„Месалина” напомня, че политиката и морала имат твърде малко допирни точки

Валерия Месалина. Императрицата на Великия Рим. Вече две хиляди години това име олицетворява чудовищна похот, разврат извън човешкото въображение и невероятно сластолоюбие. Тази история е показателна, че моралът и политиката рядко имат допирни точки.
Кой не е чел или чувал за безумните оргии и безброй любовници, за пировете и екзекуциите, за интригите и клеветите, за жестокостта и коварството на тази жена. Кой не се е чудил какви ли чудовищни неща е сторила, за да се прослави като най-безсрамната жена на древния Рим, града, в който е царяла абсолютна свобода на нравите...
Едва четиринадесетгодишна, Месалина била отредена за съпруга на 36 години по-възрастния от нея Клавдий – куц, заекващ и смятан от всички за безобиден старец. Но той се издигнал до императорския трон и младото момиче станало императрица, получавайки възможността да притежава и да прави каквото си пожелае.
А според нейните съвременници тя искала много от вечно готовия да ù угажда съпруг, който лесно се поддавал на манипулациите ù. Само един пример е, че Клавдий наредил всеки, който я застрашавал по някакъв начин, или бил недоволен от нея, да бъде изпратен в заточение или екзекутиран. Заради нея загинали много хора – лични врагове, политически опоненти...
От своя страна, Месалина изпълнила дълга си към съпруга и династията – скоро след коронацията дала живот на Британик, наследник на империята.
Какво ли е тласнало една издънка на стар патрициански род да тръгне по пътя на порока, какв ли е накарало една императрица да се предлага в публичен дом? И дали, познала най-сетне любовта в обятията на младия Гай Силий, приказнокрасивата императрица нямаше да се превърне в добра майка и съпруга, ако не беше я застигнал мечът на отмъщението само на 23 години.
В книгата „Месалина. Фаталната жена на древността“ немският писател Алфред Широкауер търси отговор на тези въпроси, опитвайки се да проникне в тайните на душата на най-скандалноизвестната жена в историята на света.