„Третата истина“ е нов роман от скандинавския майстор Курт Ауст

 Курт Ауст е един от големите скандинавски майстори в криминалния жанр, спечелил е двете най-големи награди – „Ривертон“ и „Стъкленият ключ“, а у нас е познат с романите „Невидимото братство“ и „Алхимия на отмъщението“, последвани от „Денят на Страшния съд“ и „Прокълнатият“.

„Третата истина“ (изд. „Персей“) е нова среща с писателя – обемен роман от близо 600 стр., които се четат на един дъх. Героите ще ви напомнят Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Става дума за датския професор Томас Буберг и младия му асистент, норвежеца Петер Хортен, които разследват престъпления на исторически фон, в началото на XVIII в.

Професор Буберг и Петер Хортен са изпратени със специално поръчение от краля да разследват жестокото убийство на Ханс Хале, уважаван от всички управител на имение, който няма врагове. Предполагаемият извършител е бил задържан веднага след убийството и изглежда, че случаят е решен. Но професорът и неговият асистент възобновяват разследването. Дали този, който е изтръгнал сърцата на два елена в гората и е нарисувал обърнати кръстове на челата им, е способен да убие и човек по толкова жесток начин?

Професор Буберг и Петер Хортен се сблъскват с различни версии за случилото се, разпитват свидетели и заподозрени. Въпреки необикновения синхрон, в който работят - логическото мислене на професора и детайлната памет на асистента, се оказва, че криминалната загадка може да оплете и тях в собствените им разсъждения. Същевременно и животът им е в опасност – истинският убиец е близо до тях…

Всяко финално разкритие се оказва предпоследно, за да се достигне накрая до Третата истина. Извършителят е известен като извършител на убийство, което не е извършил, но въпреки това е получил наказанието си за убийство, което никой не е знаел, че е извършил. Доста заплетено, но е представено с виртуозна логика от майстора на жанра Курт Ауст.

За 7 път МЕНАР ФИЛМ ФЕСТ гостува в Стара Загора

SOFIA MENAR FILM FEST за пореден път гостува в Регионална библиотека „Захарий Княжески“в Стара Загора. Целта му е да покаже най-доброто в киното от Близкия Изток, Северна Африка и Централна Азия. Фестивалът има традиционно издания освен в София – в Стара Загора, Варна, Пловдив и др. В Града на липите това е седмото поредно издание, което се случва благодарение на партньорството между АртЕриа и Регионална библиотека „Захарий Княжески“- от 17-ти до 28-ми януари. 

  Програмата: 

 17.01. (вторник) 18:00 ч.: Жена | MENAR Film fest in Stara Zagora| Откриване Премиера за България Режисьори: Анастасия Микова и Ян Артюс-Бертран Жанр: Документален Нейната лична история чрез разказите на жени от целия свят. Една среща на четири очи с момичето и старицата, със съпругата и любовницата, с девойката и майката. Със страхa и болката, с радостта и удоволствието, с победата и поражението. Послание за любов и надежда до всички по света колко далеч е стигнала. Tя и още колко път я чака. 

 19.01. (четвъртък) 18:00 ч.: Между тоя и оня свят | Иран, 153 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Шахаб Хосейни Сценарист: Шахаб Хосейни, Ерик-Еманюел Шмит Жанр: Драма Носителят на „Сребърна мечка” от Берлинале и наградата за най-добър актьор от фестивала в Кан Шахаб Хосейни („Раздяла”, „Търговският пътник”) сяда на режисьорския стол, за да заснеме адаптация по „Хотел между тоя и оня свят” на Ерик-Еманюел Шмит за млад мъж, който неочаквано се озовава на странно място между живота и смъртта. 

 21.01. (събота) 14:00 ч.: Като слънцето и луната | Иран, 93 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Сетаре Ескандари Сценарист: Сомайе Таджик Жанр: Драма След смъртта на мъжа си, Бибан дава обет за мълчание и повече не проговаря. Остава в къщата на своя свекър, за да отгледат заедно сина ѝ. Дните ѝ са тъмни и безмълвни като нощта, животът ѝ е пуст, докато един ден в града не се завръща Хамраз, една изгубена любов от младостта, и слънцето в сърцето ѝ отново изгрява. 

 21.01. (събота) 16:00 ч.: Кодокуши | Япония, Турция, 88 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Енсар Алтай Сценарист: Енсар Алтай Жанр: Документален Кодокуши е японски термин описващ смъртта на самотни хора, които умират в жилищата си и известно време смъртта им остава неустановена от околните. Норихито работи във фирма, специализирана в почистването на домовете на починали самотници. С течение на времето мъжът осъзнава, че и неговата връзка с близките му избледнява все повече. 

 24.01. (вторник) 18:00 ч.: Остава мигът | Турция, 110 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Ебру Шереметли Жанр: Документален Филмът представя историята на една от най-известните хореографки в Турция – Зейнеп Танбай. От пътуването й в Щатите и срещите ѝ със световни имена в света на танца до разработването на магичните ѝ спектакли в студиото ѝ в Истанбул. 

 26.01. (четвъртък) 18:00 ч.: Бейрут bet | Ливан, 97 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Мишел Камун Жанр: Трилър Зико отскоро е на свобода и е готов да отвори нова страница в живота. Иска отново да спечели сърцето на жената, с която го е разделил затворът, да започне легален хазартен бизнес и да се грижи за възрастните си родители. Една последна измама ще му осигури живот на светло, а старите приятели винаги са насреща. 

 28.01. (събота): 14:00 ч.: Наргес | Иран, 84 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Пайман Ескандари Наргес е жената-блян за Хосейн: красива, приветлива, винаги готова да го последва и да го изслуша. А най-голямата мечта на Хосейн е да се ожени и да бъде богат, за да е щастлива жената до него. Но реалността е малко помрачна за чаровника, защото Хосейн е със синдром на Даун и за да сбъдне мечтата си ще трябва да положи повече усилия. 

 28.01. (събота): 16:00 ч.: Нашето наследство | Франция, 110 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Ян Артюс-Бертран Една история за природата и човека. Един фотограф, посветил 50 години от живота си на нашата планета. Една покана за мир със Земята. Едно недовършено завещание, което всички заедно пишем и зависи само от нас къде ще сложим точка. “Ако историята на Земята се събере в едно денонощие и сега е полунощ, животът трябва да е възникнал около 6 сутринта. С появата на първите хора към 11:58 ч. всичко се променя. В стремежа си да постигне успех, човекът решава, че може да има надмощие над природата. Но днес законите й ни напомнят за нея. Всички заедно трябва да посрещнем съдбата си. Моето завещание е много просто: „Любов към живота“.” Ян Артюс-Бертран. 

 Всички филми са със субтитри на български и английски език. Входът за прожекциите е с билети: 10 лв. /7 лв. за ученици и пенсионери. МЕНАР PASS дава достъп до всички прожекции (с изключение на откриващия филм) и е на стойност от 49,00 лв. в продажба ето тук: https://epaygo.bg/2110960685 Билетите са в продажба online в мрежата на epayGo, на всички каси на EasyPay и на касата 1 час преди всяка прожекция.

Музеят се изложи на изложба

Ден след Никулден в Регионалния исторически музей в Стара Загора бе представена експозиция, показваща почти всички български банкноти от ХХ век. Събитието бе отразено в доста медии, както обикновено само със суперлативи. Всъщност, подобна изложба, наречена, неизвестно защо „Нумизматичен салон” се правила за 15 път, един вид традиция. Така казаха при откриването. А пропуски и недомислици, явно пак по традиция, имаше доста на брой. Защо „Нумизматичен салон”? – след като нумизматиката е наука за монетите, а за банкнотите се нарича бонистика? Това е такъв незначителен детайл, че не си струва да се засяга. Но... уважаваната кураторка на експозицията, докторът на историческите науки Мариана Минкова, която е и завеждаща отдел „Нумизматика” в музея, няколко пъти разказва за някой си Александър Стамболов и за банкнотите, които за първи път се печатали в България по негово време. Това е направа като вица за оня студент, дето след много мъки получил тройка, ама решил да попита накрая преподавателя – защо в учебника един и същ човек – веднъж го пишат Стамболов, веднъж Стамболийски? В музейната колекция явно липсват някои от най-ценните български банкноти, например първата, която била отпечатана през 1885 година в Петербург. Тя и други липсващи бонове бяха представени с принтове. Лично аз, познавам няколко колекционера от града и региона, които ги имат и с удоволствие биха ги предоставили за изложбата. Нещо повече, точно по този начин, преди години бе направена изложба в банката, която се намира в непосредствена близост до музея. Можеха да попитат банкерите, как се прави такава изложба, и то с оригинални банкноти. На 7 декември, в сградата на музея бяха показани и фотоси на старите банки – Популярната, Юнион и т.н. Не всички сгради съществуват в момента. Някои се разпознават веднага – например БНБ – в сградата на бившата Художествена галерия, в Дръмса пък е била Популярната банка. Други обаче не се разпознават, а за тях трябваше да има повече информация. В Стара Загора, например, след земетресението през 20-те години, има запазена снимка на банка, която се помещава временно в барака. И този фотос е качен в една от групите, специализирани с материали за миналото на Стара Загора. Можеха да им се обадят, ама не, те не са им на нивото, пък и дали са чували за Александър Стамболов? Накрая, казаха, че музея си е поставил много амбициозни задачи за следващата година. Браво, амбициите са хубаво нещо, но трябва да бъдат подплатени и с малко повечко професионализъм, поне на средно ниво...А за културата, явно ще продължим да пишем само хубави работи. Но хубавото, както се казва, се вижда само отдалеч, отблизо излизат, меко казано, някои несавършенства. Затова не мога да се включа в общия бравурен хор. Там бях, сам видях! Димитър Славов

Софи Дол разказва за убиеца на майка си

Френската писателка и актриса Софи Дол ще пристигне в България, за да представи книгата си „В голямата обществена пералня“ (издание на „Персей“). Тя участва в Софийския международен литературен фестивал, който се проведе следващата седмица заедно с Панаира на книгата в НДК. Събитието, в което ще вземе участие, е на 9 декември от 19, в Мраморното фоайе, заедно с други награждавани автори. В спечелилия Наградата за литература на Европейския съюз роман „В голямата обществена пералня“ писателката разказва историята на убийството на майка си и срещата с нейния убиец. Независимо от темата, читателят ще се срещне не с потискаща творба, а с изящно написан роман за двусмислието на желанието за прошка. Преводач е Румен Руменов. Събитията са показани от две гледни точки – на писателката и на убиеца, който е излязъл от затвора, след като доживотната ми присъда е отменена. Писателката участва в телевизионно предаване по повод издаването на първата си книга. Тя не подозира, че образът й от екрана ще разстрои един градинар в малкото градче Ножан льо Ротру. Излежал присъдата си за престъпление, извършено преди 30 години, той води спокоен живот. Но сега отново ще трябва да се изправи пред собствените си избори и грешки. Защото писателката е дъщеря на жената, която той е убил, и след пет дни тя ще дойде в местната книжарница, за да популяризира книгата си. В напрегната и болезнена атмосфера, докато той чака да се изправи срещу това, от което се страхува, но от което не може да избяга, започва обратното броене за този самотен човек... История, в която всеки герой търси емоционално възстановяване след поемане на отговорност за действията си. Роман за трудното достигане до прошката – не само към другите, но и към себе си. Софи Дол е преживяла още една лична трагедия, която я подтиква да пише. Тя е сполетяна и от смъртта на дъщеря си Камий. На майчината й болка е посветен първият й роман, „Камий, моето вдъхновение“, спечелил награда за най-добър дебют.

В петък показват докъде е стигнала реставрацията на паметника на Бузлуджа

В петък, на 9 декември, за пръв път официално ще бъдат отворени вратите на паметника на Бузлуджа. С това ще бъдат представени резултатите от реализирания проект „Обезопасяване и осигуряване на временен посетителски достъп“ на монумента, финансиран от Министерство на културата и реализиран от Областна администрация Стара Загора в партньорство с Община Казанлък и фондация „Проект Бузлуджа“. За тази цел, тази година проектът получи финансова подкрепа в размер на 388 000 лева. Представянето ще бъде само за представители на държавните институции, дарители, екипа и медии. Официално отваряне за широката публика ще бъде през следващата година, информират от фондацията. Специално за събитието в България ще бъдат членовете на настоятелството на неправителствената организация: - професор Йорг Хаспел, председател на борда на Немската фондация за опазване на паметниците, бивш директор (в продължение на 28 години) на Института по опазване на паметниците в Берлин - архитект Греъм Бел, член на борда на Европа Ностра, директор на „Култура Тръст“ Великобритания и на „Унгарската фондация Ренесанс“ - професор Томас Данцл, ръководител на катедра Реставрация в Техническия университет в Мюнхен, бивш директор (10 години) на Института по опазване на паметниците в Саксония-Анхалт и във Виена.

Изложба на стари банкноти откриват в старозагорския музей

Защо в небето над Стара Загора са хвърчали банкноти на 1 май 1928 година, а банковите служители са затискали с телата си милиони левове на този ден? Как са изглеждали българските банкноти в миналото? Как са изглеждали сградите на банките и касовите апарати в Стара Загора през първата половина на XX век? Тези и други любопитни факти може да научите, ако посетите изложбата „Български банкноти от миналото”, която се открива на 7.12.2022 г. от 17.30 ч. в Малка изложбена зала на РИМ-Стара Загора. Изложбата представя хронологично български банкноти емитирани от края на XIX в. до края на XX в. Акцентира се върху банкноти характерни за съответните периоди от историческото развитие на страната – Княжество България 1878-1908 г., Царство България 1908-1946 г., Народна Република България 1946-1990 г. и Република България от 1990 г. Представени са копия на първите български банкноти 20 и 50 лева, отпечатани в Санкт Петербург през 1885 година. Най-ранната оригинална банкнота в изложбата е 10 лв. от 1890 г., отпечатана в Лондон. Художествено издържани са ранните банкноти, „орловки”, в обращение от 1904 до 1924 г. За пръв път приживе ликът на цар Борис III e отпечатан през 1924 г. върху емисията банкноти, известна като „Ботевка”. Заради фалшифициране, те са иззети от държавата, което ги прави особено ценни. Внезапната смърт на монарха осутетява подготвяната емисия през 1943 г. и вместо неговия портрет, е поставен този на 6-годишния му наследник Симеон II. Българските банкноти са с красив дизайн и върху много от тях могат да се видят фрагменти от картини на стари майстори като „Пазар в София” на Антон Митов, „Отец Паисий” на Иван Мърквичка, „Овчар със стадо” по гравюра на Феликс Каниц, „Орач” на Ярослав Вешин и много други. През годините банкнотите са печатани в Русия, Англия, Германия, САЩ и България. Полюбувайте се на красивите български банкноти и запечатайте лика си в специално изготвения образец на банкнота от 100 златни лева от 1917 г. В изложбата са експонирани банкноти, снимки, документи и вещи от отделите „Нумизматика”, „Етнография” и „Нова история”.

Пия Лейно идва с посланието: Да излезем от Матрицата

Ако филмовата поредица „Матрицата“ ни накара да възприемаме по различен начин дигиталния свят, романът „Раят“ на финландката Пия Лейно предупреждава за опасностите, които вече са назрели и ни заплашват: не само увеличаващата се сила на технологичните изобретения, но и подемът на националистическите движения, изменението на климата и нарастващото социално неравенство. Финландската писателка ще участва в Софийския международен литературен фестивал, който ще се проведе следващата седмица заедно с Панаира на книгата в НДК. Събитието с нейно участие е на 9 декември от 19:00 ч. в Мраморното фоайе заедно с други награждавани автори. Признат за неин шедьовър, издаденият вече и на български „Раят“ (изд. „Персей“, превод Росица Цветанова) представя едно бъдещо общество (едва на четвърт век от съвремието ни), което се е сринало след гражданска война. Националистическо движение, наречено Светлината, е завзело властта. Политическите дисиденти са избягали на север. Всички граници са затворени и контакт с външния свят не съществува. Никой вече не мисли за по-светло бъдеще. Вместо това Светлината е дала на своите граждани Рая: виртуална реалност. Старият свят продължава да живее там, по-жив и красив, отколкото някога е бил. Раят е пристрастяващ, но може да бъде достъпен само от хора с достатъчно пари и положение. Хората почти не излизат от апартаментите си, не говорят помежду си, не се раждат бебета. Аксели работи в университета и се опитва да открие причината за апатията в хората. Когато му е даден пълен достъп до Рая, той скоро е на път да бъде погълнат от виртуалната реалност – докато не среща жена на име Ина. Двамата така са привлечени един от друг, че решават да се срещнат и в реалността. Това променя всичко. „Раят“ е роман с безспорни литературни качества, който стряска с пророчествата си, които се сбъдват пред очите ни. „Дори когато бъдещето изглежда безнадеждно, има хора, които няма да се примирят с положението. Те ще поискат промяна.“ – пише вестник „Турун Саномат“. Но и най-безупречната илюзия отстъпва място на жаждата за истински преживявания. Това е роман за силата на природата, където цивилизацията запада; за човешките взаимоотношения и страхове; за спасителното влияние на паметта и културата. Книгата е меланхолична, но жизнеутвърждаваща. Удостоена е с финландската награда Maailman laita (2016) и с наградата на Европейския съюз за литература (2019).