До, Ре, Ми…нотите си имат имена

Всички знаем за тоновата стълбица - До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си, но какво всъщност означават тези съкращения? Гуидо д’Арецо (990–1050) е онзи, чийто уникален ум сътворява музикалните ноти. Той не измисля просто седем знака, чрез които да координираме слуха си, а създава цяла нова азбука на звуковете. Д’Арецо е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието. Роден е в Италия и получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. По време на обучението си монахът забелязва как певците се затрудняват при запомнянето на литургичните песнопения. Затова измисля система от музикални знаци, чрез които музикантите да се ориентират за правилните тонове. Нотите били изобразени върху четири успоредни линии, всяка от които съответствала на определен тон, отбелязан в началото ѝ с буква. Тогава те имали квадратен вид, но днес успоредните линии вече са пет, а формата им е овална. По-високите били отбелязвани на по-високи линии, а на всяка от седемте ноти Гуидо дал име: ut, re, mi, fa, sol, la, si. Това били първите срички от химна за свети Йоан Кръстител. UTqueant laxis REsonare fibris MIra gestorum FAmuli tuorum SOLve polluti LAbii reatumSancte Ioannes
Преведени на български език те означават: До – Dominus – Господ Ре – Rerum – Материя Ми – Miraculum – Чудо Фа – Familias Planetarium – Седемте планети, т.е. Слънчевата система Сол – Solis – Слънце Ла – Lactea Via – Млечен пътСи – Siderae – Небеса Гуидо д’Арецо казва, че е на 33 години, когато написва нотите, а музикалните знаци първоначално са създадени, за да улеснят музикантите, изпълняващи църковна музика. Нотите на Д'Арецо са език, който ни помага да развиваме себе си чрез музиката. Тя е един от най-добрите начини за общуване между хора. Език, който непрекъснато се променя и развива, но който е точно толкова пленителен, колкото е бил и преди хиляди години.