Фестивалът на френския филм за седми път е част от Киноманията

В рамките на програмата има едно съвсем предварително представление, обединяващо кино и концерт. Културтрегерите довечера ще гледат спектакъла „Лодката на влюбените" по романа на Алфонс Доде. Проектът е създаден през август на 2007-а за фестивала в Аоста Strade del сinema. Впечатляващата комбинация е между ням филм на легендарния автор в историята на европейското седмо изкуство Жан Епщайн, хора „Големите български гласове", водени от Илия Михайлов, и триото на френския джаз пианист Франсoа Рюлан. Този киноконцерт е замислен като „мини опера" - поредица от музикални картини, развиващи се хармонично или полифонично на изображенията от филма, които ги коментират или допълват. Разказът е за Виктор, осиновен от Луво, капитан на шлепа La belle Nivernaise. Той се влюбва в Клара, дъщерята на Луво. Виктор открива истинския си баща, Могендре, капитан на друг шлеп – L'équipage и двамата влюбени се разделят. Следва продължение.

Официалното начало на Френския фестивал ще бъде поставено с „Прекратяване на огъня" на 17 ноември в „Люмиер" - специален гост е режисьорът на лентата Еманюел Куркол. В ролите са Ромен Дюрис, Селин Салет, Грегори Гадбоа. Жорж, герой от Първата световна война, бяга от миналото си и води номадски живот в Африка, но след четири години решава да се прибере във Франция. Открива майка си и онемелия си брат Марсел, инвалид от войната. Изпитващ трудност да намери мястото си в следвоенната действителност, където животът е продължил без него, Жорж се запознава с Елен, преподавател по жестомимичен език, с която установява бурни отношения.
В "Гоген – пътуване до Таити" на Едуар Делюк гледаме Венсан Касел, Тухей Адамс, Малик Зиди.

През 1891-а Гоген се установява в Таити, за да преоткрие живописта като свободен човек сред дивата природа - далеч от моралните, политическите и естетическите норми на цивилизована Европа. Навлиза в джунглата, борейки се със самотата, бедността и болестта. Там среща Теура, която става негова съпруга и присъства в най-известните му картини.

В "Роден" на Жак Доайон играят Венсан Линдон, Изиа Ижлен, Северин Канеле. В Париж през 1880-а Огюст Роден е на 40, когато получава първата си държавна поръчка - „Портите към ада", изградена от фигури като „Целувката" и „Мислителят", които по-късно го правят прочут. Той споделя живота си с Роза, вечната му спътница, когато се запознава с Камий Клодел, най-талантливата му ученичка, която бързо се превръща в негова асистентка, а по-късно и в любовница. Десет години страст, десет години взаимна възхита и единомислие. След раздялата Роден продължава упорито да работи. Неговият "Балзак", оспорен приживе, бележи безспорното начало на съвременната скулптура. Признават Роден, когато е на 60.

"Джанго" на Етиен Комар с Реда Катеб, Сесил дьо Франс, Беа Паля, ни връща към германската окупация на Париж през 1943-а. Циганинът Джанго Райнхард, абсолютен виртуоз на китарата, е на върха на славата си. Всяка вечер той държи буден Париж със суинг музиката си във "Фоли бержер", докато в Европа неговите братя са преследвани и избивани. Когато германската пропаганда решава да го изпрати в Берлин за серия концерти, той усеща заплахата и решава да избяга в Швейцария с помощта на една от своите почитателки – Луиз дьо Клерк. За да премине границата, отива в Тонон-ле-бен на брега на Женевското езеро с бременната си съпруга Нагин и майка си Негрос. Дори по време на този драматичен период той остава изключителен музикант.

"Далида" на Лиса Асуелос със Звева Алвити, Рикардо Скамарчо, Жан-Пол Рув припомня на публиката съдбата на изключителната певица. От раждането си в Кайро през 1933-а до първия си концерт през 1956-а в парижката зала "Олимпия", от сватбата си с Люсиен Морис, директор на новото радио Европа 1 до диско вечерите, от поклоненията в Индия до световния успех на Gigi l'Amoroso през 1974-а, филмът представя интимен портрет на една абсолютна, многолика и слънчева жена. Модерна жена, живяла в не чак толкова модерна епоха. Въпреки че се самоубива през 1987-а, Далида продължава да сияе с вечното си присъствие.

Ненадминатата Изабел Юпер гледаме в „Мадам Хайд" на Серж Бозон - изпълнен с ексцентричен комизъм трилър, свободна импровизация върху популярния сюжет за доктор Джекил и господин Хайд, но с много изненади. За изпълнението си Юпер получава награда за най-добра актриса на фестивала в Локарно.

Марион Котийар ще очарова зрителите в лентата на режисьора актьор Гийом Кане „Рокендрол". Двамата играят себе си в тази неистова сатира на светския живот и неговите комични и абсурдни изисквания към публичните изяви и имиджа. Талантливата актриса ще видим и в „Призраците на Исмаел", където е мистериозната Карлота – съпругата на кинорежисьор, в чиято кожа влиза Матийо Амалрик, изчезнала преди 21 години. Тя внезапно се появява и внася смут в спокойния живот на мъжа си и приятелката му Силвия (Шарлот Гензбур). Великолепната игра на трите звезди е най-голямото богатство на този еротичен film noir, разказващ как личностите могат да бъдат оформени от вътрешни, неконтролируеми сили, без значение колко отчаяно всеки се опитва да бъде себе си.

„В легло с Виктория" е друго от френските предложения в програмата, което ни пренася в разхвърляния живот на трийсетинагодишна разведена адвокатка с две деца, на ръба на нервна криза. Режисьорът сценарист Жюстин Трие е създал романтична комедия, но с проникновена женска нотка, много човечност и автентична атмосфера. В съвсем различна стилистика е „Момичето от Брест" - гневен филм, създаден, за да насочи вниманието към сериозни проблеми и да разтърси самодоволната система, представяйки истинската история за дългата борба на една жена да бъде приета на сериозно при сблъсъка си с фармацевтичната индустрия. Филмът е заснет по бестселъра „Медиатор 150 мг", а режисьор на продукцията е Еманюел Берко.

„Сто и двадесет удара в минута" отдава въодушевена и трогателна почит на политическия активизъм и моментално се превърна в модерна класика на гей киното. Разказвайки свои лични преживявания, Робен Кампийо, режисьор на продукцията, представя случилото се през 90-те години с парижката група активисти ACT UP, чиято мисия е да привлече общественото внимание към болните от СПИН.

Сред френските заглавия е и филм за пионерите на киното - братята Огюст и Луи Люмиер. Артистичният директор на фестивала в Кан Тиери Фремо селектира и коментира по неподражаем начин най-значимите сред съхранените ленти на двамата братя. „Люмиер" е 90-минутна компилация, която обхваща близо 1500 филма.