Особено назначение

Жени във властта

Всяка професия си има тънкости, но журналистическият е съвсем тънка работа. В този бранш хората трябва да владеят много добре метафорите, хиперболите и аналогиите, та някак не директно, да правят правилните внушения на драгите читатели. Защото всеизвестен факт е, че те трябва да угодят преди всичко на началниците си, а не да се грижат за интересите на аудиторията. Пък началниците обикновено са все недоволни и задават все по-неизпълними задачи. Няма как, пишещи братя и сестри, трябва да се адаптирате…

Ето една история, която се случила в един провинциален вестник, но с национални претенции…Всъщност в тази ситуация претенциозността на началството прерастнала в интернационална!

Всички от журналистическия екип били лоялни, само един – калпазанин. Викали му Чево – прякор, който нищо не значи, но пък, много му подхождал. Той бил от малкото, назначен без конкурс. Началството подозирало, че е прикрит талант, но всъщност той бил  – страшно прикрит талант. Тъй като парите не били свързани с прекия принос

 към изданието, а с лоялността към шефовете, той получавал по-малко от другите. Затова пък се скатавал и гледал възнаграждението му да отговаря на положените усилия. Ех, не винаги успявал да получи толкова, колкото давал, но и началниците не успявали винаги да го накарат да работи, толкова колкото искали.

Оперативката е важна част от ежедневието на журналистите. Там се спускат задачите, които не само може, а ТРАБВА да се изпълнят, на всяка цена. Обикновено екипът се справял със спецзадачите, но има и по особено назначение, когато и Господ не може да им помогне…

Били се събрали пак именно на такава оперативка. Босът мълчал, а Главният редактор имал отново тежката задача да съобщи новата задача, спусната свисше. Ще я предадем така, все едно сме били там.

-          Ще имаме нова рубрика – „Жените във властта”! – рече Главния и всички притихнали.

-          Ти – посочи свитата си като мишка жертва – ще пишеш интервю с канцлерът на Германия Ангела Меркел. Ти – посочи друга колежка – Опра Уинфри… Останалите бяха все „героини” от този вид, сред които английската кралица, Дилия Ицик (тогава председател на Кнесета)… и другарката У И – член на ЦК на китайската компартия и вицепрезидент на КНР, която се падна на Чево.

-          Има ли въпроси? – попита Главния с надежда, че никой няма да се обади. Но, не, мечтите затова са мечти, за да са нещо различно от реалността. Чево това и чакаше.

-          Задачите са ясни, но аз се отказвам по две причини. Първата, че не само не знам китайски, но и не познавам никой, който да знае този, иначе популярен език. Второ, страх ме е че ще и объркам фамилията и ще я напиша с и-кратко (й).

-          Ценя много чувството ти за хумор, но този път прекали – смръщи вежди Главния, който по принцип си беше много етичен човек. Но нали скоро прави интервю с една дама, която преподава китайски в столичния университет? Ето ти връзката, от тази няма по-голяма.

-          Ще опитам, но още отсега мога да кажа, че не само аз, но и другите колеги няма да се справят… Задачата многократно надхвърля нашите възможности – рече инатливия Чево. И така сякаш урочаса специалното назначение на колегите си.

-          За другите не се грижи! От теб искам още сега да звъннеш на преподавателката!

Чево без да бърза звънна по телефона, свърза се и известно времет тихо говори с дамата. Когато свърши се обърна и рече – Няма да стане!

-          Защо? – попита Главния.

-          Предавам дословно: Дамата каза, че такова интервю, дори и главният редактор на най-големия китайски вестник да поиска, ще трябва да чака поне месец за да получи отговор. Тя не иска да рискува връзките си с посолството с такава нахална молба, която почти със сигурност ще бъде отхвърлена…

След седмица имаше само едно интервю с Ангела Меркел, което колежката бе скалъпила от интернет и много му личеше. Тя обаче перфектно знаеше немски и номера мина. Шефовете или не разбраха, или не пожелаха да се ровят – как е станоло то. Този, на който бе възложена среща с кралицата въобще не се опита да тормози посолството на Нейно величество. С Опра Уинфри пък бе още по-трагичен случая. Журналистката докладва, че е намерила сайт, на който имало отправка за контакти, там пък пишело, че за връзка е необходим нов имейл, който се дава при превод на 15 долара. На интервюто цената била 10 000 долара.

Главния изрази учудването си, че толкова известна жена иска пари за публикация! Чево отново контрира – Аз пък си мисля, че малко иска. Защото ако тя откликва на всеки, който я потърси, то едва ли ще има време да свърши някаква друга работа! Така интернационалната рубрика пропадна и егото на шефовете, остана незадоволено.

Лукавиян