Истината за Втората световна не е монопол на Суворов

Виктор Суворов

Владимир Богданович Резун, т.е. Виктор Суворов е автор на редица книги („Ледоразбивачът”, „Последната република”, „Денят „М”, „Вземам си думите назад”...), те са толкова много, че могат да заемат голям обем от личната ви библоитека. Във всички тях той има една главна тема – вината на СССР за започването на Втората световна война. Суворов е увликателен автор и всичко описва обстоятелствено и по руски. Той има много почитатели и според него е ненавиждан от официалните власти в Русия. Дали обаче Суворов е притежетелят на монопола върху цялата истина за Втората световна?

Авторът многократно е идвал в България и винаги са му задавали много въпроси, има десетки интервюта, но никой не му зададе неудобни въпроси, на които да отговори честно, открито, „по суворовски”. Официалният му сайт пък не е активен и няма как да се направи връзка с него, все пак, той си е шпионин.

Основните негови тези са:

Сталин и комунистите са единствените виновници за войната, те и само те, са главните участници и манипулатори на политическите събития, водещи до войната за да стане Световната революция. Въпреки това, Съветите губят войната, защото планът им за световно господство не се реализира, дават много жертви и страната е разрушена. Западът, въпреки идеологическите си различия – безкористно им помага. Резултатите са ясни – Сталин завладява половин Еврапа и голяма част от Азия и комунизма става основната заплаха за Човечеството в следващите години.

Тези внушения звучат логично, защото са написани интересно и с подбрани факти, популярно, като за лаици и сам автора многократно повтаря, че е историк-любител.

Дали обаче това е така?

Старо правило е, че историята се пише от победителите. От древни времена винаги е имало и историци-ревизионисти. Спонете си „Тайната история” на Прокопий Кесарийски. След серия от възхвали за император Юстиниан Велики излиза апокрифната история, която дава една съвсем различна картина за живота на славния император, който е описан като най-порочния човек. Такива школи има и сега, и то далеч преди Суворов да забегне на Запад и да напише първата си книга.

На българския книжен пазар такива издания са рядкост. Но напоследък има много мемоарна литература. Например на немските генарали и военни – „Хоридо” на шестия в листата на асовите изтребители на Луфтвафе Хелмут Липферт, „Диверсант” на Ото Скорцени, „Внимание танкове” на Хайнци Гудериан, „Лабиринт” на Валтер Шелемберг, „Проиграни победи” на фон Майнщайн...

Освен това в старите учебници са запазени и други факти, които красноречиво показват един друг поглед върху най-страшната война. Факти, които от търсещия читател няма как да бъдат скрити.

Така 70 години след „вероломното нападение” над СССР истината е някаде там. Тя не може да бъде официално написана, но и не може да бъде скрита.

Истината е, че всички велики сили през 30-те години, а и по-рано, искат и правят всичко възможно да има война и всеки от тях се води от собствените си интереси. За да постигне целите си, всеки от тях е готов на всичко – договорки с враговете, предателство към съюзниците...

През 90-те години с резолюция на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) обявява за

виновници за войната Германия и СССР

Генералите Гудериан и Кривошеев по врема на "парада на победата край Брест през 1939 година не са единствените виновници за Втората световна войва

Никога обаче военен конфликт не възниква без подготовка, и тя е продължила с години.

Още през 20-те и СССР и САЩ и Великобритания предприемат серия от мерки, с които помагат на Германия да възстанови рухналата си икономика и да се подготви за новата война. Руснаците осигуряват необходимите суровини и предоставят школи за обучението на германските офицери и военни специалисти. Запада помага с финансови инжекции (плана Дауес) и неоценима дипломатическа помощ, връх на което е Мюнхенското споразумение, което заличава от политическата карта Чехословакия. Но и преди това има серия от мерки, които насърчават Хитлер да предприеме смели стъпки, като ликвидирането на Рейнската демилитаризирана зона, присъединяването на Саар, аншлусът с Австрия. На Запад пък планират нова интервенция в Съветска Русия.

В Европа много страни, включително и България

искат ревизия на системата от Версайски мирни договори

В подялбата на Чехословакия участва Германия, Унгария, отделя се Словакия, територии заема и Полша (?!). Никой обаче не протестира срещу агресора, защото немската военна машина се насочва на изток. През август 1939 г. с пакта Рибентроп-Молотов настъпва обрат в дипломатическата ситуация. На 1 септември в отговор на германската инвазия Англия и Франция обявяват война на Германия, но те не поткрепят с действия своя ултиматум. Сталин обявява Запада за инициатори и влиза в Полша чак на... 17 септември, а него никой не му обявява война. След Полша от картата продължават да изчезват нови страни – прибалтийските, орязани са границите на Румъния, СССР напада Финландия, а Вермахтът се обръща на Запад. САЩ са неутрални, но въпреки че закона за Ленд-лиза (заем-наем) още не е гласуван, щатски стратегически стоки вече текат като река и към Великобритания и към СССР. Щатите помагат и на Китай в конфликта му с Япония. Още тогава идиологическите противници вече са оформили своята коалиция. С края на Странната война пък англичаните удрят френския флот (операция „Катапулта), като изваждат или завладяват повечето от неговите най-добри кораби и подводници.

„Вероломното” нападение над СССР на 22 юни 1941 г. не е необявено. Посланикът Шуленбург връчва нота на Молотов с конкретни обяснения за мотивите за нападението.

В следващите години междусъюзническите номера продължават. На Запад не могат или не искат да отворят втория фронт. На Изток руснаците спират пред Варшава и чакат немците да ликвидират въстанието. Немските съюзници се опитват да се прехвърлят в лагера на победителите, Вермахтът окупира част от Румъния, Унгария и Италия.

Накрая победителите делят Европа и никой не е доволен от постигнатите резултати. Започва Студената война и едва след нейния край добрите и лошите отново са преподредени, с резолюция. От всичко това дълго писание е ясно само едно – че само крайния победител може да е от добрите. Има ли обаче полза от тази черно-бяла история? Суворов добре описва престъпленията извършвани от едната страна, но мълчи за другите – масовите бомбардировки (включително и над България), пусканите от самолетите бомби-играчки, бомбения килим изобретен от генерал Харис, другите лагери и живота на немските военопленици в тях на Изток и на Запад, и колцина от тях са се върнали от там живи... Популярната история обаче не може да бъде толкова подробна! Най-важното е, да се помнят само холокоста, разрушенията и страданията на едната страна от участниците и кои са победителите с днешна дата.

Затова и колко му е да боядисаш един паметник на лошите днес? Ако използваме суворовската логика, нищо чудно, след години (това не е толкова невероятно, колцина са тези които са предвиждали падането на комунизма на Изток?) сегашните лоши да станат добри или обратното! Но това е друга история...