Малко им се видели на Sony Pictures 2.5 милиарда долара,
изкарани от героя на Marvel Comics, та решили да сложат златната кокошка на нов
полог. През 2012 г. те рестартираха една от най-успешните си продукции -
трилогията "Спайдърмен". От естетическа гледна точка това бе напълно
ненужно. От пазарна - няма лошо.
Добрата новина е, че - също както беше при Сам Рейми - и тук вторият филм е по-добър от първия. Разбира се, това е екранизация по комикс: не блести с дълбочина, проникновена драматургия или свръхдетайлна разработка на характерите. Но все пак има качества, които ще удовлетворят напълно 14-годишната му таргет аудитория - а тук-там и порасналите деца сред публиката.
"Невероятният Спайдърмен 2" е класическото холивудско продължение - по-голямо, с повече екшън, по-добри ефекти, с повече герои/злодеи и една идея по-комплексна, но също толкова предвидима история. Удивителното е, че филмът на Марк Уеб (дали са го избирали нарочно за режисьор, по името?) успява да се пребори до голяма степен със заложената от сценария разпиляност и "пренаселеност" с персонажи. До голяма степен благодарение на факта, че остава фокусиран върху връзката на Питър Паркър с Гуен Стейси. Отношенията им са гръбнакът на филма - нали казахме, филм за тийнейджъри - и демонстрират за втори пореден път, че Андрю Гарфийлд и Ема Стоун са по-добри актьори от предшествениците си Тоби Магуайър и Кирстен Дънст.
Останалите персонажи са ги нахвърляли бая повърхностно. На мястото на познатия от предишния епизод Зелен гоблин получаваме цели трима злодеи: електротехникът жертва на инцидент Електро (Джейми Фокс), който не е лош, а само неудачник; Хари Осборн, който се появява изневиделица, след като в първия филм присъстваше само баща му; и руснакът Носорога, който пък е просто комичен.
"Невероятният Спайдърмен 2" отговаря и на другите условия за голяма, масова холивудска продукция: прекалено дълъг, пълен с клишета, редува трагични нотки с елементарен хумор. Тези неща той компенсира с отлична визуална презентация, чудесни ефекти и въздушни акробатики, убедително 3D.
Добрата новина е, че - също както беше при Сам Рейми - и тук вторият филм е по-добър от първия. Разбира се, това е екранизация по комикс: не блести с дълбочина, проникновена драматургия или свръхдетайлна разработка на характерите. Но все пак има качества, които ще удовлетворят напълно 14-годишната му таргет аудитория - а тук-там и порасналите деца сред публиката.
"Невероятният Спайдърмен 2" е класическото холивудско продължение - по-голямо, с повече екшън, по-добри ефекти, с повече герои/злодеи и една идея по-комплексна, но също толкова предвидима история. Удивителното е, че филмът на Марк Уеб (дали са го избирали нарочно за режисьор, по името?) успява да се пребори до голяма степен със заложената от сценария разпиляност и "пренаселеност" с персонажи. До голяма степен благодарение на факта, че остава фокусиран върху връзката на Питър Паркър с Гуен Стейси. Отношенията им са гръбнакът на филма - нали казахме, филм за тийнейджъри - и демонстрират за втори пореден път, че Андрю Гарфийлд и Ема Стоун са по-добри актьори от предшествениците си Тоби Магуайър и Кирстен Дънст.
Останалите персонажи са ги нахвърляли бая повърхностно. На мястото на познатия от предишния епизод Зелен гоблин получаваме цели трима злодеи: електротехникът жертва на инцидент Електро (Джейми Фокс), който не е лош, а само неудачник; Хари Осборн, който се появява изневиделица, след като в първия филм присъстваше само баща му; и руснакът Носорога, който пък е просто комичен.
"Невероятният Спайдърмен 2" отговаря и на другите условия за голяма, масова холивудска продукция: прекалено дълъг, пълен с клишета, редува трагични нотки с елементарен хумор. Тези неща той компенсира с отлична визуална презентация, чудесни ефекти и въздушни акробатики, убедително 3D.
Няма коментари:
Публикуване на коментар