Едночасови круизи с кораба "Радецки" са уникален досег с историята

"Радецки" плава по тихия бял Дунав без почивен ден и по националните празници от 10 до 18 ч. Корабът не е оригиналният. "Организирането с екскурзиите на кораба става така - посетителите могат да изберат ден, в който да извършат пътувания - от началото на април до октомври. В останалото време е зазимен, отворен е за посещения, но не пътува. Екскурзията е един час по водите на река Дунав в района на козлодуйското пристанище", каза пред "Стандарт" Людмила Дамянова, директор на Музея кораб "Радецки". Групата с екскурзианти може да наброява до 100 души. Таксата за един час круиз е 400 лв. за ученици, студенти и пенсионери и 600 лв. за всички останали. Желаещите могат да изберат деня и да заявят конкретния час, в който да пътуват. Всяка трета седмица от всеки летен месец се извършват пътувания за семейни двойки. Децата заплащат по 4 лв., а останалите - по шест.
"Това е единственият действащ и пътуващ исторически кораб не само у нас, а който се намира на целия Балкански полуостров", уточнява Дамянова. Според нея най-красивият експонат на "Радецки" е... самият кораб. Той е дълъг от единия до другия край 57,40 м и широк 17,60 м.

Кабините на капитана и екипажа са по подобие на оригиналния "Радецки". Корабът има две палуби и се движи сравнително бавно по водите на Дунав - срещу течението средно между 10 и 12 км в час, а по течението - между 12 и 15 км/ч. "Радецки" е и единственият пътуващ и действащ кораб, който е конструиран по начин, по който съвременните кораби отдавна не се правят. Той разполага с т.нар. колеса - огромни метални витла, разположени от лявата и дясната част на неговия бокс, които не са просто атрактивна и неподвижна част, а движещият сегмент. Те загребват и оттласкват водата и помагат на дизеловите двигатели.

"Един от най-ценните експонати, които могат да се видят на кораба, е оригиналната мастилница на капитана Дагоберт Енглендер от времето, когато на кораба се качват Ботев и четата му от 205 души. Тя е дарена на България през 1973 г. от неговия племенник - Алоис Енглендер разказва Дамянова. Според нея малко са музеите у нас, които показват в оригинал свои експонати.
В музея кораб се пази и най-старото запазено копие на знамето на Ботевата чета, ушито във врачанска гимназия "Софроний Врачански" през 1966 г. "Нашето знаме е дълго 1,20 и широко 0,80 см, така както твърдят българските историци, че е било някогашното знаме на Ботевата чета. Никой не знае какво се е случило с оригинала", уточнява Дамянова. Основната експозиция е била подновена през 2006 г. с основното съдействие на Националния исторически музей, чийто филиал е корабът.

През 2011-а "Радецки" бе на основен планов ремонт в русенската корабостроителница. "Всеки пътнически кораб е длъжен да преминава през пет години на щателни технически прегледи, които включват вдигане на док, обновяване и подновяване на всички лицензи за пътувания. В момента се намира в сравнително добро състояние.", казва Дамянова. Тя споделя, че на кораба се правят и изложби, най-често на стари оръжия.