Българите чатат най-много романи

Съвременните четящи българи като цяло предпочитат художествените романи, коментира за БТА Иванка Ванчева, заместник-председател на Асоциация "Българска книга" (АБК).

Навлезлите масово тв сапунки пък са изместили любовните книжки,

предпочитани от дамите в недалечното минало. Съвременните млади жени като цяло предпочитат да четат списания, посочи Ванчева.

Според нея сред тях е много популярна и развлекателната литература - романи от типа на "Дневникът на Бриджит Джоунс". Дамите все по-често посягат и към криминалните творби, в миналото основен приоритет на мъжете.  

Като цяло силният пол предпочита нехудожествена литература, сочат наблюденията на

Различни исторически изследвания, написани популярно, както и книги от сферата на политологията привличат мъжката половина на България.

И при двата пола през последните години се наблюдава повишен интерес към историческите романи.

Според Ванчева обнадеждаващ е фактът, че четящите хора проявяват

все по-голям интерес към съвременната проза

На пазара се появяват различни автори от "екзотични" държави, които обаче се търсят.

Основната причина според издателите е, че преди отпечатването им в България, те са "пробили" на пазарите в западноевропейските страни и в САЩ.

Като цяло българите не четат много разкази, но така е още от преди 1989 г., разказа Ванчева. Интересен факт е, че комиксите все още не са намерили почва у нас.

Поезията се издава в твърде ограничени тиражи. През последните години някакъв успех бележат само малките подаръчни антологии, които вървят много - особено покрай 14 февруари.

Едни от най-популярните са детските книжки, каза Ванчева. Нейната позиция обаче е, че българинът не обича да експериментира и се придържа към авторите, които е чел в детството си. Книги за деца купуват най-често бабите, а не родителите.

Това обаче създава проблем, тъй като

съвременните деца не винаги харесват и разбират прочетеното им,

а днешните автори, които пишат всъщност модерните приказки остават непозната територия за тях.

За българските творци място на пазара има, но читателите търсят строго определени имена, сочат наблюденията на Ванчева.

Класическите творби все още вървят, тъй като се изучават в училище и младежите щат-не щат ги купуват. Интересът към западноевропейската класика е нисък и се задържа на едно ниво.

Финансовата криза удари сериозно издателския бранш, коментира още Ванчева. По думите й вече има фирми, които са замразили дейността си в очакване на по-добри времена.

На практика в страната има близо 3000 дружества, в чийто предмет на дейност е вписано и книгоиздаването. Реално в този сектор обаче работят не повече от 100-120 фирми.

За състоянието на един регион може да се съди по нивото на продажбите на книги, счита Ванчева.

Нейната позиция, че в страната ни има доста райони, където

броят на четящите хората все повече намалява

и за да не остава неграмотно младото поколение е необходима сериозна държавна политика.

Изложения на книги се правят само в няколко от големите градове. Най-сериозните базари в страната са три - през пролетта и зимата в София и един през лятото във Варна.

За втора поредна година във Варна ще се състои „Алея на книгата".

Събитието ще се проведе в Морската градина на града .

От  17 до 24 юли водещите български издателства ще представят своите най-нови и най-популярни заглавия.

И това лято Варна отново ще бъде домакин на над 33 водещи български издателства с най-актуалните литературни заглавия.

По този повод на 18 юли от 18 часа, на сцена „Раковината“ писателките Красимира Кубарелова и Ина Герджикова, ще поговорят с читателите и ще раздават автографи.

Ина Герджикова е журналист и писател, занимава се с писане от 15-годишна, когато за пръв път нейни есета са публикувани на литературните сайтове „Словото” и „Буквите”.

Най-голямото й вдъхновение са книгите на Милорад Павич. „Плажният дневник на една кифла“ се появява първоначално онлайн през 2010 г. По-късно е издаден на книга.

Красимира Кубарелова публикува през юли миналата година третия си роман „Кръстина и райските ябълки“.

Два пъти е издаден дебютния й роман „Розов храст и сладко от смокини“.
Макар и в по-скромни мащаби изложения на книги се правят още в Пловдив, Хасково, Сливен, Стара Загора и Бургас.

Освен кризата големият проблем на издателите са пиратските сайтове. В браншът с нетърпение очаква влизането в сила на търговското споразумение ACTA, прието на европейско ниво. Най-вероятно то ще стане официален факт през пролетта на 2012 г., а след това ще бъдат синхронизирани и националните законодателства.