Колко ни остава за да спасим планетата? – описва Бил Макгуайър в книгата-предупреждение

Температурните изменения, застрашените видове, природните катастрофи, водните запаси, световната икономика, токсичните отпадъци и вредните емисии, пренаселването, алтернативната енергия, човешкият живот изобщо – това са само малка част от темите, разгледани под лупа от Бил Макгуайър в книгата-предупреждение „Броени години да спасим планетата”, която се опитва да ни помогне да съхраним себе си и планетата ни преди да е станало твърде късно.

Авторът предоставя изчерпателен и систематичен отговор на поставените проблеми, като засяга и много други теми, пряко или косвено свързани със съдбата на планетата Земя. Обследвайки цялото кълбо, той дава пространни и подробни описания на различните сегашни промени и на очакваните бъдещи проявления на климатичните аномалии – от спирането на Гълфстрийм, през стопяването на ледените шапки, та до развихрянето на смъртоносни епидемии... Спасението зависи от глобалните действия на правителствата и корпорациите, но и от локалния избор за начина на живот на всеки един от нас. Поемането на отговорност за бъдещето не е въпрос на избор – тя е единствената алтернатива на самоунищожението.

„Броени години да спасим планетата” е книга, която не цели да ни доведе до отчаяние и да внуши безнадеждност, а да ни събуди, пишат издателите. Макгуайър описва точно и безкомпромисно ситуацията още в увода: „Живеем в повратно време за човешката история. Докато повечето от нас си карат, както си знаят, в неведение за безпрецедентните промени в околната среда, планетата ни е стигнала до критичната точка, отвъд която ще оставим на децата си и на техните деца един свят на природна деградация, икономически разрив и социален хаос. Ще им завещаем една разрушена планета, изнемогваща под пропита с въглерод атмосфера, с плячкосани природни ресурси и ограбена от нейните знакови (и не толкова знакови) видове. Точно това ще стане, ако не предприемем драстични и незабавни действия, за да намалим емисиите на парниковите газове, които неумолимо превръщат един общо взето благоприятен климат в опасно непредвидим хаос. Имаме ли средствата и желанието да променим хода на събитията?”

Макар картината, която авторът рисува, а също и примерите, които ни дава, да са изключително тревожни, „Броени години да спасим планетата” в никакъв случай не изправя читателя пред свършен факт. Положението може да не е никак розово, но битката не е загубена. Бъдещето е в ръцете ни и колкото по-скоро успеем да се отърсим от безхаберието си, толкова по-голям шанс имаме, за да успеем да запазим света такъв, какъвто е – годен за живот, но и за сътрудничество; сътрудничество между нас, човешкия вид, и останалите живи същества, с които споделяме общ дом от милиони години насам.