„Основи на шпионажа” е новото заглавие от Виктор Суворов

Новата книга на Виктор Суворов „Основи на шпионажа” отново нищи правилата на играта в съветската разведка. Издател отново е „Факел експрес”. За разлика от старите му произведения, например „Аквариум”, новата му книга е истински наръчник за начинаещ шпионин. Доколко това отговаря на професионалните делници на истинските агенти е трудно да се каже.

Авторът (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 г. Единайсетгодишен постъпва в Калининското суворовско военно училище, а след завършването му – в Киевското общовойсково командно училище. През 1974 г. се дипломира във Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на съветската армия, непосредствено след което е изпратен в Женева – столицата на световния шпионаж, където в продължение на четири години работи в резидентурата на съветското Главно разузнавателно управление под прикритието на дипломат, акредитиран в ООН. През 1978 г. поисква политическо убежище във Великобритания, за което Военната колегия на Върховния съд на СССР го осъжда задочно на смърт.
Суворов е автор на бестселърите ”Аквариумът“, ”Освободителят“, ”Ледоразбивачът“, ”Денят М“, ”Последната република“, ”Очищение“, ”Разгромът“, ”Самоубийство“, ”Сянката на победата“, ”Вземам си думите назад“, ”Тя се казваше Татяна“, ”Крахът“, ”Майката на дявола“.
Носител е на множество висши държавни награди на различни страни, професор хонорис кауза на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за наука, образование, индустрия и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен медал на името на Алберт Айнщайн "За изключителни заслуги", получил и ”Специалната награда за цялостно творчество, ускорило демократичните процеси в Европа“ на Съюза на журналистите в България ”Подкрепа“.

Авторът за книгата:

Принципите на шпионажа са вечни и не са се променили от времената на древния Египет и Римската империя. Управляващите винаги са искали да знаят какво замислят техните врагове, съперници и съседи.
Моите знания и моят опит на офицер от ГРУ не са остарели. В книгата обяснявам как е организирано военното разузнаване, как се добива и оценява информацията, как се вербува, как се подготвя или предотвратява провокация.
Преди 20 години бяхме поканени със съпругата ми в Израел на среща с читатели. Когато приключих представянето на книгите си и започнах да раздавам автографи, към мен се приближи млад мъж, оказа се, че е роден в Русия, но понастоящем работещ в Израелското военно разузнаване. Той ми благодари за ”Аквариум“ и ми призна, че тази книга се препоръчва на всички израелски разузнавачи. Тоест, оценена е от професионалистите.
”Основи на шпионажа“ е предназначена за най-широка публика. Аз давам общите принципи на разузнаването. Например как се вербува човек. Най-важното качество за разузнавача е добротата. Шпионинът трябва да е добър човек. Ако си зъл и високомерен, не можеш да вербуваш никого – нито за разузнаването, нито за политиката, нито за семеен живот… В книгата има глава ”Cherchez la femme“ – за ролята на жените в разузнаването. Стратегическото агентурно разузнаване без жени е невъзможно. Разузнавачите работят по двойки. И жените получават изключително сериозна подготовка.
Най-важното в разузнаването е вербовката. Да вербуваш, означава да подчиниш човека, да го накараш да те последва...

Творци от десет страни идват на тазгодишното Балканско квадринале

Четвъртото издание на Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ” за пореден път събра в Стара Загора образните пристрастия към темата на художници от България и чужбина. За участие в него постъпиха 466 произведения от 281 автори. Основната част от тях са български творци от всички краища на страната. Произведения на 41 живописци пристигнаха от Гърция, Румъния, Сърбия, Турция, Украйна, Чехия, Русия, Великобритания и Япония. След селекцията на журито до изложбата на Квадриеналето бяха допуснати 220 творби от 160 автори.

Квадриналето утвърждава идеята на организаторите му да срещат в края на всяка високосна година художниците, за които митове, легенди, обряди, сказания, притчи, заклинания, алегории, вярвания, народни умотворения, приказки, археологически находки и т.н. са вековни източници на мъдрост и полет на въображението, на провокиращи теми за художествена интерпретация и всеки, по

своему, да потъне в света на образите, метафорите, знаците, емоционалната изразност на цветовете и възможността да отиде отвъд тях. 

То събра някои от предишните участници с десетки нови, маркира множество от посоките на творческо мислене и пластична изразителност на три поколения живописци, и оформи една пъстра панорама от сюжети и теми от различни индивидуални стилове, възгледи за художествено въздействие и съвременното тълкуване на вечното.

Откриването на изложбата и връчването на наградите е на 16 декември от 18 часа.

Киприян е новия Старозагорски митрополит

Новият Старозагорски митрополит е Траянополският епископ Киприан. Членовете на Светия Синод на БПЦ избраха вчера, с 8 гласа „за“ от общо 13 гласа, за Старозагорски митрополит дядо Киприан. Неговият подгласник Месемврийският епископ Яков не получи нито един глас. Останалите 5 гласа бяха „въздържал се“. 

Веднага след това Светейшият Български патриарх Неофит прогласи Траянополския епископ Кириан за нов члeн на Свeтия Синод в качеството му на Старозагорски митрополит. Малко след избора Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан заяви, че основната му задача като духовен водач е добруването на поверената му епархия.

Новият Старозагорски митропилит Киприан / Огнян Казанджиев / е роден на осми март 1976 година в Казанлък. Приема монашество през 1996 година в Рилския манастир. Негов духовен старец е Старозагорския митрополит Панкратий. Дядо Киприан е възпитаник на Богословския факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски“. През 2008 година е харитонисан за епископ и оттогава е викарий на Врачанския митрополит до момента, когато бе избран за Старозагорски Митрополит.

Среща с фюрера*

Заралията, с чирпански корени Ганчо Иванов е бил какъв ли не – офицер, журналист, шофьор…От години живее в Асколи Пичено, Италия. Той прописа късно, но пък историите му са много истински, взети направо от живота. Ето един от неговите разкази, пряко свързан и с друго негово занимание в сферата на изкуствата…

Ето и Хитлера е готов. Оня ден си писахме с Васо и се сетих, че имам тук, на дръвника едно парче орех дето наподобава вожда. Вчера го поиздялах и май стана. То какво има да направиш Хитлер? Срешиш му косата на една страна, опулиш го, като за пред немска публика, мустака обръснеш подобаващо и виж, готов е. После щях да забележа, че това никак не стига.
Окачих го на стълба и се поотдръпнах да го разгледам, като истински творец, отдалечко. От слънцето, от високата трибуна ли, но онзи се разшава, потръпна нервно, ококори се, че като отвори една голяма уста, изкривeна надясно. "Майн камф... Германският народ... Зиг хаил... Хайл Хитлер... Евреи, къде сте, ваща мама!"
На това, последното реагирах уплашен - "Хер Хитлер, викам, какво стана? Спри се малко, що викаш! Какви са тия остри команди, тук, в тази планина...Т`ва да не ти е някоя Мюнхенска бирария от двадесетте години на миналия век, пълна с шваби!" Оня са позапря и май ме забеляза за пръв път - "Ти, вика, кой си? Мязаш ми на райхсмаршала Гьоринг, но бая трябва да ядеш още, да го стигнеш поне по килограми!" "Българче съм, отговарям. Закучи ми се работата, тук в средната част на Апенините, та дялам орех от няма и какво да правя цял ден". "Зиг хаил! - почна пак оня. Апенините ли? Къде е Дуче? Бягай, вика да го намериш, да ми се представи!" Гледай го ти, взе да ме действа! "Няма го, Дучето! Отрепа го оня партиджанин, полковник Валерио, горе до Комо. Не помниш ли? През април 45-та. Заедно с Кларета. Язък за хубавото момиче!" "Хайл! Как тъй? Никой не може да утрепе моя най-голям приятел, Дучето! Кви ги плещиш? Скоро го намери, щото не сме си свършили работата!"
Ей, в чудо са видях с този мой дървен Хитлер! Що ми трябваше на високо да го окачвам! "Ти, крещи оня от сълба, още тука ли си! Знаеш ли, вика, как се изпълнява заповед! Зиг! Българин бил! Какъв българин си? Те българите заповеди знаят да изпълнават! Огън войници! Прусаци от Балканите!" Млъкна, поогледа ме с безумните си очи, отвсякъде и заключи - "Развалили са те тия жабари! От колко време си в Италия? Дай им някоя канцонета да изкарат, да се влюбят, да са поперчат с кокошите си пера по шапките! Тенори, любовници, дуети, отстъпления...Където ги пратиш, - "Мамма миа!" И бегом назад! Ей, не случи моя приятел Мусолинито на попул! Вий, пък , българите на управник! Викам му на Борис, царя, - Прати ми 20 - 30 твои дивизии, да обърна войната в наша полза! Не слуша! На ти сега демокрация и всичките и там меки левашки последици! Зиг хайл!"
Чудя се какво да правя! Да издялам набързо, един Джугашвили, Жуков, Рокосовски и Конев, пък да го оставя на тях...Ма не! В Италия съм! Що не извикам американците и англичаните, че да го изхвърлят отвъд линията "Зигфрид" с Кесерлинг и цялата тайфа.. Дълга и сложна! Да взема да го ударя на контрапропаганда!
"Бай Хитлер, почвам плахичко. Ний сега в модерни времена живеем. Ето, германците жена си избраха за канчелиера, американците, два мандата чернокож ги управлява. Сега новият му хлопала дъската... Стига с това Дуче, стига гуерри! Войни, ще рече. Дай и тебе да модернизираме! Върви да погледаш някой гей-парад по Мюнхена. То с един път, педераст не се става, ма знам ли? Мож да ти хареса!" "Хаил, зиг, камф..." Обърка оня паролите! Каква жена, какъв негър, какви паради... Бягай ми намери Дучето, да им спретна един алианц от желязо! Аз, фамилията им еврей... Хайл, ще разгоня!" "Не моиш, бе бай Хитлер! Умно парче си, пък що не разбираш! Парата управлява. Пък където е парата, там са и евреите... Командват и толкоз! Войни, мигранти, сволач! Върви прави алианс с Путин! Хайл..." Взех да се бъркам и аз. То с какъвто се събереш...
"Кой е този Путин? Що не съм го чувал?" Агент, викам, като Щирлиц. От Германията идва. Наследник е на Сталин и приятел на фрау Меркел...Приказва немски, като баварска шваба, върви, викам, с него ще се разбереш. Пък и пакт можеш да сключиш, там някакъв." След тия мои думи, Хитлера млъкна. Почеса се по дървения перчем, мисли мисли и рече - "Ти, момче, ми скри грамитиката с тия негри, фрау, путяги...Глей, вика, какви работи стават в мое отсъствие! Ти, Дучето няма да ми доведеш, ми я се обади на оня по-дебелия от тебе, Гьоринг, да прати един - два айроплана с онова високото момче, Скорцени. Да пообиколим ние тази Европа! Да видим какви са ги забъркали и да вземем мерки! Путин, викаш, сериозно момче! Що ми трябваше да се бия с дядо му! И сега щаше да си е хилядолетен райх! Бягай, телефонирай на райхсмаршала! Чакам айропланите! Зиг хаил!"
Тръгнах аз, уж за джиесема, на Гьоринг да звъня, че се скрих отзад, както Жуков крие армиите си в степта. Издебнах го, па му метнах един чувал отгоре, като оня, Сталинградския, ма от зебло. Вързах го, та да не може да излезе. Така го отнесох в склада на историята. Ще рече в един кашон от макарони и оня се умълча.
Това е. Повече фигури няма да правя. Виж, съм сътворил едно Дуче с волева брада и каска на главата, та с този от кашона да ми спретнат някой дървен алианц и да ми нарушът апенинското спокойствие! Чао и усмихнат ден, приятели!
А, щях да забравя най-важното! Горе го описах Хитлера, с бретона, мустачките, изкривената надясно уста... Всичко това никак не стига. Без публика, няма Хитлер!

Ганчо ИВАНОВ

*Заглавието е от редактора

С ГАЛА КОНЦЕРТА „МУЗИКАТА НА ЕВРОПА И БАЛКАНИТЕ“ ЗАКРИВАТ 47-ТО ИЗДАНИЕ НА ФОБИ

47-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство ще бъде закрит на 10 декември, събота, от 19 часа с грандиозен гала концерт, който ще представи МУЗИКАТА НА ЕВРОПА И БАЛКАНИТЕ.  Гала концертът е съвместна продукция на Балканската оперна мрежа. Ще прозвучат произведения от националната музикална съкровищница на България, Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина, както и избрани арии и дуети от световната оперна класика. България ще бъде представена от световно признатата оперна певица Цветелина Василева, която ще изпълни ария на Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, а след това ще зарадва почитателите на своето изкуство с ария на Леонора от „Силата на съдбата“ на Верди. Очакван финал на концерта е дуетът на Леонора и Граф Ди Луна от операта „Трубадур“, в който Цветелина Василева ще си партнира с великолепния румънски баритон Йонуц Паску. Йонуц Паску е избрал да представи своята страна с ария на Едип от едноименната опера на Джордже Енеску. Босненката Аида Чорбаджич ще изпълни „Утро“ от Петър Коньович и ария на Розина от „Севилският бръснар“ от Росини. Сръбският бас-баритон Александър Стаматович ще предложи на публиката ария на Хаджи Тома от операта „Кошана“ на Петър Коньович и куплети на Тореадора от операта „Кармен” на Бизе. Младата румънска певица Лаура Ефтимие ще изпълни песен на Станкуца от музикалната картина „По жътва” на Тибериу Бредичану и валс на Жулиета от операта ,,Ромео и Жулиета“ на Гуно. Солистът на Старозагорската опера Ивайло Йовчев ще участва в концерта с ария на Илия от операта ,,Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев. В първата част на концерта ще се изяви младата виртуозна пианистка от Словакия Петра Погади.  Тя ще бъде солистка в Концерта за пиано № 2 в ла мажор на Ференц Лист. Концертът ще започне с уникалното въведение и танци към операта ,,Момчил“ на Любомир Пипков. Концертът ще бъде в съпровод на оркестъра на Държавна опера-Стара Загора. На диригентския пулт ще застане Ивайло Кринчев.

                                                                                    

МУЗИКАТА

НА ЕВРОПА И БАЛКАНИТЕ

ГАЛА КОНЦЕРТ

продукция на Балканска оперна мрежа

Диригент Ивайло Кринчев

Участват:

Петра Погади– пиано

Цветелина Василева – сопран;

Аида Чорбаджич - сопран

Лаура Ефтимиe - сопран

Ивайло Йовчев - тенор

Йонуц Паску - баритон

Александър Стаматович - бас-баритон

Оркестър и хор на Държавна опера – Стара Загора

Концертмайстор Паулина Колева

ПРОГРАМА

I част

1. Любомир Пипков - Въведение и танци към операта ,,Момчил“
2. Ференц Лист – Концерт за пиано № 2 в ла мажор, солист Петра Погади

II част

1.        Джоакино Росини – ария на Розина от оп. ,,Севилският бръснар“, изпълнява Аида Чорбаджич

2.        Петър Коньович – ария на Хаджи Тома от операта „Кощана”, изпълнява Александър Стаматович

3.        Парашкев Хаджиев – молитва на Мария-Десислава от едноименната опера, изпълнява Цветелина Василева

4.        Шарл Гуно – валс на Жулиета от операта ,,Ромео и Жулиета“, изпълнява Лаура Ефтимиe

5.        Джордже Енеску – ария на Едип от едноименната опера, изпълнява Йонуц Паску

6.        Петър Коньович – „Утро”, изпълнява Аида Чорбаджич

7.        Джузепе Верди – ария на Леонора от операта ,,Силата на съдбата“, изпълнява Цветелина Василева

8.        Жорж Бизе – куплети на Тореадора от операта „Кармен”, изпълнява Александър Стаматович

9.        Парашкев Хаджиев – ария на Илия от операта ,,Луд гидия“, изпълнява Ивайло Йовчев

10.    Тибериу Бредичану – песен на Станкуца от музикалната картина „По жътва”, изпълнява Лаура Ефтимие

11.    Джузепе Верди – дует на Леонора и граф Ди Луна от оп. ,,Трубадур“, изпълняват Цветелина Василева и Йонуц Паску

Петра Погади (Petra Pogády)

Петра Погади е една от най-обещаващите пианистки от своето поколение, притежаваща "завидна виртуозност" и "изключително сценично присъствие". Концертира в много европейски страни, САЩ и Китай. Родена в Братислава (Словакия), тя проявява интерес към музиката и започва да свири на пиано на 5–годишна възраст. Две години по-късно вече е в курса за талантливи деца на частния университет по музика „Антон Брукнер” в Линц (Австрия) в класа на Готфрид Хеметсбергер.
На 14 години Петра Погади изнася първия си солов рецитал, става лауреат на музикалния конкурс "Prima La Musica", печели стипендия като най-младия участник в предаването за млади артисти на Словашката национална телевизия.

Завършва с отличие магистърската степен на университета в Линц, усъвършенства в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и Консерваторията на Париж и многобройни майсторски класове в Австрия, Полша, САЩ, Русия, участва във фестивали в Израел и в Ню Йорк. Петра Погади печели конкурс и изпълнява Втората соната за пиано от Шопен в документален филм за легендарната израелска пианистка Пнина Залцман. Присъединява се към кампанията "Йехуди Менухин - музика на живо сега!" - Фондация, осигуряваща срещи с музиката на пребиваващите в сиропиталища, старчески домове, затвори и болници. Пианистката е изнесла повече от 80 рецитала за Фондацията.

От 2013 г. Петра Погади членува в "Централен европейски форум за музика, изкуство и култура" и е сред академичния състав на "Музикален фестивал и майсторски класове" в Марианка (Словакия).

Цветелина Василева

Цветелина Василева завършва Музикалната академия в София. Дебютира на сцената на Софийската опера в „Бал с маски“, пее в „Дон Карлос“, „Отело“, „Трубадур“, „Турандот”. Печели награди от конкурсите „Тито Скипа“ и „Франческо Чилеа“ в Италия и специализира с Карло Бергонци в Миланската Скала. Международната й кариера започва в театъра на Сан Франциско. Първите й спектакли там са „Трубадур“, „Руслан и Людмила“ и „Коронацията на Попея“. На фестивала в Уексфорд участва в постановката на чешката опера „Шарка“ и получава висока оценка от критиката. Следват участия в Ковънт гардън – „Отело“, „Продадена невеста“. Поканена е и в „Нощ на звездите“ в Ройял Албърт Хол заедно с Агнес Балтса, Джузепе Джакомини, Даниела Деси и др. Гостува в Канада в театъра на Торонто като Лиу, Виолета, Дездемона, Амелия, Жана Д`Арк. Следват сцените на Милано, Щатсопера - Берлин, Брюксел, Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантандер, Сантяго, Кардиф, Токио, Москва, Прага, Букурещ, Белград, Солун.

Предпочитана изпълнителка на премиери на Метрополитън опера, Гранд опера и др. - „Трубадур“, „Бохеми“ - Мюзета „Травиата”, „Княз Игор“. Има ангажименти в театрите в Балтимор, Детройт. В операта на Хюстън тя е Ярославна от „Княз Игор“, Татяна от „Евгений Онегин“ и „Аида“. В „Ла Моне“, Брюксел, участва в операта на Барток „Замъкът на херцога Синята брада“ – Юдит; на фестивалите в Единбург, Сантандер, Брегенц я аплодират като Леонора и Аида. В Уичита Гранд Опера, САЩ, тя е Турандот заедно с един от великите баси Самюел Рейми, също, Тоска и Принцеса Матилда Хабсбургска в операта „Вилхелм Тел“ от Росини. Певицата е желан гост на концертните подиуми в цяла Европа, Америка, Австралия и Япония. Пее със световни знаменитости като Нетребко, Хворостовски, Хосе Кура, Луис Лима и др. в Албърт Хол - Лондон, Кремълския дворец - Москва, Джордж Уестън Хол - Торонто, Концертгебау – Амстердам и пр.

Аида Чорбаджич (Aida Čorbadžić)

Босненската оперна певеца е родена в Завидовичи през 1976 г., живее в Сараево. Получава специалната награда на конкурса на средните музикални училища в Бугойно. Чорбаджич се дипломира в Музикалната академия в Сараево през 2006 г. Получава стипендията на община Сараево, както и на Музикално-театралното дружество за Централна и Източна Европа, базирано във Виена. През 2004 г. Чорбаджич се присъединява към хора на Националната опера в Сараево, където е и дебютът й като солист през 2007 г. с филхармоничния оркестър. Изявите й с него продължават в Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения и Франция. Ролите й са: Барбарина в „Сватбата на Фигаро”, Адела в „Прилепът”, Овчарче в Тоска, Амур в „Орфей и Евридика”, Белинда в „Дидона и Еней”, Пастирче в „Еро от оня свят”, Адина в „Любовен еликсир”, Мюзета в „Бохеми”, Детето в „Сребреница”. Нейна е и главната роля в постановката „Рози за Ана Тереза. Футболни истории”, режисирана от Харис Paсович за East West Theatre Company (2011 г.).

Лаура Ефтимиe (Laura Eftimie)

Сопраното Лаура Димитру-Ефтимие, родена 23 септ. 1982 г. в общ. Констанца, първоначално учи обой при Дойна Бурнеси. Учителката забелязва таланта й и я насочва към пеене. Момичето спечелва международен певчески конкурс с награда от 15 милиона леи още като ученичка. Завършва пеене в класа на проф. Джон Арделян към Университета "Овидиус" през 2007 и продължава с магистратура в Националния университет по музика в Букурещ при проф. Жоржета Столериу. През същата година печели наградата на фондация „Хариклея Даркле” в състезание с участници от 20 държави, победител е и в певчески конкурс с жури от Йокохама, което й осигурява участия в музикален фестивал в Страната на изгряващото слънце. Съответно певицата подготвя и японска песен за представянето си там. В годината на дипломирането си Лаура се представя на Международния фестивал за съвременна музика в Букурещ с ролята на Ева от едноименната опера на Дан Дедиу. Лаура Ефтимие работи с трупите на Констанца и Галац, желан гост по най-големите сцени в Германия, Франция и Австрия.

Лауреат на множество национални и международни певчески конкурси, Лаура Ефтимие има богата артистична дейност, участва в многобройни рецитали и концерти в Румъния и чужбина, преподава пеене в Националния колеж „Кралица Мария” в Констанца. В репертоара й са роли от „Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, „Прилепът”, „Риголето”, „Бал с маски”, „Аида”, „Набуко”, „Тоска”... И това е само началото.

Ивайло Йовчев

Ивайло Йовчев е роден на 31 окт. 1979 година в Стара Загора. Израсъл в театъра, започва да изучава оперно пеене с дългогодишния солист на Старозагорска опера Васил Недев. Продължава обучението си при проф. Реса Колева като частен ученик. Има дипломи от майсторски класове на проф. Реса Колева, Елизабет Линхарт и от майсторски клас по камерна музика - френски репертоар.

Сред неговите роли са Камий дьо Росийон от „Веселата вдовица”, Алфред от „Прилепът”, Едоардо от „Крал за един ден”, Едгардо Равенсвуд от „Лучия ди Ламермур”, Касио от „Отело”, Принц Тамино от „Вълшебната флейта” и др.

Гастролира и в спектакли зад граница. Участва в проекта "Die himmlische Nacht der Tenore" с който от 2010 година досега всяка зима има концерти почти в цяла Германия.

Йонуц Паску (Ionuț Pascu)

Йон Паску завършва Консерваторията в Букурещ през 2001 г. Започва артистичната си кариера в оперния театър на Констанца с ролята на Дон Жуан от едноименната опера на Моцарт. После е Марсел в "Бохеми". От 2005 г. е солист на Националната опера в Букурещ - граф ди Луна в "Трубадур", Фигаро в "Сватбата на Фигаро", Шарплес в "Мадам Бътерфлай", Алфио в "Селска чест", Ескамилио в "Кармен", Фалке и Габриел фон Айзенщайн в "Прилепа", Папагено във "Вълшебната флейта", Лорд Енрико Аштън в „Лучия ди Ламермур” и др. Гастролира в Холандия, Германия, Корея, Италия, Македония, Унгария, Албания, Израел, Испания, Белгия. През 2007 завършва и специалността „Композиция и дирижиране” при проф. Кристиан Бранкузи в Букурещ, след което усъвършенства тези уменията на специализация в консерваторията "Джузепе Верди "в Милано.

Александър Стаматович (Aleksandar Stamatović)

Александър Стаматович се е утвърдил като един от най-разностранните изпълнители в баритоновия и басовия репертоар.

Първоначално учи в Музикалното училище „Ватрослав Лисински“ в Загреб. Завършва Департамента по музика на Академията за изящни изкуства в Белград и има следдипломна квалификация по солово концертно пеене. От 1996 г. е член на Националния оперен хор в театъра на Белград. Музикалната критика оценява високо участията му в ролята на Йоканаан от „Саломе” на Рихард Щраус, Ескамилио в „Кармен” от Бизе, Лепорело в „Дон Жуан” от Моцарт, Алфио в „Селска чест” от Маскани, Амонасро в „Аида” от Верди и др. Поддържа и богат кантатно-ораториален репертоар - Моцарт, Малер, Берлиоз, Бритън, Гершуин, Джон Адамс. Гастролира в оперни театри и фестивали в Италия (Равена, Касамари, Ровиго, Виченца, Фаенца), Гърция (Атина, Солун, Корфу, Кефалония), Унгария, Словения, Австрия, Португалия, Норвегия, Франция, България и Кипър. От 2005 г. до 2007 г. е помощник генерален мениджър на Националния театър в Белград, а от 2011 г. е негов заместник-генерален директор.

Диригентът

Ивайло Кринчев

Ивайло Кринчев завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров” със специалностите „Хорово дирижиране” в класа на проф. Лилия Гюлева и „Оперно-симфонично дирижиране” при Димитър Манолов и проф. Иван Вульпе. Участва в майсторски класове по симфонично дирижиране под ръководството на проф. Илья Мусин, Санкт Петербург и проф. Карл Остерайхер, Виена.

От 1990 до 1996 г. е диригент в Бургаска опера и Бургаска филхармония, а от 1996 до 1999 г. е и директор на операта. Под негово ръководство за първи път на бургаска сцена са поставени оперите „Дон Жуан” на Моцарт и „Норма” на Белини. После е артистичен директор и диригент за продуцентска агенция „Евростейдж”, Амстердам, Холандия, чрез която дирижира множество оперни спектакли в Холандия, Португалия, Испания, Франция и Швейцария. От лятото на 2015 е главен диригент на Старозагорска опера.

Преподавателската си дейност започва като хоноруван преподавател в Националната музикална академия през 1993 г. по специалностите „Оперно пеене с диригент” и „Оперно-симфонично дирижиране”. От 2001 г. е щатен преподавател, от 2005 г. – доцент, от 2015 – професор, от 2016 – и заместник-ректор на Академията.

От 2002 г. има ежегодни изяви в Южна Корея, изнасяйки майсторски класове по дирижиране и оперна интерпретация в различни университети, както и гостувания на симфонични и камерни оркестри. Диригент-постановчик на операта „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини в гр. Куангджу с участието на оркестъра на Националния ни оперен театър през 2007 г.
Гост-диригент на почти всички симфонични оркестри и оперни театри в България, между които Софийска филхармония, Русе, Пловдив, Варна, Видин. Осъществява записи за БНР и БНТ.

Композиторите

Петър Коньович (5 май 1883 – 1 окт. 1970) – сръбски композитор, завършил образованието си в Прага и Белград.

Пребиваването му в Чехия насърчава позоваването му на фолклора. Известен с оперното си творчество и обработките на народни песни. Мениджър на многобройни културни институции - ръководител на Националния театър в Нови Сад, директор на операта в Загреб, в ръководствата на хърватския Народен театър в Осиек и на Сръбската академия на науките и изкуствата, ректор на Музикалната академия в Белград, член и основател на Института за музикознание.

Джордже Енеску (19 авг. 1881 – 4 май 1955) е композитор, цигулар, педагог, пианист и диригент и е считан за най-великия румънски композитор.

Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст, а на 5 изнася първия си концерт. През 1888-1894 г. следва в консерваторията във Виена и печели възторзите на публиката с интерпретациите си на произведения от Брамс, Сарасате, Менделсон. Продължава образованието си в Парижката консерватория. Впоследствие музикалната му дейност е раздвоена между Букурещ и Париж. Реализира множество турнета из европейските страни и САЩ, където дирижира оркестрите на Филаделфия (1923 г.) и Ню Йорк (1938 г.). Педагогическата му дейност също заема значителен дял. Сред знаменитите му ученици са Кристиян Фера, Артур Гримо и Йехуди Менухин, който издига Енеску в култ, смятайки го за свой духовен баща. След установяването на комунистическата диктатура в Румъния Енеску емигрира в Париж, където умира в нощта на 3 срещу 4 май 1955 г.

Тибериу Бредичану (2 апр. 1877 - 19 дек.1968 ) е румънски фолклорист, композитор и музикален и обществен деец. Народен артист, член-кореспондент на Румънската академия, Бредичану е един от основателите на Консерваторията, Националния театър и опера в Клуж (1919); директор на Консерваторията в Брашов (1928-1947) и на Операта в Букурещ (1941-1944). Записал повече от 2000 автентични народни мелодии, в композициите си Бредичану се опира на фолклора. Той е и първият румънски композитор, вградил фолклорни интонации в музикално-театралните жанрове.

Столицата отново е домакин на панаира на книгата и на литературен фестивал

Софийският международен панаир на книгата, организиран ежегодно от Асоциация "Българска книга", е най-големият книжен форум в България. Представяйки над 200 изложители от страната и чужбина, Панаирът е място за среща между читатели, писатели, илюстратори, издатели, преводачи и журналисти, а от четири години той посреща и най-новия, вълнуващ литературен форум в България - Софийският международен литературен фестивал. Традиционно, Софийският международен панаир на книгата е домакин на най-престижните награди в книгоиздателския бранш "

Златен лъв". Тази година неговото 44-то издание ще се проведе в Национален дворец на културата, от 13 до 18 декември 2016 г.

Официално откриване е на 13 декември, в централното фоайе на НДК от 11 часа.

Работно време – 13-17 декември, от 10 до 20 часа; 18 декември, от 10 до 19 часа. 

От първия ден от изложението предстоят интересни литературни срещи. В 16 часа, с участието на посолството на Аржентина ще бъде почетена паметта на Хорхе Луис Борхес по повод 30-годишнината от смъртта му.

Повече от 60 премиери ще се състоят в рамките по време на панаира. Гости ще бъдат известният португалски писател и журналист Жозе Родригеш душ Сантуш и турският автор Мурат Гюлсой. 11 са чуждестранните автори, които се включват в официалната програма на провеждания едновременно Софийски международен литературен фестивал. На щанда на Китай, които ще представят информация относно книжния пазар, тенденции в местното книгоиздаване и търговията с книги, а също съвети за сътрудничество с китайския бизнес. Наградата за най-добър издателски проект "Златен лъв" ще бъде връчена в петък, от 20:30 ч. в Литературен клуб "Перото".

НАП-Стара Загора продава автомобили на търг

Общо 10 леки атомобила, 9 товарни автомобила, 4 специализирани, 2 автобуса и едно полуремарке могат да бъдат закупени на търг от офиса на НАП в Стара Загора. За публична продан са обявени: леки автомобили модели: Opel Astra, VW transporter, Renault, Peugeot 406, Toyota, Hundai Santa Fe, Citroen Berlingo и UAZ. Всички са в движение и добро техническо състояние. Предлагат се и товарни автомобили с марки: KAMAZ, Mercedes, Skoda, LIAZ, UAZ, ZIL; специализирани автомобили 4 броя: Skoda, ZIL, KAMAZ, автокран Такраф; два автобуса Peugeot Boxer и VW Crafter; полуремарке Fruehauf ED-32. Ценовите предложения за участие в тръжната процедура се изпращат на адреса на офиса: 6008 Стара Загора, ул.Кенали№ 1 или се подават на място в деловодството. Депозитът за участие е в размер на 20 на сто от обявената начална продажна цена и следва да бъде внесен по банков път до крайния срок 13 декември 2016 г. Търгът ще се проведе на 19 декември от 11.30 часа в сградата на НАП Стара Загора на ул.Кенали №1.

Огледи се извършват всеки присъствен ден до 13-ти декември от 10 до 15 часа, на посочените в обявите адреси и след предварителна уговорка на телефон.

Допълнителна информация за условията и правилата за провеждане на търговете, първоначални продажни цени, банкови сметки за превод на депозита, необходими документи и други са публикувани на сайта на НАП: www.nap.bg в раздел ПРОДАЖБИ, или на: Обява_Търг. По-подробна информация може да бъде получена и от публичния изпълнител водещ търга на телефон посочен в обявата.