Българските военни пилоти са преживели не една криза

Преди десетина дни Министър-председателят Бойко Борисов проведе разговор с началника на ВВС генерал-майор Румен Радев веднага, след като беше уведомен за подадения от него рапорт за освобождаване от длъжност и от военна служба, съобщиха от правителствената информационна служба. Оставката на генерал Радев не беше приета, но въпросите около съдбата на военната ни авиация остава. Ресурсът на МиГ-овете (МиГ-29) ни се изчерпва, спешно решиха ремонтите на двигателите за шест самолета да поеме Полша, страната, която е единствената освен Русия, където може да се извърши тази дейност. Но проблемите остават – родните пилоти от ВВС нямат необходимия нальот, има реална опасност родното небе да се охранява от съюзниците ни от НАТО. Тук няма да търсим виновници, защото няма да останат невинни от управляващи в последните 25 години. Но това не е първата криза за българските военни пилоти. Историята познава още много критични периоди, въпреки че ние сме сред първите (италианците ни оспорват първото място), които са употребили самолети за военни цели.

След подписването на Ньойския договор на съюзническата контролна комисия са предадени 51 самолета, 113 авиационни двигателя, 76 самолетни картечници и много запасни части и инструменти. България няма право да има авиация, но строгите клаузи започват да се заобикалят в средата на 20-те години. Различни производители от Франция, Великобритания, Чехословакия, Полша и Германия предлагат свои самолети, както и държавни заеми за да стане възможна покупката им. Първоначално новите авиони са вземани, задължително, без да са с военно предназначение. Казанлъчанинът генерал-майор, Васил Бойдев, през 1935 година, става първия командващ на Въздушните войски. Той не е летец, а кавалерист, но няма български пилот с такъв голям чин и затова той ръководи тогавашното ВВС до 1941 година. Той прави и първата сделка за нужните за Въздушните войски машини с командващия на полските ВВС ген. Л. Райски. Закупени са различни модификации на PZL.43 "Czajka", полско производство.  

Приемането на първата партида 

става през 1937 година, на летище Божурище. В кадъра се вижда цар Борис ІІІ, ген. Васил Бойдев (до него, вляво), конструкторът Цветан Лазаров (зад тях), рапортува летецът Тодор Йорданов, а до него е полският офицер, който предава самолетите. Интересна е съдбата на част от тези герои. Умирайки царят се спасява от евентуалната сурова присъда на Народния съд. Ген. Бойдев по-късно е командващ на Пета армия в Македония (тогава в границите на Царство България), но подава рапорт за напускане на 11 август 1944-а, несъгласен с прогерманския курс на Регентството. Наследилият го начело на Въздушните войски генерал-майор, заралията, Димитър Айрянов (също кавалерист), излежава дългогодишна присъда в затвора, но вероятно е убит там, тъй като на семейството му казват, че е изчезнал безследно след пускането му на свобода. Бойдев минава по-леко, след войната той е интерниран в Троян, където пише спомени в края на 60-те години. Тодор Йорданов умира в Стара Загора, където живее след като е бил съден и лежал по лагерите. Работи само най-нискоквалифициран труд, като „доказан” враг на народа. Единствен Лазаров има по-добра съдба, който работи като конструктор и прави, след войната, своите най-добрите си самолети и става шеф на авиационния завод в Ловеч.  

PZL.43 "Чайка" в българските ВВС

От този самолет на 9 април 1936 г. България е закупила 12 броя. През април и май 1937 г. са доставени в България. Тези самолети са си спечелили добра репутация сред българските пилоти. На 31 март 1938 г. българското правителство е закупило нови 42 самолета, с условието на самолета да се монтира по-мощния двигател Gnome-Rhone 14N01. Тези самолети са с наименованието PZL.43A. Машините е трябвало да бъдат доставени в България в началото на август 1939 г. Въпреки договореностите налице е забавяне на доставката, като до края на август 1939 година са изпратени в България 36 самолета, а последните 6 броя, почти готови, не са изпратени, поради избухването на войната между Германия и Полша на 1 септември 1939 г.

Получените от Полша самолети са използвани от Въздушните на Негово Величество войски през Втората световна война. Като количество и модификация са разпределени както следва:

12 бр. PZL.43, доставени април и май на 1937 г.

36 бр. PZL.43A с двигател Gnome-Rhone 14N01, доставени през август 1939 г.

2 бр. PZL.43A, предадени от Германия пленени полски самолети през 1940 г., след тестване в техни лаборатории.

В различните източници PZL.43 е записан като PZL.43A. Модификацията с двигател Gnome-Rhone 14N01 вместо PZL.43A е записана като PZL.43B. Тук са възприети първите две обозначения, тъй като са записани в български и полски източници.

Самолетите са използвани като машини за обучение и от тях са комплектовани в зависимост от нуждите на военновременната обстановка различни подразделения в армията. Използвани са като разузнавателни самолети за борба с партизанското движение в окупираните части от Югославия. Разбити са няколко самолета при кацане и по време на експлоатацията им се изпитва остра нужда от резервни части за обслужване и ремонт. В Българските военновъздушни сили PZL.43 остава до началото на 1945 г., когато е прекратено използването им и са бракувани през лятото на 1946 година.

От Втората световна до края на Студената война

До избухването на Втората световна война родните летци използват различни модификации на „Арадо”, „Девоатен”, „Дорние”, „Авиа”, КБ, и други. Преди конфликта и след него Германия става основен доставчик, като ВВС се попълва с авиони на „Месершмит”, „Фоке Вулф”, „Физилер-Щорх”, „Юнкерс” и „Хайнкел”. 1945-а общо 239 самолета, в изправност и повредени са бракувани, а повечето от българските орли са уволнени и репресирани като…фашисти, въпреки че голяма част от тях са воювали и срещу Германия. На следващата година е подписано споразумение със СССР, с което започва доставката на над 300 самолета „Як”, „Пе”, „Ли” „Ту” и „Ил”. Започва и ударното обучение на нови военни пилоти. През 1951 година влизат на въоръжение и първите реактивни машини „Як-43”.

След края на Студената война постепенно, от над 200 самолета, в родните ВВС остават десетина, главно „МиГ-29” и „Миг-21”, чийто ресурс изтича догодина. Въпреки многократно заявените намерения на много правителства в последния четвърт век нови самолети за ВВС така и не са закупени.