- Виж какво чичовото, елементарното
възпитание е поне да ме поздравиш!
- Абе чичо, що толкоз се впрягаш, щях да
река едно хай, но ти пак ме превари.
- Аз ти се чудя на акъла, откъде тогава
имаш пари да миткаш из града и защо това хубаво момиче Ленчето излиза още
с тебе. Откъде са тези пари?
- А, споко, не съм крал, не продавам
наркотици. Нали знаеш, че бях я закъсал яко, заеми от приятели, напуснах
последната фирма, пари от никъде. Тогаз се замислих, че чак ми дожаля за мене си.
То и за други приятелчета ми е жал, но за мене най-си ми е жал. Нямаше нищо кво
да правя и поради липса на друга алтернатива, почнах да гледам телевизия.
Затова реших да живеят по нейните препоръки, нали знаеш, че тивито е главния
възпитател на нацията в момента. То отначало, знайш ли, уплаших се! Щото
сериалите безкрайни и тъпи, екшъните нереални – гърмят са яко и са бъхтят, пък
то така не става. Аз в казармата с автомат трудно уцелвах далечните мишени, пък
те с едно малко пищовче от 100 метра уцелват. Туй не може да стане. За мариза
пък да не говорим, мен веднъж са ме бахтали, но после едвам ходих, пък на
филмите ги бият десетина минути и после като станат, направо разкатават лошите.
Тва пак е фантасмагория. Предаванията за политика и култура пък въобще не ме
интересуват… Знайш, на театри и опери разни не ходя, пък не знам даже и кой ни
е президента. Обаче сума ти полуидиоти, и даже пълни идиоти взеха маса мангизи
от най-различни игри. Обаждат се по телефона, имат късмет и печелят. То
поне игрите да бяха интересни, пък то скука… Например отварят някакви си кутии
и айде – на ти 5 бона, на ти 10, че и повече. Е има и каръци, но аз приличам ли
ти на такъв? В този живот чичо, по-добре е да си късметлия, отколкото да си
работлив или талантлив…
- Не ми ги разправяй тия, сега комарджия
ли си станал? – започнах да се ядосвам.
- Не бе чичо – не се стряска племенникът
ми. Знаеш че се старая да водя нормален и примерен живот. Рядко пия, но то кой
не пие в днешно време. Та като нямах кинти и кризата ме беше натиснала, отидох
да пийна и малко съм попрехвърлил дозата, уж пихме с мярка, но както казват –
който обича, не брои! И като платих сметката, останах почти в несъстоятелност.
Последните пари „сложих в букмейкърския пункт на небъдния залог – седем хикса,
седем единици. Освен това обърках при попълването мачовете, обаче грешката ми
излезе вярна. Всички срещи ми „влязоха” и взех толкоз пари, колкото не мога
да изкарам и за 10 години, на това бачкане, на което съм се мъчил досега.
Естествено Ленчето не е проста и се хвана за мене, въпреки че имаше и други
алтернативи.
- Да знаеш от мен, че лесни пари, лесно
се харчат…
- А споко, имам планове. Пък и хубавата
Елена не знае от къде са ми парите. Не съм чак толкова прост! То голям смях е
цялата история, как я свалих. Бяхме тримата с Тони и Пепи, и тримата я
бройкахме. Тони директно и направи конкретно предложение, но с много
неподходящи думи и тя го отряза. Пепи е интелектуалец и й дрънка сума ти време
за филми, за музика и прочие салати, тя и него отряза. Аз избрах тактика,
събирателна от подходите на двамата. Казах и едно стихотворение…
- Ти и стихотворение???
- То е ленокска поезия, запомних го щото
е хитроумно. В Ленокс се събирали най-известни световни интелекти, както и
самородни, но пак световни, но неизвестни таланти да пишат хумористични
стихчета, дето лесно се помнят. Казах и едно от тях. То е следното: „Покажи ми
се без свян, като пред акушерка…Не се страхувай! Виж ме – гол съм от веднъж, а
ти дори ще си покрита с мъж!”
- И…
- Много ясно, тя беше очарована от това
предложение, сюжета го изиграхме още същата вечер.
- Я вземи малко лимон към чая, че не
мога да гледам доволната ти физиономия. Какво ще правиш сега? – тази история на
моя родственик силно ме впечатли.
- Ми, ще се опитам да стана писател.
- Боже, че то няма никой в България,
който да се прехранва с тази работа, ще умреш от глад! – едва не се задавих…
- Споко, аз съм вече успял писател, нали
спечелих голяма печалба. Сега мога да се опитам да бъда един от първите
литератори у нас, които така да изкарват парите си.
- А имаш ли идея, сюжет…
- Не, но сега проучвам въпроса, бе нямай
грижи…Айде, изпих си чая и отивам при Ленчето. Не се кахъри за мене чичо, кво
ми е – млад съм, здрав съм и всичките ми зъби в устата са мои. Какво му трябва
на човек – здраве, късмет, спокойствие и силна храна…
Тъй рече това диване и пак излезе. „Каква история?!” –
мисля си аз – без сюжет, без поука. Що ли не ида да си пусна едно тото?! Прав е
май малкият, на човек му трябва късмет и здраве, останалото е досадна
подробност…
Автор: Лукавиян
Няма коментари:
Публикуване на коментар