Закон à la Balan готвят депутати

Депутатът от ГЕРБ Емил Караниколов, като истински последовател на проф. Балан готви законопроект за „Чистотата на българския език”. Инициативата му е подкрепена от неговия колега и съпартиец Красимир Велчев. Според двамата - „Българският език трябва да стане разбираем и за баба Пена от Бусманци". Според парламентариста, сега езикът ни бил твърде неразбираем за хората, които не владеят чужди езици, все по-често и хора от властта употребявали думи, които трудно се смилали от обикновените хора. Това в много случаи е вярно, но точно това е и целта на властниците. Те дебатират, инициират, лобират, презентират и т.н., вместо да – обсъждат, предлагат, застъпват или представят и т.н. Така речта им става по неразбрана и често с подобни способи прикриват, че всъщност няма какво толкова да ни кажат. Но тази тенденция за политическото говорене е много добре описана и във великата книга на Оруел – „1984”. В основата на описания там новоговор е двусмисъла – дадена фраза има различни значения, взамисимост дали се отнася за съпартиец или за политически опонент. „Паткореч” употребен относно съратника означава красноречив, а за враг – безсмислено говорене – кряка като патка. Общият замисъл е чрез новоговора да се контролират мислите на масите и да се насочват в правилната, политически коректната посока и дори мисълта за политическа опозиция да стане невъзможна.

Това законотворчество вероятно има и друга причина. Голяма част от завършилите средния курс на обучение и дори университет не могат да пишат граматически правилно. Например бъркат пълния и краткия член. Това може да отпадне. Същото важи и за запетаите, повечето младежи се затрудняват да определят къде се слагат. Известен факт е, че запетая се слага там, където четецът прави пауза, ако разбира се, някой чете даден текст. Запетаите са архаизъм. Освен това отпадането от члена ще ни отдели от близоста ни с турския език. Двата езика си приличат, че винаги се членува отзад, твърдят езиковеди. Виж за баба Пена от Бусманци въпросът е по-труден. В различните краища на нашата Татковина говорят много различно. Един жител от родопския край трудно може да бъде разбран от съгражданина си в Граово. Примери в тази посока бол.

Връщайки се назад – първата езикова реформа е по времето на Стамболийски. Той натиска академията с въвеждането на нов правопис – с отпадането на двата знака за ъ и отпадането на еровете в края на думата. Така земеделският водач искал да доближи родната граматика до сръбската, в унисон, извинете че не спазваме чистотата на езика ни, с политиката си за сближаване със западната ни съседка. Реформата му среща упорита съпротива от родните лингвисти и е отменана веднага след преврата срещу правителството. В средата на 40-те години обаче тя е факт, но вече е дело на комунистите. През 90-те години един австриец предложи българите да заменят кирилицата с латиница, защото само ние и гърците не употребяваме общоприетата азбука за Евросъюза. Това кощунство категорично беше отхвърлено. Но реформа винаги ще има! Дерзаем и чакаме с трепет проектозакона за чистотата, още повече че ще го прави икономист, какъвто е г-н Караниколов...А икономистите са дялан камък, с каквото и да се захванат го правят добре!?!

Смирненски отдавна е написал стихове относно пуристите:

Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
от мечти съм пак пиян.
Себеспомням скъпи срещи
на Борисов дървосад,
ръкостисници горещи,
отлетели безвъзврат.
Пеперудени одежди
себеспомням си с тъга;
ластовичокрилни вежди
пак тревожат ме сега.
Себеспомням лунни нощи,
себеспомням всеки ден.
Устодопреници още
нощем мир не дават мен.
Сърцесладките минути
кат зърна на нижел скъп,
сетне ядовете люти,
сетне душетровна скръб...
Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
стих въртя à la Balan.
28.IV.1917