки от тях място?
Напомняме на общинските съветници някои много важни съображения по казуса:
- Парите за откупуването на имота са на всички старозагорски граждани – и на православните, и на хората с друго вероизповедание, и на атеистите и агностиците. И ако общината е обединяваща институция и общност за всички, то БПЦ не е. Тук гражданската коректност и почтеност са нарушени, и това няма нищо общо колко добри са намеренията и какви ще бъдат действията на Старозагорска митрополия. Парите са и на тези граждани, които не приемат да бъдат представлявани от БПЦ, които имат съмнения и негативно отношение към нея. Тук не е мястото да се разисква основателна или не е такава позиция, но тя е гражданско право на всеки. Не може да се отрече, че с предоставянето имота на Митрополията всички тези категории граждани попадат в неравностойно положение.
- Ако по-горните съображения бяха предимно етични, то лишаването на старозагорското гражданство от реален контрол и разпореждане с имота след даряването му на Митрополията вече са юридически. Гражданите нямат никакъв контрол и намеса въобще в църковните имоти. И ако върху общински структури те имат право и могат да влияят, то в този случай са в патова ситуация. Реално някой отнема собствеността им и се разпорежда се нея по определен безконтролен начин , като те нито със сигурност са искали да я дарят, нито да със сигурност са дали съгласие именно за такова предназначение.
- Слагането на знак на равенство межди великото дело на Митрополит Методий Кусев, истинска икона за старозагорци, и църковната институция, е некоректно и спекулативно. И то не може да бъде използвано за оправдание на дарението, както и намиращата се на навремето скромна обител на дядо Методий на територията на ресторанта. Сега Митрополията има прекрасен дом на входа на парка в огромен парков имот, където има достатъчно място за организиране на църковен музей при желание за такъв; тя е собственик и на друг сграден фонд и това не може да е основание за искане даряването на бившия ресторант. Не може да се спекулира и с духовността и вярата, когато всъщност става въпрос за имотни сделки – така че нека тези доводи не бъдат застъпвани в очакваните от нас отговори.
- Не е изчерпана в никакъв случай и темата за бъдещото предназначение на сградата. Този въпрос продължава да буди обществения интерес и няма оформени реални тези. С това дарение се предрешава и този въпрос, отново през глава и волята на старозагорското гражданство.
Речта и бе прекъсната и тя и останалите заралии, гости на сесията бяха обвинени в безверие и безродие…
„При цялото ми уважение, аз по-скандално изказване не съм чувал някога да е правено от тази трибуна. Това е обидно за всички българи. Не може църквата, за която хиляди българи са загубили живота си, и която е била единственото обединяващо звено по време на 5-вековното ни робство, да бъде обвинявана в такива неща. Това е скандално! Не желая да чувам никога повече от тази трибуна повече подобни изказвания, защото мисля, че това, което току-що се случи, е обидно за всеки българин. Призовавам всички общински съветници да се разграничат от това, което чухме, иначе сме безродници!“, заяви кметът Живко Тодоров. Председателят Таньо Брайков пък заяви, че няма да допуска богохулство?!? Така не стана ясно, защо се дарява без да е ясен проекта, откъде ще дойдат инвестициите, а гласа на суверена-народ, смисъл на гражданите се изгуби в общинската пустиня.
Прави са управниците, техните решения са богувдъхновени и откъде-накъде някакви си граждани ще обсъждат действията им? Разразилата се буря в социалните мрежи почти изцяло бе на страната на „невярната” Милка, но се намериха и такива, като самообявилият се за социален патолог медиатор и някаква си фейсбук пиарка, които като Раймонда Диен (антивоенна активистка, която легнала на релсите за да не мине влакова композиция с оръжие) се хвърлиха да защитят местната власт, като че ли тя има нужда от защита.
Мили мои, че за първи път ли чуваме такъв отговор, когато някой дори просто попита властниците – Що тъй? Ами тъй! Така сме решили и това е най-правилното – това е най-логичното обяснение. Избрали са ги хората, а и твърдят че са истински старозагорци – ако нещо са постигнали, това е само за добро, и изцяло се дължи на техните дарби и таланти. Ако са сгафили, то виновни са другите гадове, които не само не разбират нищо, но и пречат хубавият град за живеене, да е още по-хубав, че чак да няма вече накъде…
Пак повтарям, може и идеята за музей да не е лоша, даже да е много добра, но защо да не се обсъди с активните граждани, на останалите не им пука. По същата логика очаквам да се проведе, въобще ако има такава, и дискусията за паметникът на Тервел. То ще е интересно и да се види, чудото невиждано, осемметровия монумент на малкото пространство до универсалния, до него най-добре ще си личат копитата му. Освен това, съветниците често си нарушават и собствените решения, както стана с преустройството на паметника на подп. Калитин. Тогава освен грешките, които допуснаха нашите патриотари, погазиха и решенията на съветниците от предния мандат. Всичко си стои така, както бе след реализацията на споменатата перестройка. Даже, литературоведът Георги Янев написа цяла книга за гафовете около паметника на Калитин, в която пита: „Има ли разлика между тодорживковото и живкотодоровото време?”. Има известна разлика, но тя не е голяма. Общото е, че пак има ясна граница между неверници и богопомазани…

Димитър СЛАВОВ

1 коментар:

  1. Ами защо- защото това е бившата Митрополия, отнета незаконно и сега е редно да се възстанови на Църквата, която какво не е направила за този народ? И вяра, и писменост и култура, и Дух. Айде, Милке не се излагай, че звучиш като Юда Искариотски, който се притеснявал за парите да не ги дават за миро, ами да ги дадат на бедните, а той свивал пари от касата.

    ОтговорИзтриване