На гости на Дучето

Пред къщата на Дучето

Дучето е тачен и до днес, и не става въпрос за вожда на агитката на ЦСКА Димитър Ангелов. Интересът към Бенито Мусолини в Италия днес е голям, без да го оправдават, но и без да го чернят. Все пак той е управлявал страната 21 години. На този фон българските страсти около 100-годишнината на Тодор Живков (който ни управлява над 30 години) изглеждат смешни.

Когато тръгвах да изпълнявам един курс до Северна Италия, собственика на камиона – Алесандро, ми каза: „Ганчи ще минеш край Предапио (близо до Болоня), там е погребан нашия Дуче, там всички жители са фашисти!”

Знаех разни неща от историята, че е разстрелян някъде в северната част на страната, заедно с любовницата си Кларета Петачи и после двамата били „обесени” с главите надолу на миланския площад. Нататък съдбата му ми беше неизвестна и затова реших да се отклоня леко от курса и да мина през Предапио.

Още щом влязох в градчето попитах една възрастна дама – къде се намира къщата на Дучето? „О, на Дучето, аз ще ви заведа”, веднага отвърна отзивчивата старица. Аз обаче я помолих само да ми каже посоката. Лесно я намерих, но вече беше станало обяд и уредничката не искаше да ме пусне да вляза. Къщата на Мусолини с нищо не се отличаваше като архитектура от останалите сгради в Предапио. Когато казах че съм чужденец и бързам, служителката направи изключение и ме пусна в музея.

Най-многобройните експонати бяха многото снимки на Мусолини – от детството му, през ученическите години и най-вече от периода, когато е бил първия човек в Италия. На тях той говори по площадите, приема паради и чужди държавници, работи на полето или спортува, според тогавашните изисквания на пропагандата, която той наложил. Но същото правят днес и съвременните политици.

Когато излязох от музея уредничката ми каза, че гробът на Мусолини е на градското гробище. Реших да отида и там. Когато напусках двора на родната му къща, група рокери искаха да разгледат музея, но този път служителката беше безкомпромистна и излезе в полагаемата си обедна почивка. Отново любезен жител на Предапио с ентусиазъм ме упъти към гробищния парк. Със сигурност жителите му се гордеят с най-великия си съгражданин.

Оказа се, че всъщност там е цялата фамилна гробница на потомците на Дуче. Барелеф и други регалии изпълват вътрешността, а сградата е доста голяма. Вътре има и книга, в която гостите могат да напишат свои впечатления. Посетители имаше достатъчно, въпреки че деня беше работен (там бяха и рокерите, които ме изпревариха с бързите си мотори). Свежи цветя лежаха върху саркофага на Дуче и на неговите родственици. Погледнах в книгата и най-последния надпис гласеше: „Сто като тебе и Италия ще се възроди!”.

В градчето има и цяла сувенирна индустрия с образа на Дуче и на неговата фашистка партия – календари, запалки, ключодържатели, плакати... Местните жители ми обясниха накратко, защо е такава ситуацията – „Каквото и да говорим, той е творил историята на Италия и то за значителен период. Преборил е мафията, опитвал се е по свой си начин да развива страната ни... Тук отдавна загърбихме старото разделение – внучката на Дуче - Александра е дъщеря на един от неговите синове и сестрата на София Лорен, Мария. Това по никакъв начин не е навредило на кариерата на великата ни артистка... ”

Попитах един друг местен, вече на преклонна възраст помни ли Дучето: „О, да, той много говореше на народа. Какво говореше? – правете синове, правете синове, и баща ми го слушаше. Затова сега сме бедни, много хора трябваше да делим наследството!”, каза старецът.

Първото име на Мусолини е Бенито, което означава Благословен. Наистина, благословен е този държавник, който въпреки превратностите на историята намира покой поне в смъртта си. Ние не знаем къде се намират гробовете на повечето от великите ни държавни мъже...

Ганчо Иванов