140 години от второто Освобождение на Стара Загора отбелязваме в събота

На 13 януари се навършват 140 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.

По повод  паметното събитие от 8.30 ч. в катедрален храм „Свети Димитър“ ще бъде отслужена заупокойна литургия от храмовото свещеничество.

По традиция на 13-ти януари се отслужва литургия в памет на загиналите при превземането, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, руски воини и мирни граждани. От 2008 година, когато се навършиха 130 години от Освобождението на Стара Загора, Община Стара Загора и Старозагорската митрополия отбелязват по този начин славната дата в историята на града.

На 19 юли стар стил 1877 г. Стара Загора след тежки боеве е опожарена от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската Освободителна война. На 22 юли Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и освобождава града. На 23 юли ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в града. На 24 юли ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател П.Р.Славейков - организатор на първата гражданска власт в града.

На 29 юли херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд за превземането на града от турците. На 30 юли отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 40-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Но част от опълченците и казаците, се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски, убитите са безчет. В старозагорската църква "Света троица" - в храма и двора са избити хиляди души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. Градът остава 5 месеца в ръцете на турците.

На 13 януари 1878 г. Стара Загора е освободена повторно, а възстановяването на града започва веднага след освобождението на България.

Поетът Иван Цанев с Яворовия литературен приз, вицепрезидентът открива празника в Чирпан

На 13 януари от 17 часа в двора на Къща-Музей „Пейо Яворов“ Чирпан ще бъде запален огъня на яворовата поезия. По традиция с факелно шествие огъня ще бъде пренесен пред паметника на поета в Градския парк, където в 17,30 часа ще бъдат открити Яворовите януарски дни Чирпан 2018. Тази година те се провеждат за 50-ти път и с тях се отбелязва 140 години от рождението на Пейо Яворов. Гост на откриването на яворовите дни да бъде вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова. По-късно от на тържествената Яворова вечер в Къща Музей „Пейо Яворов“ ще бъде връчена и националната Яворова литературна награда. Тя се връчва на всеки пет години. Първият неин носител е поета Павел Матев. Тази година с приза ще бъде удостоен Иван Цанев, единодушно избран от жури с председател проф. Пламен Дойнов. По традиция той ще произнесе Слово за Яворов.

Програмата:

13 януари 2018г.

17.00 часа - къща музей "Пейо К. Яворов"

Запалване и пренасяне на огъня на Яворовата поезия

17.30 часа - парк "Яворов"

Тържествено откриване на Яворови януарски дни 2018

18 часа - зала на ДНА

Яворова вечер

- Слово за Яворов - доц.д.н.Пламен Дойнов

- Поетичен рецитал по стихове на Яворов

- Връчване на Националната Яворова литературна награда

- Концерт на Неврокопски танцов ансамбъл

 14 януари 2018г.

10 часа - 16.30 часа - Експозиционна зала на къща музей "Пейо К. Яворов"

Национална научна конференция "140 години от рождението на Пейо Крачолов Яворов"

16.30 часа

Проф. Димитър Михайлов представя книгата "Пейо К. Яворов - поет - богоборец" на Иван Мешеков

18 часа

Премиера на Яворовата стихосбирка "Аз не живея, аз горя!"

Представят: Елка Няголова, акад. Ристо Василевски, Людмила Снитенко, Алекси Брубел, Едвард Милотосян, Ануш Варданян и Валерий Пощаров

 15 януари 2018 г.

15 часа  - експозиционна зала на къща муизей "Пейо К. Яворов"

Премиера на филма "Яворов - разкази от вчера и днес" на доброволци към БМЧК при СУ "П.К.Яворов" - Чирпан

Отчитане на Национален младежки литературен конкурс "И ти си в мене - ти, родино моя"

17 часа  - изложбена зала "Георги Данчов - Зографина"

Национален конкурс за рисунка "Недорисуван свят" в памет на Василия Стоилова /изложба/

18 часа - зала на ДНА

Театрална постановка "Крадецът на праскови" по Емилиян Станев - ДТ"Гео Милев" Стара Загора 

Балет „Арарабеск” представя „Сидхарта“ на старозагорска сцена

Балет „Арарабеск” представя своя спектакъл „Сидхарта“ на сцената на Държавна опера Стара Загора на 6 февруари от 19 часа, а също и в Бургас и Пловдив. В програмата на 50-ия юбилеен сезон на Балет „Арабеск“, която е замислена като един обзор на тенденциите, посоките и хореографите, които са определящи за развитието на трупата през годините, важно място заема направлението танцов-театър. Като негов ярък представител, анализатор и творец е хореографът Мила Искренова. Затова месец февруари, в годината на юбилея на Балет „Арабеск“, е посветен на творчеството на хореографа на Балет „Арабеск“ – Мила Искренова.

Спектакълът „Сидхарта” предизвика много мнения, някои крайно противоречиви.... Това означава, че силата на образите в него не са оставили никого равнодушен, а са го накарали да реагира със силно чувство. Защото самият спектакъл „изгаря чувствата”.

Образът на Сидхарта и духът, който витае в обстановката ни прави всички по-уверени и силни. Всяка една от деветте части на спектакъла, изграден от Мила върху текста на Хесе, е медитация и заедно с това - интензивно визуално изживяване.

Спектакълът на Мила Искренова представя европейското разбиране за Изтока, срещата между Изтока и Запада. В търсенето на общ език между двете  различни цивилизации хореографът се опира на много културно-исторически кодове, съдържащи се в  музиката, танцовия език и образността.

Затова, ако искате да  се провокирате от  спектакъла „Сидхарта“, вгледайте се и открийте кодовете – те ще ви обяснят, лично на вас, защото само вие ще сте разгадали кодовете по „вашия“ начин. И това е основната цел – да станат кодове на вниманието на зрителя към самия себе си.

„СИДХАРТА” е танцово-театрален спектакъл по мотиви от философската поема на Херман Хесе Върху великолепната музика на Вагнеровите увертюри от „Тристан и Изолда“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“, единствената рага на Лед Цепелин и шлагери от 30-те години, хореографът Мила Искренова предлага едно пътуване към съвършенството по поетичната повест на Херман Хесе „Сидхарта“. Изискната сценография и костюмите  са на Свила Величкова, видеопроекциите – на Никола Налбантов.

 „Сидхарта“ хвърля духовен мост между времето и пространството в търсене на изход със силата на една невероятно поетична медитация.

Много години по-късно от първата среща със „Сидхарта“, Мила Искренова се връща към Херман Хесе. Интуитивното й любопитство този път е породено от това да разбере защо Херман Хесе пише „Сидхарта“ и за да бъде максимално вярна на автора, нейният интерес е продиктуван от това да си обясни в какво състояние, в какъв житейски период е бил самият той;  защо е отишъл в Индия и след това се е върнал, разочарован от Индия; защо пише „Завръщането на Заратустра“, защо на 42 години, през 1919 г., напуска Германия и се отказва от германско поданство, защото е крайно разочарован от германската политика и от процесите, които се развиват в обществото там; защо се оттегля от света изобщо и не иска да има нищо общо с това ретроградно човечество и започва да се занимава с овощарство и да рисува в едно италианско село, където се затваря в една къща с висока ограда и гони дори и хората, които се доближават до оградата. Затова пък при него бягат от Германия впоследствие много изтъкнати интелектуалци като Томас Ман и Бертол Брехт.Всички тези открития, споделя Мила Искренова, й дават ключа към спектакъла. Така Мила стига за себе си до извода, че „Сидхарта“ е една проекция, в която Херман Хесе идеализира своята представа за света и търси спасителен мост за хората, за себе си. Херман Хесе, според авторката, вярва, че през каквито и изпитания да минава човечеството, идеите за хуманизма ще надделеят. „Сидхарта“ е изключително актуална днес. Периодът , в който е писана повестта,  толкова наподобява днешното време така  тревожно и заредено в същото време,  когато търсим стабилни основи, които ни се изплъзват.Затова Мила се насочва точно сега към Сидхарта, защото преживява същата тревога, както много други хора по света.

„Принцесата на Перперикон“ хвърля мост през вековете

Романът „Принцесата на Перперикон“ е дело на Красимира Султанова, личната секретарка на Иван Славков, дългогодишна журналистка в БНТ и съпруга на популярния телевизионен водещ Чавдар Стойчевски. Книгата излиза точно една година, след като авторката й си отиде от този свят. Издател е „Персей“. Книгата е посветена на проф. Николай Овчаров и българските археолози. Автор на илюстрациите е Антонина Бабукчиева, а на корицата Ралица Денчева.

Дали е възможно прераждането? Дали бихме могли да таим спомени от друг, предишен живот и те да окажат влияние на сегашния ни? Красимира Султанова създава една омагьосваща история за силата на човешкия дух и неговата способност да победи времето и пространството.

Разкрити са тайнствени легенди за изчезнали цивилизации, историческите факти се преплитат с древни митове, далеч надхвърлящи границите на България, Балканския полуостров и дори Европа. Какво общо имат египетската богиня Бастет, жената котка, и траките? Какви изключителни артефакти се намират в пределите на България? Съществува ли някаква висша сила, която свързва минало, настояще и бъдеще и определя съдбата на всеки човек? И способна ли е младата героиня Неда да разгадае необяснимите явления, които я сблъскват с един непознат и невидим за другите свят, който се намира на границата с реалността?

На пръв поглед романът сякаш разказва за неволите и трудния път на израстване на тийнейджърката Неда. Тя трябва да се справи с тежката ситуация, в която е изпаднало семейството й. Майка й д-р Маргарита Борисова, която се занимава с проучването на фауната в различни страни, безследно изчезва във Венецуела. Същевременно баща й Петър Борисов, който е археолог, претърпява тежък инцидент в Тибет и впоследствие е прикован към инвалидна количка. Като че ли това не е достатъчно, но Неда трябва да се справя и с нормалния за всички момичета на нейната възраст стрес – ученето, подигравки от съученици, неразбиращи колко й е трудно, и първата невинна любов с нейния съученик Сам.

Но всичко това отива на заден план, когато авторката ни въвежда в мистичната страна на романа. Делничните проблеми са били само параван, зад който се крие истинският смисъл на човешкото съществуване. Тук разкопките край местността Градище в Странджа и на Перперикон в Родопите всъщност играят ролята на врата към миналото както на един цял народ, така и на привидно несвързани един с друг герои. Неда, родителите й, учителката й по история Сибила и дори второстепенни образи като синът на хазяйката на Сибила и докторът, проявяващ интерес към нея, се оказват силно преплетени един с друг с връзки, произлезли още преди хиляди години – връзки, които определят изборите им и в настоящето.

„Романът е забавен и е действителен учебник за деца и възрастни. Било то като знания за история, цивилизации, географски особености, но и като наръчник за странни теории, за чудновати обяснения на света. Тава е наръчник по патриотизъм и по междуконтинентална съпричастност на цивилизациите – индианска, египетска, тракийска, старогръцка, персийска, еврейска. Майсторски се развиват няколко сюжетни действия, оплетени в перипетии, завръзки, екшън и съспенс. С една обща линия на любовта – към бащата археолог на инвалидна количка, към майката, изчезнала някъде във Венецуела, към учителката, към старата хазайка, към лекаря, към завърналия се блуден син от САЩ и разбира се, към най-красивия съученик. Любов с хепиенд, какво друго може да е нещото, сътворено от Красимира Султанова“ – пише в предговора си Константин Каранов.

Световните звезди на илюзията братя Сафронови представят шоуто си в столицата и Варна

За първи път в България, илюзионисти номер 1 в Русия - Братя Сафронови ще представят най-новото си шоу „Мълния“ на 11-и февруари в София, НДК зала 1 и на 13-и февруари във Варна ДКС.

В мащабното, фантастично шоу „Мълния“,  иновативните технологии се преплитат с илюзия, магия, вълшебство и каскади.  https://youtu.be/fPwac6LJRdQ
Престижното списание „FORBES“ обяви Братя Сафронови  за „Илюзионисти номер 1 в Русия“. Братя Сафронови  са победители и в номинациите:  „World Best big illusion“ от международния фестивал „Wizard trophy“,   „Най-добро илюзионно шоу“ на ежегодната церемония на Fashion TV, носители са на премия за „Принос към световната илузия“ - „Wizard trophy“.
Едни от най-впечатляващите номера на Братя Сафронови са:
„Ходене по стена“ – номер в който Сергей Сафронов изкачва вертикална стена с височина 15 м., при температура минус 20 градуса по Целзий.
„Опасен влак“ – номер в който през Илия Сафронов минава влак, а в кулминацията той остава невредим. Илюзията е готвена повече от три години.
„Преминаване през стена“ – номер в който Сергей Сафронов преминава през тухлена стена на сграда, след което илюзионистът се показва през прозореца и.
 „Измъкване от аквариум под вода“ – номер в който Сергей Сафронов излиза от тесен аквариум пълен с вода за 1:30 м., освобождавайки се от белезници и четири катинара, заключващи капака на аквариума. Легендарната илюзия е изпълнена за първи път от великия Хари Худини през 1907 г.
За последните 15 г., магическите шоу-спектакли на Братя Сафронови са изумили повече от 5 милиона зрители по света.
Шоу-спектакълът „Мълния“ е подходящ и за възрастни и за деца. Братя Сафронови са в България по покана на Degris Events.

На 18-и е първата за годината премиера на ДТ „Гео Милев”

Първата премиера в Драматичен театър „Гео Милев”, за 2018 година, ще се състои на 18 януари, от 19 часа, на камерна сцена. Премиерата е на спектакъла „Голям колкото малка ябълка” от Петър Анастасов. Режисурата е дело на Борис Дюлгеров, сценографията и костюмите – на художника Димо Генов. В ролите ще видим  Христофор Недков и Весела Петрова.
Авторът Петър Анастасов е едно емблематично име за съвременната поезия и драматургия. Неговите пиеси „Обещай ми светло минало“, „Църква за вълци“, „От сняг помилвана душа“ заемат достойно място в днешната българска драматургия.
Спектакълът „Голям колкото малка ябълка“е една неизпята до край песен за болката, любовта и надеждата. Авторът Петър Анастасов, познат на публиката и като нежен лирик, и като драматург, среща на сцената двама герои, и в тяхно лице - младостта и зрелостта, началото и краят на живота, любовният порив и непреодолимостта на смъртта. Вдъхновяваща история за силата на духа и енергията на идеалите, за моралната непримиримост и светлината, които всеки човек носи в себе си, дори когато съдбата го тласне до ръба на мрака...

Български екип направи първото в света цялостно ендопротезиране на аорта

Научната публикация за медицинското постижение беше публикувана в едно от най-престижните научни списания за кардиология

Екипът на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, начело с доц. Иво Петров – национален консултант по инвазивна кардиология и началник на Клиниката по Ангиология и Кардиология – започна годината с поредно високо достижение в медицината: първото в света цялостно ендопротезиране на аорта. Уникалната манипулация е отразена с научна публикация в едно от най-престижните начуни списания за кардиология в света – Journal of the American College of Cardiology.

През лятото 48-годишният Евгени Павлов - пациент с близо 50 сантиметра разкъсване на най-големия кръвоносен съд в човешкото тяло, аортата, беше спасен в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център. Лекарите в Плевен диагностицират разкъсване на най-вътрешния слой на кръвоносния съд. То застрашава пряко живота на Евгени и блокира кръвотока към десния крак, което което може да причини трайна пареза. Медиците преценяват, че пациентът трябва спешно да бъде изпратен за лечение в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център. Дисекацията на аорта е спешно състояние, чиято бърза диагноза и лечение са от изключителна важност за спасяването на живота на пациента. Ако състоянието не се лекува навреме, смъртността е близо 50% в първите 48 часа.

В двучасова спешна интервенция доц. Иво Петров и д-р Зоран Станков поставят два последователни стента, за да се затвори разслояването на съда по цялата му дължина, и по този начин е спасен не само животът на пациента но и пълната подвижност на крака му. Това е първото цялостно ендопротезиране на аорта, което започва от основата на съда (непосредствено над сърцето), както у нас, така и в света.

Обичайният подход при такива случаи е класическа отворена кардиохирургия, но състоянието на пациента не е позволявало отворен достъп. “Когато докараха Евгени стана ясно, че минималноинвазивната интервенция е единствения му шанс. Иначе нямаше да оцелее“, сподели д-р Зоран Станков. „Донякъде позитивната развръзка беше и въпрос на шанс, защото освен нужния опит, имахме на разположение и нужния имплант. Това е стент от ново поколение, който не се реимбурсира у нас. Клиниката ни разполагаше с няколко броя, тъй като бяхме един от центровете на мащабно клинично проучване.“, разказа доц. Иво Петров.

Аортната дисекация и аневризма са усложнения при слабост на аортната стена. Срещат се при 10 до 13 на 100 000 души население. Основен фактор за развитието им е фамилната обремененост. Рискът заболяването да се развие и усложни нараства в пъти при пушачи, хора с високо кръвно налягане, диабет. Установяването на увеличена аорта може да се направи и с профилактична кардиоехография, препоръчителна за всички, които имат преки роднини с установено заболяване на аортата.