На 30 ноември на
старозагорска сцена, Пловдивската опера представя „КАТЕРИНА ИЗМАЙЛОВА”. Това е
едно много редко представяно у нас заглавие.
Операта в четири
действия е от Дмитрий Шостакович.
Диригент Абзал Мухитдинов
Режисьор Вера Немирова
Пластика Силвия Томова
Сценография и костюми Димана Латева
Диригент на хора Драгомир Йосифов
Концертмайстор Виеслав Новак
Солисти Пламен Бейков, Александър Баранов, Марияна Панова, Георги
Султанов, Светлана Иванова, Марк Фаълър, Евгений Арабаджиев, Владимир Ников, Борис
Кучков, Борислав Филипов, Александър Носиков, Цветанка Ангелова, Станимира
Манолова и др.
Сюжетът на произведението
е базиран на мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков „Леди Макбет от
Мценска околия“, както е било и първоначално заглавието на операта, преди да
изпадне в немилост от Сталин за повече от 20 години. Шекспировата Лейди Макбет може да е тоталният
образ на фатална жена, но когато става дума за елимиране на съперниците, именно
Катерина Измайлова на Шостакович може да се похвали с „обирането на
лаврите”. Отегчена от своя груб съпруг,
Зиновий, Катерина е „хваната“ от свекър си Борис в леглото с бруталния Сергей.
Бесен, че самият той не е успял да преспи с Катерина, Борис пребива Сергей,
преди да изяде порция гъби, която Катерина е поръсила с отрова. След като Борис
е вече отстранен, следващият поред, е нейният съпруг. Катерина, с помощта на
Сергей, удушава Зиновий. Но когато трупът е открит, насред набързо уреденото
сватбено тържество на Сергей и Катерина, и двамата са изпратени на заточение в
Гулаг. По време на дългото им пътуване, Сергей решава да „се залюби“ с
красивата Сонетка, което насочва мисълта на Катерина към ново убийство.
„Катерина Измайлова”
е потресаваща с жестокостта и бруталността си драма, а подходът на Вера
Немирова не спестява нищо от характера й. Шостакович определя операта си като
трагико-сатирична, но той казва още: „В тези жестоки условия на живот и
любовта е такава.” Тези думи са определящи и за постановката, която се фокусира
върху насилието и унижението на човека, а композиторът превръща музиката в
инструмент на онази сила, която се надсмива над абсурдите и несправедливостта
на живота.
В България „Катерина Измайлова“ се представя за първи път от
Русенската народна опера през 1965 г. в присъствието на композитора. Режисьор е
бил бащата на Вера Немирова - Евгени
Немиров. 50 години по-късно Вера Немирова поставя „Катерина Измайлова“ отново в
Русенската опера, а през 2018 година и в Пловдивската опера.
Режисьорът ВЕРА
НЕМИРОВА е гост-професор в Музикалната Академия „Ханс Айслер" в Берлин и
доцент във Виенския университет. Нейни постановки се играят във Виенската
Щатсопера, в оперните театри в Залцбург, Бон, Хамбург, Пекин, Малмьо и др.
Билетите за нейната тетралогия "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер в
операта във Франкфурт са разпродадени години напред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар