Новите беройци и пейките за почетните граждани...

Берое винаги е бил обичан от заралии, независимо дали президент е Кеби, измамник като Николай Банев или парите дава голямо държавно предприятие...Сега собствениците са чужденци, в мъжкия тим почти няма българи и затова феновете вече го прекръстиха неофициално на Берое Хуниорс. Така Берое е марка или бранд, а пребандирането е нещо нормално, както се казва, във века на глоблализацията, но...

Въпреки клетвите във вярност на отбора, въпреки призивите и рекламните лозунги, слоугани, казано по новоговор, някогашното отношение на привържениците изчезна в историята. Днес има само показност, празни приказки и недомислици.

Тази година има само едно предложение за почетен гражданин на Стара Загора, това за Евгени Янчовски. Изброяват се заслугите му, които са наистина големи – два пъти носител на Балканската купа, бронзов медалист от първенството, сребърен олимпийски медал, най-много мачове със зелено-белия екип и т.н. И най-важното, той бе треньор през незабравимата 1986 година, когато беройци станаха шампиони, за първи път, дано да не е за последен. Нищо че шампионският тим бе съставен година по-рано, от друг великан – Петко Петков, Евгени бе начело на Берое в славната година, а и след това. Заслужава званието, наистина донесе много радост на заралии. Обаче, защо сега? То кой ли не получи звание преди това, а от 1986-та, досега са минали доста години. Например, Христо Стоичков, без никакъв принос за Берое и Стара Загора, стана почетен заралия години преди Евгени. Тогава местните управници много умуваха, извадиха вода от девет кладенеца, да докажат заслугите му. Те не са малко, но към Стара Загора са никакви! Щял бил да бъде посланик на града навред по света!!! Минаха толкова години, а никога не се чу Стоичков да спомене някъде Стара Загора – ни с добро, ни с нищо. Освен всичко друго, произведеният в сан „посланик” дойде да си вземе наградата, когато той намери за добре, с което показа колко скъпа му е тя. Както и какъв човек е, факт, който е световно известен...

А какво стана с Петко Петков, който си остава най-обичания бероец, за всички времена? След неговата смърт, решиха да му издигнат паметник до стадиона, под Аязмото. Вече минаха три години и паметникът си остава все така невидим. Обаче направиха пейка - с табела, с неговото име. Вместо паметник, пейка!!! А до нея, пейка с табелка за Димитър Чонов-Чонката – един от най-известните фенове. Докато за Чонката това признание може да се преглътне, с известни компромиси, то за Петко Петков – това е недупостимо. Страшно е, че същата пейка може да се направи и за Евгени, току виж общинарите се сетили за „великите си идеи”. Може да се появят в парковете и още пейки, примерно, с имената на всички почетни граждани. Също като естетическото недомислие – басейнче с цитати от великите старозагорски поети. А първата идея бе да се направят статуи на поетите по ларгото, но не стана...

Та такива са новите беройци – те разбират от бранда, но не помнят духа на отбора. Да вапцат гарата в зелено, това могат, но да почетат истинските си герои? Между другото, гарата щяла да бъде окончателно завършена през октомври, май така казаха за последно...

Димитър Славов