Берое допусна загуба с 0:1 от Брьондби късно снощи. 10 000
фенове на зеленобелите и 40 гости от Дания подкрепяха своите любимци на
стадиона под Аязмото. Преди мача треньорът Хубчев призова футболистите да се
забавляват и да играят без притеснения, защото са го заслужили. Обаче какво
видяхме?
Публиката както обикновено беше великолепна и не спря да
подкрепя любимците си. Футболистите обаче играха сковано и без сърце – жалко!
Само на два пъти Жуниор Мапуко и Спас Делев създадоха по-сериозна заплаха за
гостите, като атаките на датчаните бяха много повече и по-опасни. Вратарят Макенджиев
направи много добър мач и многократно спасяваше положението, веднъж го спаси
гредата, но „викингите” закономерно взеха своето в 85-та минута. Гостуващата
агитка с право ликуваше, а финалният щурм на беройци така и не се получи.
Най-тъжното е, че зеленобелите играха без хъс и без сърце, с
тактика, запазена марка на Хубчев – повече в защита, а напред – само един
Жуниор, който бе сменен през второто полувреме. Беройци можеха да вкарат гол
само по случайност, нямаха никаква идея в атаката. Може да се съгласите с мен,
може и да ме опровергавате, но треньорът има главна вина за случилото се и за разочарованието
на вярната публика, която жадуваше за нещо голямо. Това можеше да бъде мача с
Брьондби, но не по този начин. Можеше да паднем и с много голове, но пък да
покажем сърце и желание – не стана! А и нямаше как да стане!
Преди първите срещи срещу Атлантис, беройци изиграха няколко
контроли – с Локомотив (Горна Оряховица) и с Дунав (Русе). С такива непретенциозни,
меко казано, спаринг-партньори, какво да се очаква? В отбора дойдоха нови
попълнения и селекцията не изглежда лоша, но какво се направи футболистите да
се обиграят, да бъдат отбор? И каква бе снощната тактика на Хубчев – нулево реми
ли? Как един Жуньор може сам да реши мача, след като Брьондби е много по-опитен
отбор. Та нали двама датчани го пазеха, независимо къде се намира на терена…и
си свършиха работата, за която бяха дошли. Защо той бе изваден от игра, след
като никой от останалите му съотборници не можеха да пробият по-снажната защита
на коравите датчани. Не е ли време да кажем и да си признаем честно, че Царят е
гол, т.е. треньорът. Сега той говори, че още нищо не е свършило и ще станат
чудеса в Дания. Едва ли не, тъй като гола е от статично положение е бил
случаен! Думи, на които никой не вярва.
По-тъжното е, че по този начин играха и останалите български,
участници в евротурнирите, включително и шампионът Лудогорец. Най-вероятно, още
през август, тазгодишното клубно участие в Европа ще приключат напълно. Явно
толкова можем, па дори и съперниците ни да са скромни отбори от Латвия, Беларус
и Молдова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар