31.07.2015 г.

Въпрос на дълг…

Държавният дълг в целия Европейския съюз и в еврозоната е нараснал като процент от БВП през първото тримесечие на настоящата година, показват данни на Евростат.
Въпреки че дългът на България е сред най-ниските спрямо останалите европейски страни, той е нараснал с най-солидно темпо спрямо първото тримесечие на 2014 година, предаде БНР.
Спадът на гръцкия дълг пък е най-големият, отчетен в ЕС, между последното тримесечие на 2014 година и първото тримесечие на 2015 година - 8 процентни пункта. Въпреки това той остава най-висок в ЕС - 168,8 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) или 301 милиарда евро.
В края на първото тримесечие дългът в 28-те членки на ЕС се повиши до 88,2% от БВП спрямо 86,9% в края на миналата година и 86,2% през първото тримесечие на 2014 година.
В същото време държавният дълг в еврозоната нарасна до 92,9% от БВП от 92,0% през последното тримесечие на 2014 година и 91,9% преди година.
През първото тримесечие на настоящата година най-ниско ниво на държавния дълг като процент от БВП е отчетен в Естония (10,5%), Люксембург (21,6%), България (29,6%).
Най-високи нива на дълга са отчетени в Гърция (168,8% от БВП), Италия (135,1%), Португалия (129,6%)
Въпреки че България е сред трите държави с най-ниско ниво на дълга в процентно отношение, нейният дълг нараства в рамките на година с най-бързо темпо сред всички членки на Европейския съюз.
Според Евростат държавният дълг на нашата страна е скочил в рамките на година (спрямо първото тримесечие на 2014-а) с 10 процентни пункта, следвана от Хърватия (повишение с 6,2 пункта) и Словения (повишение с 4,8 пункта).
Най-солидно понижение на дълга като процент от БВП е регистрирано в Гърция (спад с 5,5 пункта) и Унгария (понижение с 4,7 пункта).
Според правилата на ЕС дългът на държавите членки не трябва да надхвърля 60 процента от БВП. Само 11 страни отговарят на това изискване според Евростат: България, Чехия, Дания, Естония, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Румъния, Словакия и Швеция.
Явно България има какво да наваксва със заброчняването, ако иска да се изравни с евростандартите. Но въпросът тук е – какво стана с новия кредит. Хайде, 4 милиарда били заминали покрай фалита на КТБ, има дял и за вноската към банките-кредитори. Защо обаче в енергетиката няма раздвижване и как правителството смята да разходва тези средства за да има ръст и да сме спокойни, че тези борчове няма да ги плащаме с нови, докато не стигнем до логичния фалит…

Няма коментари:

Публикуване на коментар