Малкият пее много фалшиво, но за това пък силно и упорито. Направо може да докара и най-спокойния човек до лудост. Особено силно му въздействат рекламите. Говори, говори, говори… - това е римейк на популярната песен – „Пароле, пароле, пароле…, което ще рече – думи, думи, думи… Той го чува обаче като бонбони – Бонбони, бонбони, бонбони…
Това ме навява на мисълта, че певецът може да си пее на какъвто си език иска и каквото му хрумне, но човек чува това, което на него му се иска. И си пее това, което му е кеф, въпреки че е неправилно. Не обвинявам малкия, че не може да пее и други не могат да пеят, но ги дават по телевизията. Например актьорът Славчо Пеев. Други могат, но пък представят копирана едно към едно музика като своя – справка, Данчо Караджов от Сигнал. То и цялата слава на групата се дължи на интелектуални кражби на гърба на Uriah Heep. Знае се, пиратството ограбва, но кой обръща у нас внимание на подобни подробности. Освен това много чужденци, въпреки че не си признават, много хубавичко пеят на български. Например – Пърпъл! Какво пеят те – „Смооооооооооок, на дървоото…” Малкият много я обича тази песен. Мине се немине ден и запее – Смоооооооооооок… Аз зная, че не пеят за смок, но и аз и много други все този пусти смок чуваме. И какво прави, моля ви се, тази змия на дървото? Да не говорим, че старозагорци, те съвсем са се надули, че ги възпяват испанци. „Стара Загора на гарата…” – това се чува в песен на Сарагоса бент. Ми тя тази гара легендарна стана. Чак допълнително бе възпята, но вече от заралията Стефан Вълдобрев – „Ще те чакам мила, на старозагорската гара…” А оригиналът на времето беше за бургаската гара. Какво да се прави, старозагорската има интернационална известност!
Не, не мога да се оттърва от тези музикални размисли, дори когато отида да поразпусна в клуб. Има един, дето се събират много чужденци, които работят в нашата татковина. Англичани, ирландци, германци и други иностранци. Дойде да свири една група, дето много хубаво изкарва на цигулка и други струнни инструменти популярни мелодии и така им придава лек ирлански привкус. Че като наскачаха онези ми ти чужденци – „ О, айриш, гут, вери уел” и т. н. Пият, пеят, танцуват. По едно време музикантите подкараха едно парче на Бони М. И всичките запяха в един глас – „О, ко ма напрай! О, о, ко мъ напрай!” Не знаели български?!
Нашите музиканти също едно пеят, пък друго се разбира и понякога се чуват доста интересни неща. Има една песен, май я пее Мими Иванова. „Взело Миме, взело Миме, пожелай ми! Пожелай ми добър ден!” Пък то било целуни ме, целуни ме, пожелай ми…И ако се върнем към пиратите от Сигнал – „Сбогом, дано си щастлива… се чува – Сбогом, да носиш таз слива…” Виж ги ти, не само пирати, но и еротомани, щото сливата е дума многозначителна, сещате се. Нищо чудно, че щерката на Данчо, Лора Караджова, навремето пееше песен за „гъзи” и когато я попитаха каква е тази дума, тя очудено поясни, че това еестествено е дупе. Ами то има ли значение какво пееш, ако мелодията грабва слушателите. Това е то музика за краката. Според бардът Мишо Белчев навремето пишели и музика за главата. Той пък, много високо е сложил летвата, май!
Автор: Лукавиан
Няма коментари:
Публикуване на коментар