На 14 ноември от 19 часа в
Държавна опера-Стара Загора придстова два едноактни спектакъла на балета на
Операта „РОМЕО И ЖУЛИЕТА” по музика на П. И. Чайковски и „ПОЛЕТ КЪМ СВЕТЛИНАТА” по музика на
Чайковски, Гершуин, Масне, Пиацола, Росини.
Хореографията е на примабалерината Силвия
Томова, декорите и костюмите са дело на неповторимия световноизвестен художник
от Италия Салваторе Русо, поставял с голям успех и многократно в най-големите
оперни театри в Италия и по света.
Историята на Ромео и Жулиета е
разказвана и пресъздавана, обичана и търсена, преоткривана и преповтаряна във
времето. И като че ли всеки има своите очаквания....
Този път оживява фантастичната
увертюра на Чайковски „Ромео и Жулиета”. Много композитори са отговорили с
музиката си на вечните теми от шекспировата драма за забранената младежка
любов, но Чайковски, заедно с Прокофиев и Берлиоз, се подрежда на върха в
списъка. В период, когато Чайковски все още не се е наложил като композитор,
Милий Балакирев, който се определя като наставник на руските композитори, му
възлага да напише симфонична творба на тази тема. След премиерното представяне
на творбата /1869/ Балакирев съветва композитора да я преработи. Това се случва
през 1880 година. В първата версия Чайковски започва с една нежна любовна
мелодия, която впоследствие отпада. Във фантазията на композитора Жулиета се
появява като малко момиченце, чийто образ се развива и проследява в музикалния
текст. В преработения вариант – фантастичната увертюра започва с молитвата на
Падре Лоренцо и като че ли всички събития вече са се случили. Историята на
враждуващите родове се запазва и в двата варианта.
Хореографът Силвия Томова се
опира именно на тази идея. Балетът „Ромео и Жулиета” започва с благословията на
Падре Лоренцо, който вече знае всичко....Като от легендарния филм на Дзефирели
на сцената се подреждат героите от шекспировата драма – картината е толкова
впечатляваща, че за миг зрителят забравя, че присъства на балетен спектакъл.
Солистите в ролите на Ромео и Жулиета са като преродени герои от романтизма –
нежни, млади, толкова чисти в любовта си. Художникът на костюмите Салваторе
Русо майсторски пресъздава автентичността на епохата във всеки детайл. А танцът
е изразителен, виртуозен, аргументиран във всяко движение. Силвия Томова
акцентира умело и задълбочено на психологическото развитие на образите. В
цялата си концепция тя влага философските търсения на отхвърлените млади хора,
които не приемат ограниченията на предразсъдъците.
„Желанието на Ромео и Жулиета да
се освободят от тези норми ги среща. Всеки в бягството си намира нещо или
някого....Но те са деца, все още са деца! Тяхната среща е страст, неосъзната,
но истинска...Те търсят своята истина, търсят любовта, за която са готови на
всичко – дори да застанат пред лицето на смъртта....Всеки има право на избор,
дори в любовта! Тяхното бунтарство и нежелание да се примирят, преобръща и
представите на възрастните, самозабравили се в своята изкуствена показност и
фалшива добродетелност...Защо трябва да оценяваме любовта едва, когато я
загубим...”
Балетният спектакъл „Ромео и
Жулиета” няма тъжен финал...Всеки може да си представи какво ще се случи
по-нататък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар