Много от съвременните историци,
включително и от скъпата на сърцето ми Магнаурска школа (ВТУ „Св. Св. Кирил и
Методий”), искат да бъдат признати като... математици. И като хора преоткрили „историческата
истина” в най-чист вид.
Например, датата за гибелта на Левски –
не била на 19-ти, а на 18-ти февруари. Затова в последните години, едни правят
честванията на едната, други на втората дата. Вместо чистата истина се получава
объркване, което не е необходимо, нито е полезно. Мотивът е, че всички събития,
станали преди 1 март 1900 година, при тяхното преизчисление от Юлианския, по
сегашния Грегориански календар, според тях, трябвало да се добавят 12, а не 13
дни. И в името на „историческата истина” стана това раздвояване на миналото и
настоящето.
Същевременно Априлското въстание,
избухнало на 20 април, се отбелязва на 2 май по нов стил, Освобождението на 3
март, пак по нов стил, а Съединението и Независимостта остава по стария
календар – на 6 и 22 септември. За това никой от умните глави не се сеща, то си
е нормално, според тях. Вярно, че 20 април съвпада с друга една историческа
дата, несвързана с нашата история, с рождението на един човек, който историята
продължава да описва като архизлодея на 20 век. Неудобно е някак си, ясно...
Ако върнем старата дата на
Освобождението, тя ще съвпадне с Честванията на Апостола, а може и да не
съвпадне съвсем, според личните възприятия. Тя пък е свързана с рождението на
Царя-Освободител – Александър Николаевич... Пак е неудобно!
Но защо истинската ни история е
подложена на такава хронологична анархия и смесване на датировката по двата
календара? Защото целта, на част от съвремените историци, е да се ревизира
историята, според настоящата политическа конюнктура.
Например, сега един магнаурец предлага
да се върне старото име на връх Шипка – Свети Никола. Само че, кой го помни
това име. Вазов е писал „О, Шипка, а не „О, Свети Никола”! Хората си го знаят
Шипка. Какво ще промени преименуването? Може би, да позабравят Вазов, който
пише за „българи, орловци”, а не за украинските, финладските и другите
войни-освободители, които в този момент, какви са били? Ами руски войници,
какви други?
Подобни некоординирани и необсъдени
промени в историческата общност дават добро поле на изява да махаме или
възстановяваме исторически паметници, както е угодно на различни политически
фактори. Например Паметникът на Съветската армия. Не ни ли харесва, ще го
демонтираме. А на цар Фердинанд във Велико Търново го възстановиха. На него
пише, че геройски се борил и върнал Македония и Добруджа в границите на
царството... За колко време! А при честите политически обрати, по тази логика
може да останем съвсем без паметници. Напрмер в Стара Загора искат да махнат
паметника на антифашистите. Че кои са те? Засега не стана, но кой знае? Други
пък окепазиха паметника на подп. Калитин, преди много години. Не ги досрамя да
си напишат имената до падналите герои. Вярно, тогава от регионалния музей плахо
протестираха, някои, и всички те бяха уволнени.
В този ред, може съвсем да премахнем
паметниците, че да няма сърдити. Не ви харесва комунизма – махаме им паметниците!
Не ви харесва турското присъствие или робство – събаряме да речем Ески джамия,
нищо че сега е музей. И тъй нататък, като истински съвременни талибани... Обаче
това няма да промени миналото, нито турското иго, нито влизането на Червената
армия, нито партизаните, нито връхлетялата ни демокрация, която също вече има
своите паметници... Историята не е торта, от която да измъкваш само черешката,
която ти допада на вкус!
Димитър Славов
Няма коментари:
Публикуване на коментар