Това, че вдъхновението идва неочаквано – е аксиома!
Попадайки на едно поредното доказателство на тази тема, с риск да нарушим авторските
права, тъй като авторът не е посочен, публикуваме тази своеобразна поетична
реакция. Вероятно вдъхновението и музата са споходили някой измъчен студент от
химическия факултет, който доказва, че студентите от тази трудна специалност,
всъщност не са лишени от талант и в хуманитарните профили…
Любовта
на химика
Очите ти са сини като куприглицерати са чисти и лъчисти като сребърен нитрат!
Сякаш в ковалентна връзка аз към теб съм прикован.
Хрумна ми идея дръзка - чуй любима, моя план:
тази вечер, щом луната заблести над нас,
аз ще стана феро-йона със оранжеви крилца,
ти стани сулфатна група и във задния ни двор
ще бъдем ние щастливи във зеления разтвор!
Ала никога не ще допусна ти да си валентен йон
с някой битово разложен амонячен катион -
побелял тогаз от болка, скочил в Бюхнера дебел,
ще коагулирам мрачно и ще се превърна в гел!
Няма коментари:
Публикуване на коментар