Стефан Вълдобрев представя своята „Книга за песните“

Актьор, музикант, текстописец, фронтмен на група „Обичайните заподозрени”, един от най-многоликите и талантливи артисти в България, заралията Стефан Вълдобрев, празнува своя 50-годишен юбилей на 20 май. Годишнината си той ще отбележи заедно с издателство Книгомания, като тогава на пазара излиза неговата „Книга за песните”.

Изданието от над 360 страници с твърда подвързия включва текстове на песни, спомени и изповеди, снимки и факсимилета на тефтери и нотни тетрадки и ще се появи в книжарниците на 15 май. Дотогава най-нетърпеливите последователи на артиста могат да закупят изданието онлайн и да бъдат сред първите, получили автограф.

„Ще си спомня какво е предизвикало думите да се появят. Кое ги е събрало с мелодията. Къде съм бил аз тогава, какво се е случвало с мен, около мен и как ми е повлияло. Как съм се променял и как са се променяли песните”, обобщава намеренията си авторът. Редактор на изданието е писателят и драматург Яна Борисова, а дизайнер – Тодор Манолов. Фотографиите са дело на Павел Червенков.

Уви, условията на извънредно положение в страната осуетиха подготвяния от Стефан Вълдобрев необичаен концерт-премиера в Зала 1 на НДК през месец май, разбира се, с участието на „Обичайните заподозрени” и много нови „специално запоздозрени” - актьори, музиканти, колеги, приятели, гости и герои от книгата.

„Книга за песните” е първа книга на Стефан Вълдобрев, която може да се определи като литературен албум от текстове, поезия и биографични истории. В нея той се проявява като умел разказвач, описвайки честно, чувствено, без маниери и преструвки творческия процес по създаването на 41 песни, като се обхваща периодът от 80-те години до днес. Изданието повежда читателя на една вълнуваща разходка: как от случайно хрумване, срички, каламбур или произволна словесна или музикална фраза, пречупена през контекста на обществените събития и през призмата на личния живот на артиста може да се създаде хит.

„Актьорството е центърът на тежестта ми. Това е академичното ми образование, това е моят занаят. Създавам песни, защото не мога да не го правя. Моделът, който ме е формирал е рокендрол с китари, идеи и послание...“

Не на последно място в тези 41 истории е и нишката на благодарност, която минава между редовете – към личностите, които са го подкрепяли в професионалния му път, и за споделенето творчество. В този дълъг списък, попадат личности като: Крикор Азарян, Тодор Колев, Галин Стоев, Георги Господинов, Камен Донев, Иван Лечев, Веселин Веселинов-Еко, Стунджи Янкулов, Мирослав Иванов, Мая Бежанска, Камен Воденичаров, Петър Курумбашев, Любо Дилов-син, Иво Папазов-Ибряма... Също групите „Уикеда“, „Анимационерите“ и „Стейн”, Благовест и Светослав Аргирови и много други

Специална глава в „Книга за песните” е отделена на Лили Иванова и съвместната им работа от последните над 15 години и как се появяват на бял свят песните „Този миг”, „Обичай ме”, „Дали?” и „Севдана”.

„Когато си на двайсет, мислиш за „големите“ неща, как следващият ти албум ще покори света, ще се появят компаниите гиганти, ще счупиш рекордите, ще шашнеш MTV. И пропускаш най-важното – песните се правят не за целия свят, а за един конкретен човек и един конкретен триминутен миг от неговия живот. Тогава ти и той сте заедно и тази силна връзка е завинаги“, изповядва се актьорът-певец.

Първата негова песен, която се появява в национален ефир, е „Май”, когато вече е студент в НАТФИЗ.

Песента-емблема на 90-те години, която му донася популярност, е „Обичам те, мила” – „мелодия за връзка ключове и гребенче”, определя я Вълдобрев. „Тази песен беше плод на една актьорска шега, един витизчийски порив за изява, за медийност, за популярност”. Тя е от времето, когато се чувства „допингиран с театър”. От страниците в книгата споделя как се включва Мая Бежанска в този проект и каква е тайната на успешното и запомнящо се звучене на песента.

Следват разплитането на още загадки: какво е общото между песента „Рай” и Шекспир; как „Едно” ознаменува най-радостното събитие: скоро ще се роди дъщерята Мария; как от три акорда и един-единствен мотив се стига до „Вълк”... та чак до създаването в движение на хита: „По-полека”, и много други.

През цялото време, макар да е „Книга на песните”, в изданието намират място и киното, и театърът: Стефан Вълдобрев разказва за ролите си, за еуфорията си от получаването на първата главна роля във филм („Изпепеляване”, 2004), за театралните турнета из страната.

„Книга за песните” е литературен албум от текстове, поезия и биографични истории. Надяваме се, че след прочитането й публиката ще изпита онова особено чувство, което кара кожата да настръхне – игличките, заради които всеки талантлив артист като Стефан Вълдобрев живее, споделят издателите.

„Кучето е здраво“ е остроумна приказка за КГБ и живота в система на покорство

Тази история за гротескния живот в Съветския съюз се превръща в един от хитовете в днешната датска литература.

Разочарование, болка, недоимък, мигове на радост и сълзи – с това са белязани спомените на Соня Вестерхолт. Тя израства в Ленинград, днешния Санкт Петербург, и още на младини привлича вниманието на властимащите, като поставя под въпрос тоталитарната идеология.

На крехката възраст от 21 години тя вече е загубила първото си дете, развела се е, но отново среща любовта в лицето на датски студент, Оле – любов, която е наблюдавана зорко от КГБ и има дълготрайни последици.

Бракът на Соня с датчанина я прави обект на наблюдение от страна на КГБ. Но страхът трябва да се преодолее, любовта трябва да победи. Разрешават й да замине за Дания, но ако сътрудничи и доносничи на КГБ. Предател ли е тази жена? Страхува ли се да се опълчи и противопостави? Как ще премине „желязната завеса“ и какво ще е наказанието й от страна на КГБ? Раздялата с Родината и близките е мъчителна, но необратима. Това е време на тоталитаризъм, система на покорство и всеки, отклонил се от „правилния“ път, трябва да бъде наказан.

„Кучето е здраво“ е като приказка, в която има мъка, огорчение и страдание, сълзи на щастие, вяра в доброто и победата, но приказка с красив и щастлив край.

Остроумна и печална книга, описваща с хумор и самоирония абсурдите в едно тоталитарно общество, добре познато и в България, и пълна с препратки към редица произведения на киното и руската литература, към пасажи от творби на Пушкин, Булгаков и братя Стругацки, включва и живи описания на известни места и личности, сред които и Бродски. Книга с универсални послания, независимо дали читателят живее на Изток, или на Запад.

 „Затрогващи, навеждащи на размисъл и често абсурдно хумористични разкази, описващи 25 години живот в СССР. Невероятно важна и въздействаща книга за живота в условията на диктатура. „Кучето е здраво“ запознава читателя с всекидневието в Съветския съюз и същевременно е предупреждение за тоталитарните тенденции и системен терор във всяко едно общество“

Йорген Йохенсен, Berlingske

 „Забавна, печална и брутално настойчива. Безумното, непонятното и налудничавото в Съветския съюз Соня описва с чудесен хладен, приглушен хумор (…) Прочетете книгата, плачете и се смейте заедно с нея!“

Клаус Мекленборг, Kristeligt Dagblad

За авторката

 Соня Вестерхолт е родена в Талин и израсла в Ленинград, в държава, която вече не съществува – Съветския съюз. Омъжва се за датчанин и през 1970 г. се премества да живее в Дания.

Отначало работи на конвейер в пивоварната фабрика на „Карлсберг“, след което в продължение на десет години преподава руски език в Копенхагенския университет. Тя открива първата в Скандинавия галерия за оригинални плакати, а след нея и още една. Постъпва в Датското висше училище за филмова и телевизионна продукция и го завършва през 1989 г.

Работи в датските телевизии TV2 и DRTV като режисьор и продуцент. Открива и собствена фирма Vesterholt Film & TV. Снима над 30 документални филма като продуцент и режисьор. Част от тях са копродукции на редица държави. Член е на журитата на не един международен кинофестивал.

През 1989 г. инициира фестивала за документално кино от страните от балтийския регионBalticum Film & TV Festival в Дания.

Настоящата книга авторката разказва на датски език на Брита Сьоренсен, която, както и повечето датчани, е знаела малко за живота в Съветския съюз. Творбата излиза в Дания през 2011 г. и има досега четири издания. По нея е написана пиесата монолог „Кучето е здраво“, която CPH-Cultureопределя като „най-добрата датска пиеса на 2014 г.“.

За първи път избират онлайн Царица роза

Конкурсът за избор на Царица Роза 2020 ще се проведе за първи път онлайн, в нарочно създадения за целта сайт https://queenrose.eu.  

Явно казанлъчани не смятат да отменят едно от най-големите събития в града си. За разлика от тях заралии вече отмениха филмовия фестивал „Златната липа”, нищо не се говори за традиционния джаз фест, вероятно ще бъде отменен и втория рок фест край чирпанското село Могилово, край туристическия комплекс Мидалидаре. Единствено Кукленият театър се отсрами с онлайн представление в Деня на театъра. Операта, въпреки че подготвя „актуалното заглавие” – „Бал с маски”, засега не се знае кога ще възстанови дейността си. Въобще културните събития се очертават да са доста оскъдни през годината.

Новият формат на провеждане  на конкурса за Царица роза се налага във връзка с предприетите мерки за ограничаване на разпространението на Covid-19 в страната. За първи път гласът на всеки казанлъчанин ще бъде зачетен онлайн чрез личен имейл, а за стриктното спазване на регламента и  отчитане на резултатите ще следи жури със Заповед на Кмета.

В периода 11 май – 1 юни 2020 година гласуването ще се осъществява единствено чрез регистриран e-mail, ето и нужните стъпки за желаещите да участват в избора:

влезте в сайта https://queenrose.eu ;

-Кликнете на „ПРЕТЕНДЕНТКИ”;

-Изберете Вашата претендентка;

-Кликнете на появилата се икона „сърце”;

-Изпишете Вашия e-mail;

-Потвърдете във Вашия e-mail гласуването;

Всички красиви и смели абитуриентки – претендентки за престижната титла в Казанлък ще трябва да попълнят Декларация за информирано съгласие, приложена тук и публикувана в сайта https://queenrose.eu. Даваме път на тяхното въображение инай-свежите идеи за перфектно представяне във виртуалното пространство като следващата владетелка на Долината на розите и на тракийските царе.

Онлайн конкурсът ще се проведе в сайта https://queenrose.eu от 11 май до сутринта на 1 юни 2020 година. Тогава ще бъдат обявени Царица Роза 2020 и нейните подгласнички, а на 5-и юни ще се състои и официалната церемония по коронясване на Царица Роза 2020. 

Митрополитската библиотека с дигитален регистър и страница в мрежата

Изцяло завършен е дигиталният регистър на старозагорската митрополитска библиотека. В него са включени всички налични томове, включително и броевете на „Църковен вестник“. Софтуерът е за вътрешно ползване и цели улеснение на читателите при търсене на библиотечни единици.

Библиотеката претърпя цялостен ремонт. Нови са техническото обзавеждане и интериор. 

Фондът е от над 11500 тома книги, като той съдържа разнообразна специализирана богословска духовна литература, научна и художествена на литература. Голяма част от богослужебните книги се нуждаят от възстановяване. Има библии и книги с над 100-годишна история. Библиотеката притежава всички богословски трудове, излезли на български език през последните 20 години. Библиотекарят дякон Цветан Атанасов обработва и архивира многобройните писма, кореспонденцията на митрополитите и поздравителни адреси през цялата история, за да могат те да бъдат отделени в самостоятелен раздел. Библиотеката е отворена за всички желаещи да я ползват. Работното време е през делничните дни от 8:30 до 17 ч. Вече е активна и Facebook страницата на библиотеката – Старозагорска митрополитска библиотека.

Преди дни излязоха от печат две издания на митрополията, насочени към най-широк кръг читатели.Редакционният екип на списание „Божествени искрици“ - отец Йордан Карагеоргиев, Кина Златева, Полина Попова, Илиана Димова и Зорница Иванова, е събрал в близо 50 страници интересни четива за деца и юноши. 53-тият брой започва с рубриката „Литературна съкровищница“ и приказката за бедния рибар. Свещеноиконом Цветан Иванов разяснява на читателите най-кратката от Десетте Божи Заповеди – осмата - „Не кради.“. Интерес предизвикват и рубриките „Евангелски разкази“, „Небесна стълбица“, „Кръстословица“, „Познаваме ли светците?“, „Знаете ли, че...“, „Пътешествие по светите места“, „Наш гост е...“ и „Чудотворните икони на Божията майка“. По традиция броят завършва с творческа работилница и цветна страничка.

От печат излезе и шестият брой на възроденото списание за възрастни „Нашата вяра“. Припомняме, че то е издавано по времето на блаженопочиналия Старозагорски митрополит Панкратий, а идеята за възобновянането му идва след големия интерес към изданието за деца и юноши „Божествени искрици“. Екипът на Старозагорската Света митрополия осъзнава факта от нуждата за духовна просвета във времето, в което живеем днес: време на липсващи духовни ценности, време на постепенно забравяне на най-ценното и най-нужното за всеки един човек – вярата в Бога.

На страниците му читателите имат възможността да се запознаят с дейността в епархията, да прочетат интересни проповеди, да се докоснат до ерудирани богослови, а също и да зададат въпроси, които ги вълнуват и на които настойчиво търсят отговори. Акцент в новия брой е Христовото Възсресение.

Списанието се разпространява безплатно. Екипът на „Нашата вяра“ отправя покана към енориите в Старозагорска епархия, а и в цялата страна да гостуват на страниците на изданието. Те очакват разкази, материали, а също и идеи за такива на редакционната си поща: nashata_viara@abv.bg .

Редакционен екип: Данка Калчева, Благовест Илиев, Полина Попова, Маргарита Стоянова

Мария Пар написа разказ за коронавируса

„Батко“ е новата й детска книга, която излезе по време на карантината 

Мария Пар, авторката на романа „Вафлено сърце“, любим и на децата у нас, написа разказ за коронавируса. Авторката разреши на българските си издатели от „Изида“ той да достигне безплатно онлайн до читателите в България, преводът е на Росица Цветанова.

„Новата Астрид Линдгрен“ – така определят Мария Пар, чиито книги са предпочитани от милиони деца по света и спечелиха най-големите награди за детска литература. На български излязоха всичките й романи. След „Вафлено сърце“ и продължението му „Вратарката и морето“ (награда „Бисерче вълшебно“ -  любима книга на българските деца, 2019 г.) и „Туне Глимердал“ сега излезе и новата й книга – „Батко“, предназначена за по-малките (6-9 годишни). Книжарниците са затворени, но книгите на Мария Пар са достъпни за онлайн поръчки в ozon.bg и store.bg.

Най-новата й книга „Батко“ (издание на „Изида“, от днес може да се поръчва онлайн) разказва за момче, които си мечтае да има по-голям брат, който винаги да го взима със себе си на тренировките по футбол. Но дали всички големи братя са толкова внимателни и добри? А какво пък да се каже за тези деца, които имат просто една досадна по-малка сестра? Това е увлекателна история, която се чете с лекота и е придружена от красиви илюстрации, книга, създадена да вдъхновява децата и да ги накара да обикнат четенето.

Разказът „Короната е топка с бодли“ е написан по инициатива на Новонорвежкия културен център: „Сами заедно – коронавирусът и културата“. Дните до евентуалния край на извънредното положение оставят своя отпечатък върху съвремието ни и са голяма част от онова, което се говори и пише за днешния ден и за бъдещето. Хората на изкуството, журналистите и учените могат да кажат нещо значимо за този период, именно те са способни да обединяват, провокират, документират, нюансират и да ни дадат нови погледи към случващото се.

Короната е топка с бодли

Мария Пар

– Короната е топка с бодли – каза Оскар.

Той лежеше на долното легло и, както винаги, хленчеше.

– Короната е вирус – отбелязах аз.

– Прилича ми на топка с бодли – настоя Оскар.

– Да, но е вирус – отвърнах раздразнено и се зачудих дали всички седемгодишни хлапета са толкова глупави, или само моето братче се отличава като особено тъпо.

Оскар помълча точно колкото беше нужно, за да реша, че е заспал.

– Изглежда като топка с бодли, независимо какво казваш – заяви той.

Изстенах.

– Е, все едно. Можеш да му викаш и жаба с виме, ако щеш, само млъкни – казах му.

– Значи играем на нещо като народна топка, така ли, само дето е корона-топка? – попита той, изобщо не му се мълчеше.

Ако има нещо, с което Оскар да се гордее напоследък, то е, че най-после е научил правилата на народната топка. Дори дръзва да участва, когато играят и третокласници.

– Народна топка ли, тъпчо? Короната няма нищо общо с народната топка!

– Напротив, защото трябва да се пазим! Ако ни удари корона-топката, ще се заразим. Бам!

Олеле мале, помислих си. Вече наистина ми беше дошло до гуша от Оскар. Той и по принцип си е досадник, но сега от цяла седмица не бях виждал друг освен него и нашите, не можех да го трая! Толкова ли беше трудно просто да си легне и да заспи като нормалните хлапета?

– Има два отбора – натякваше Оскар изотдолу. – Онези с короната, и другите – без корона. Отборът с короната държи корона-топката. Или, не, те имат страшно много корона-топки. С бодли. Хиляди. И замерят с тях онези, които нямат корона.

Усетих го как мята корона-топки на игра там долу. Цялото легло се тресеше.

– Оскар! Спри! – извиках му. – Искам да спя.

Оскар обаче не спираше.

– Онези, които са улучени от корона-топка, трябва да преминат в заразения отбор. И тогава те също могат да започнат да замерят хората с корона-топки. Просто да мятат топки с бодли по другите и да улучват колкото се може повече от тях. Така в корона-отбора стават все повече и повече. Бам! Пляс! Бууум!

Седнах в леглото и се надвесих над ръба. Оскар, слабичкият ми по-малък брат, размахваше ръце и мяташе мними корона-топки от легнало положение, а пижамата му със Спайдърмен съвсем се беше намачкала.

– В корона-топката няма два отбора, Оскар.

– Оо, има – настоя той. – Точно затова трябва да внимаваме и да не се събираме с никого.

– Няма два отбора, глупчо – повторих му аз. – Отборът е един.

– Не – заяви Оскар.

– Напротив – не отстъпвах аз. – Това сме всички ние срещу короната.

Той най-после млъкна. Отново легнах и затворих очи.

– Нима всички са от един отбор? – попита той накрая, след като малкото му мозъче бе размишлявало дълго и старателно. Изстенах.

– Да, Оскар. Всички по целия свят са от един и същи отбор.

– Значи Меси и Роналдо са от един отбор, нещо такова ли?

Майко мила, какво точно не разбираше той?

– Да, Меси и Роналдо са от един отбор. Всъщност, и Лука Модрич и Еден Азар също. Всички футболисти по целия свят са от един отбор. Всички, Оскар. Ерна Сулберг е в този отбор и един милиард китайци, и всичките лекари по света, и полицията, и банковите обирджии дори. В един отбор са. И тираджиите, и хората в САЩ, и Путин, и Меркел, и мама, и бежанците от Сирия, и нашите съседи, и Агенцията по техническите въпроси, и наркотрафикантите, и всичките пожарникари по целия свят, и пилотите на хеликоптери, и Отбор Ингебригтсен, и нашият крал. Всички останали крале и кралици също. И учителката ти, и всичките медицински сестри, и Маркус, и Мартин, и Ема, и ти, и аз, че и котката ни. Всички сме от един отбор. Схващаш ли?

Оскар мълчеше. Явно мислеше. Почти се бях унесъл в сън, когато се обади:

– Значи короната е сама в отбор, а?

– Да, Оскар. Короната е сама в отбор. А сега не може ли да спреш да мрънкаш и вече да заспиваш?

Чух го как оправи завивката си там долу.

– Да – отвърна ми и се прозя. – Сега вече мога да спя.

После заспа.

Превод Росица Цветанова

Предават онлайн пасхалните богослужения от катедралния храм „Св. Николай”

На Лазаровден -11 април, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан отслужи св. Божествена Златоустова литургия в старозагорския храм „Св. Троица”,. Владиката припомни на миряните, че в дните на Великия пост, е необходимо всички заедно да се действаме спокойно и разумно, със силна вяра и твърда надежда, с постоянна и неуморна молитва, с отговорност и дисциплина, и с взаимна грижа по между ни.

Днес, когато църквата отбелязва християнския празник Вход Господен в Йерусалим, по-известен като Цветница, богослуженията, в които ще участва дядо Киприан се концентрират в Катедралния храм „Св. Николай“. Светата Божествена Златоустова литургия е с начален час 9:30 ше бъде излъчвана на живо в новосъзадената страница на Старозагорска митрополия в социалната мрежа Facebook. На миряните този път не се раздават върбови клонки и цветя, с цел предпазване на населението от зараза с COVID-19.

Дворът на Катедралния храм „Св. Николай“ е център на Пасхалните богослужения.

След отпадането на вечерния час в Старозагорска област, вечерните богослужения остават, както бяха предвидени първоначално – в 19 часа.

На Велика Събота, в 23:30 часа, в двора на „Св. Николай“, е началото на Великденското (Пасхално) богослужение и раздаването на Благодатния огън. В полунощ Старозагорският митрополит Киприан ще отправи архипастирския си благослов към миряните по повод Христовото Възкресение, след което ще бъде отслужена Божествена св. литургия.

На 19 април, Възкресение Христово (или т. нар. Второ Възкресение), в 11:00 часа, отново в двора на Катедралния храм „Св. Николай, ще се отслужи Пасхално богослужение по време, на което Светото Евангелие се чете на различни езици.

Отменят се литийните шествия и Великденският прием в Митрополитския дом.

Митрополит Киприан за пореден път призова миряните да останат по домовете си и да се възползват от възможността за участие в службите чрез прякото им излъчване в новосъздадената Facebook страница – Старозагорска света митрополия. (Ще бъдат излъчвани богослуженията на Цветница и Великден.) Владиката апелира тези, които са пред храмовете да поддържат лична хигиена, да ползват предпазни маски, да спазват регламентираното разстояние и да изпълняват указанията на органите на реда за пропускателния режим.

Конкурсът „Веселин Ханчев” събира наесен млади поети за 37 път

Тридесет и седмото издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ ще се проведе през есента на 2020-а. Стара Загора е домакин, а конкурсът е обичан и популярен сред младите автори от страната. За много от участниците той е първо признание, първа публикация, първа стихосбирка.

Конкурсът е наследник на богатите литературни традиции на Стара Загора. Неговата цел е да открива млади поетични дарования и да подпомага творческите им изяви.

И в това издание могат да участват всички автори, навършили четиринадесет и не по-възрастни от двадесет и пет години към датата на отчитане на конкурса – 30.10.2020 г., които нямат издадена стихосбирка.

Всеки кандидат има право да представи от 5 до 10 поетични творби.

Творби на участниците се приемат до 30 септември 2020 г. на: e-mail: lib@rodina-bg.org , факс: 042 603 950 или с препоръчана кореспонденция на адрес: 6000 Стара Загора, бул. „Руски“ 17, Библиотека „Родина”.