Папа Франциск е първия неевропеец, който ще ръководи Ватикана

Понтификатът на кардинал Хорхе Марио Берголио започна в сряда вечерта с уточнение на папското му име –  Франциск.

Той е първият от всичките си 265 предшественици, който избра това име и първия неевропеец, седнал на Светия престол.

Франциск е първият папа от Латинска Америка, първият член на Ордена на йезуитите на Свети-Петровия престол и първият с името на Свети Франциск от Асизи.

Второто място той заел на конклава през 2005 г., когато събра най-много гласове след кардинал Йозеф Рацингер. Някои дори твърдят, че отстъпил, за да пропусне на челна позиция бъдещия Бенедикт XVI.

Франциск е и първият папа от 1300 години, който не е европеец,

макар че европейските му корени са сравнително свежи и добре проучени.

Дядо му е от Портакомаро, община с около 2000 жители в провинция Асти на северната италианска област Пиемонте. Баща му се прехвърля в Торино, откъдето емигрира в Аржентина.

Хорхе Берголио е роден на 17 декември 1936 г. в Буенос Айрес. Завършва средно техническо образование със специалност химик и си има приятелка. После постъпва в семинария и влиза в Ордена на йезуитите.

Завършва два факултета в Аржентина - първо философия, а после теология. Прави докторат в Германия през 1986 г. Преподава в аржентински колежи и университети.

Блаженият папа Йоан Павел II го ръкополага за епископ през 1992 г. От 1998 г. е архиепископ на Буенос Айрес, а от 2001 г. е кардинал.

"Кардинал Хорхе Берголио е човек с огромна духовност, известен със своята привързаност към доктриналната ортодоксалност и към семплия начин на живот.

По подобие на Бенедикт XVI той съчетава загрижеността за бедните с отстояването на позицията, че Църквата няма отговорността да бъде политически активист или да дава точни предписания за решаване на икономически проблеми," е характеристиката, която му прави председателят на католическия институт за изследване на религията и свободата "Актън" отец Робърт Сирико.

Новоизбраният папа е прочут със семплия си и смирен начин на живот

Не обитава пищната резиденция, отредена за архиепископа на Буенос Айрес, а живее в скромен апартамент далеч от центъра, отоплява се с малка печка и сам си готви. Не ползва служебна кола и шофьор, а пътува с градския транспорт.

Прекарва доста време в най-бедните предградия, а когато се появи на съвещание във Ватикана сяда на последните редове. Не дава интервюта и не обича медийното внимание.

Кардинал Берголио не фигурираше сред фаворитите, спрягани в разните прогнозиращи списъци. Но показателни са коментарите на високопоставени ватикански източници, които веднага след конклава изтъкнаха, че Църквата е поднесла изненада с избора на папа Франциск.

Според тях това е знак, че кардиналите са имали солидна ориентация към подходящата фигура и за консенсус им бяха необходими 26 часа и пет тура на гласуване.

Преди конклава усилено се лансираше схема на разделение между кардиналите, която свеждаше избора до два сценария. Единият бе за издигане на консерватор от Римската курия (администрацията на църковните и държавни дела), по възможност италианец, но може и чужденец с предпочитания към бразилския кардинал Одило Шерер.

Другият сценарий подкрепяше реформатор, желателно чужденец от Америките, но с възможност и за италианец, като кардинал Анджело Скола.

Избран бе консерватор, латиноамериканец, с голям опит на духовен пастир, който

никога не е работил в бюрократичния апарат на куриятал