В дните, когато
светът отбеляза 100 години от края на Първата световна война, в превод на
български излиза романът феномен на Сърбия - „Голямата война“ на Александър
Гаталица (издание на „Изида“, превод Таня Попова). Книгата не само спечели
най-престижната литературна награда в страната (НИН-овата, за роман на годината
– 2012 г.), но е и най-продаваната през това десетилетие. Досега, за 6
години от появата си, романът има 29 издания само в Сърбия. Преведен е и на
много езици.
Книгата разказва за петте години на войната, от покушението
срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга до самия
ѝ
край през 1918 г., през погледа на всички страни, участващи в нея. Редом с
последния руски император Николай II, сръбския крал Петър I Караджорджевич,
Мата Хари, Троцки, Хитлер, Аполинер, Кокто и Витгенщайн са обикновени,
непознати, „малки“ хора. Техните съдби се преплитат фатално, очаквания, амбиции
и надежди се сгромолясват.
Всъщност главният герой е Войната, която преобръща живота и
той вече никога не е същият както преди. В Голямата война умира преди всичко
Човекът, без оглед на неговата национална или верска принадлежност, а като
последица от неговата смърт постепенно загива и цялата човешка цивилизация.
Романът в никакъв случай не може да се нарече военен или
исторически. Не очаквайте батални военни сцени и детайлно описание на битки или
исторически личности. Това е успешен опит да се обхване в цялата ѝ
комплексност огромната тема за Първата световна война по един нетрадиционен за
типичните военни романи начин. Целта е да се опишат с художествените средства
на литературата петте години на войната от покушението срещу австрийския
престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга до самия ѝ
край през 1918 г., без да се пропусне нито една гледна точка, през погледа на
всички страни, участващи в нея. Авторът ни представя всичко това чрез близо
осемдесет образа – от известни исторически личности, пълководци и хора на
изкуството до обикновени хора, носители на различни идеали и ценности. Техните
съдби и преживявания се преплитат по чудновати и понякога дори свръхестествени
пътища, които побеждават дори смъртта и са необясними за ограничените човешки
възприятия: мъртъвци, които говорят, писма, които се изпращат от отвъдното,
предсказания и съновидения за бъдещето, пътуване във времето и много други
фантастични епизоди, съпътстващи реалистичните описания на трагичната
действителност. Но всъщност главното действащо лице е войната, показана в
най-грозния ѝ, жесток и гротесков образ, войната, която преобръща
живота и той вече никога не е същият както преди.
Романът се състои от пет главни части – по една за всяка
година на войната, и съдържа в себе си три плана: исторически, политически и
културологически. Споменаването на многобройни знайни и незнайни събития,
ключови исторически моменти или съвсем интимни мигове и лични впечатления и
емоции ни разкрива една грандиозна, епическа и всеобхватна картина на Първата
световна война.
Подреждайки търпеливо мозайката на многобройни малки
истории, Гаталица умишлено отбягва темите за технологичния прогрес в областта
на военната техника, описания на битки и фронтови комюникета, така често
експлоатирани в типичните военни романи. Той обаче набляга на индивидуалния
героизъм и човешките страдания, без да натрапва идеологически определения и
догми. По този начин ни разкрива страховитите последици от онова, в което се
превръща Първата световна война, и нечовешкото лице на цивилизацията: „Този
свят е скалъпен набързо в някакъв неподходящ момент, когато творецът не е знаел
какво прави или не е бил на себе си.“
Следвайки идеята, че всяка история е конструкция, а не
реконструкция, интерпретация, а не абсолютна истина, само разказ за онова,
което вярваме, че се е случило, авторът преплита документалното с
митологичното, историята с фантастиката и фактите със съновиденията. Романът се
люшка между класическия и постмодерния стил, а свободата на изказа го доближава
до магическия реализъм, без да се придържа към историческите закономерности.
Осъзнавайки, че историята го задължава, а литературата го освобождава, той
създава роман със сложна структура, развихряйки и въображението си.
Чарът на повествованието е в детайлите, в наглед
незначителните подробности от живота на милионите малки обикновени хора,
участници във войната. В описанията на облеклото, емоциите, в пейзажа или
обстановката, във всичко онова, което всеки от нас е изпитвал в критични
ситуации или в съкровените си мисли. Но с огромната разлика, че всичко се
случва в условията на една безумна, жестока, излязла извън контрол демонична
сила, която помита всичко по пътя си: „Но беше война, Голямата война…“
За Гаталица войната е преди всичко символ на падението на
цивилизацията, защото борбата за „голия живот“ унищожава нормалния облик на
всички човешки взаимоотношения.
Основното послание на романа е, че в Голямата война умира
преди всичко Човекът, без значение към коя нация принадлежи. Това ярко е
подчертано в епизода, в който руските войници бълнуват на немски език, тоест
рецитират стиховете на Гьоте. Заличават се езиковите и културните бариери,
защото човекът е просто от плът и кръв и страда еднакво: „На един и същ език се
ридае и на един и същ език се умира – и на изток, и на запад.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар