Подписването на СЕТА се провали

Премиерът на Валония Пол Манет не се огъна пред
председателя на Европарламента Мартин Шулц

Днес ЕС и Канада отложиха подписването на споразумението за свободна търговия помежду си за неопределен период от време. Това съобщава европейски източник. Падането на канадските визи за българи и румънци е обвързано именно с подписването на този документ. Интересното е, че въпреки многобройните протести, които не бяха отразени в родните медии, само благодарение на валонците, парафирането на контракта не сполучи. Българското правителство подкрепи споразумението с искане да се въведе безвизов режим между България и Канада, нещо, което по право трябва да го има, поради действащото вече споразумение на ЕС с североамериканската страна. Излиза че ние ще получим нещо, което вече е договорено, но неизвестно защо не сме получили.

Причина за отлагането е малкият белгийски регион Валония, който продължава да блокира договора. Възраженията по споразумението са направени преди месеци, а самиото споразумение се подготвя тайно и с години…

„Днешната среща на върха се отменя. Засега не е посочена нова дата“, каза източникът, цитира БГНЕС.

 За да влезе споразумението (СЕТА) в сила, то трябва да бъде одобрено от всичките 28 страни членки на ЕС, след което трябва да бъде ратифицирано и от националните парламенти.

 Предвиждаше се СЕТА да стане прототип на споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ (TTIP), но преговорите по него спряха през септември заради непреодолими разногласия. Европейските фермери се опасяват, че агропромишления комплекс на САЩ ще ги разори, ако отпаднат съществуващите търговски ограничения.

Срещу СЕТА се обявиха и редица антиглобалистки групи. Макар и да е само част от Белгия, районът Валония има подкрепата на редица европейски държави. 

Откъс от решението на валонския парламент от 14 октомври 2016 г.: (имайте предвид, че това е един от четирите парламента, които са гласували резолюции, отхвърлящи CETA в този й вид)

Парламентът на Валония:

– Действа на базата на получена на 5 октомври 2016 г. чернова на Съвместната тълкувателна декларация относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между Канада и Европейския съюз и неговите страни членки;

– Проучи посочената декларация на срещата на Съвместния комитет по международните отношения с парламента на френскоговорящия Брюксел на 10 октомври 2016 г., където всички политически групи изразиха своето мнение;

– Потвърждава отново исканията си, които се съдържат в резолюцията от 4 май 2016 г., и счита, че предложеното тълкувателно изявление не им дава отговор, така че ефектът от това изявление остава правно несигурен и Споразумението продължава да не бъде съществено изменено.

Правителството на Валония призова:

Да продължи да поддържа отказа си да се делегират пълномощия на федералното правителство да подпише споразумението CETA между ЕС и Канада;

Да действа заедно с Федералното правителство, за да защити пред европейските институции позицията всички правни средства да бъдат използвани, за да се отговори на изискванията, изразени в резолюцията от 27 април 2016 г., и да се стартира истински процес на прозрачни и демократични преговори, които включват всички заинтересовани страни.

Текст на оригинала (на френски език): nautilus.parlement-wallon.be/Archives/2016_2017/MOTION/606_2.pdf

Резолюция относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA)

Приета на 27 април 2016 г.

Текст на оригинала (на френски език): http://nautilus.parlement-wallon.be/Archives/2015_2016/RES/212_5.pdf

 Парламентът на Валония

[…преамбюл, интересно да се прочете тук]

Какво иска валонското правителство:

Да действа спрямо федералното правителство така, че:
– да поиска мнението на Европейския съд за съвместимостта на споразумението с европейските договори на базата на чл. 218 (11) от Договора за функциониране на ЕС, за да предотврати сключването и ратифицирането на споразумение, несъвместимо с европейските договори без произнасянето на становище от страна на Европейския съд;
– да защити в Съвета на ЕС позицията CETA да бъде квалифицирана като смесено споразумение, което означава, че страните членки трябва да се съгласят с него;
– да откаже каквото и да е временно прилагане на CETA и да изчака да се проведат националните процедури по ратификация. По този начин ще се чуе гласът на европейските граждани преди евентуалното влизане в сила на Споразумението;
– да даде приоритет в CETA на механизъм за разрешение на спорове, който да е между държавите на базата на съществуващите обществени съдилища;

Да не дава пълномощия на федералното правителство за подписването на CETA между Европейския съюз и Канада; [това означава „да откаже подписването на CETA от страна на Белгия“]

Да действа така, че европейските институции да направят нужното търговските споразумения, сключени от ЕС с трети страни, да се съобразят с описаните по-долу червени линии, които за съжаление не са били приложени за CETA:

– Включване на клауза за човешки права и предвиждане на гаранции по правно обвързващ начин за пълното спазване на европейските стандарти в полето на фундаменталните права;

– Добавяне на правно обвързваща обща клауза, приложима за всички споразумения, която да гарантира пълното уважение без никаква двусмисленост на Конвенцията на ЮНЕСКО за защита и утвърждаване на многообразието на културното изразяване;

– Въвеждане в споразумението на принципа за „земеделско изключение“, подобен на този за „културното изключение“. Този принцип да може да бъде активиран, в случай, че увеличението на вноса  на даден продукт може съществено да навреди на постигането на следните цели: продоволствена сигурност, запазване на начина на живот в селските райони; защита на природата и биоразнообразието;

– Включване на обвързващите стандарти за устойчивото развитие, за да се поддържат усилията в борбата срещу климатичните промени, като се гарантира, че никое търговско споразумение няма да доведе до ръст на парниковите емисии;

– Приемането на „позитивни списъци“ в областта на либерализация на услугите, които изрично да споменават за кои услуги е открит достъпът на чуждестранните компании и кои услуги от общ интерес и от настоящ, и от бъдещ общ икономически интерес са изключени, така че националните власти и евентуално местните власти да запазят пълното право да изпълняват, организират, финансират и извършват обществени услуги, за да се гарантира на европейските граждани универсалния достъп до обществени услуги;

– Възможност за включване на социални и екологични клаузи в областта на обществените поръчки и  да се съсредоточат върху къси вериги на доставка;

– Включване на механизми за сътрудничество за засилване на финансовите и банковите регулации,обмяната на данни и борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци;

– Включване на специални глави за малки и средни предприятия, съдържащи разпоредби за улесняване на техния достъп до търговията;

– Извършване на независими подробни изследвания за въздействието върху всяка страна членка и за оценяване на конкурентоспособността на секторите с фокус върху икономическите и регулативните въздействия на тези споразумения върху малките и средни предприятия;

– Отварянето на тези споразумения за други партньори, които биха могли да се присъединят към многостранни преговори на базата на ясни и предварително договорени условия за постепенно достигане до многостранна рамка на общуване в Световната търговска организация;

– Прилагане и съобразяване с обвързващите клаузи за работническите права;

– Включване на екологичните стандарти за труда, които не са ограничени само до главите за търговия и устойчиво развитие, но се намират и в други части на споразуменията, като тези, посветени на инвестиции, търговия с услуги, регулаторно сътрудничество и обществени поръчки;

– Уважение към принципа на предпазливост, както е описан в чл. 191 от Римския договор, като фундаментален принцип на Европейската политика за защита на околната среда, здравето и потребителите;

– Прозрачността в преговорите по бъдещите споразумения за свободна търговия, като се имат предвид заложените интереси, изисква винаги да се насърчава разкриването на необходимата информация за тях и демократичния контрол.

По нашенски:

На фона на борбата на валонците в защита на европейските интереси, българският размахан пръст, че няма да подпишем, ако не падне визовият режим с Канада, изглежда умилително, трогващо. Като че ли в милата у нас няма земеделски производители, които заслужват закрила, като че ли тук няма потребители, които не е лошо да бъдат защитени от ГМО продукти. България като че ли не се притеснява от мегакомпании, които могат да я осъдят за стотици милиони евро, гонейки своите печалби и ползвайки услугите на съдилища – тричленки, скалъпени в полза и угода на транснационалния капитал!

В момента компаниите ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про съдят българската държава в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон. Искът на ЕВН е за 600 млн евро, на ЕнергоПро за 54 млн. евро, а на ЧЕЗ не е известен. Българската ценова политика в сектора в дългосрочен план не отговаряла на първоначалните очаквания на компаниите…