Историята на Незалежна/Независима Украйна е точно толкова истинска, колкото тази на Македония. Докато за съседите, за всичко са им виновни бугарите, то за украинците злата сила са москалите... Затова си измислят и утвърждават красиви легенди, главната, от която е тази, за тяхната независимост.
Още химнът им, поодкраднат от поляците, техни стари врагове-приятели,
започва с - Ще не вмерла України!
Демек, още не е
умряла Украйна, но кой знае? Почти през цялото си кратко съществуване, украинската
държава е в подчинение на някой от силните съседи. Да се връщаме към Киевска
Рус, като първото украинско държавно образование е несериозно. През 15-16 век,
има първите сигурни факти за някакво полуавтономно съществуване, където
хетманите търсят закрилата ту на полския крал, ту на руския цар, ту на турския
султан. Те воюват и предават гостодарите си, притиснати от три страни. Държава
няма!
За първи път Украинска народна република се създава
в края на Първата световна война. Първият държавен глава е хетманът Скоропадски.
Той е царски офицер, не е върл привърженик на украинизацията, т.е. на
създаването на украинска нация. Разчита на германците и щом като неговите хора,
водени от Петлюра го свалят, се оттегля с покровителите си в Германия. Петлюра
е социалист, уж, и разчита на Антантата и най-вече на Полша за да крепи властта
си. В Харков е създадена Украинска социалистическа съветска република, на която
и предстои да просъществува седем десетилетия, но това също не е независима държава.
Петлюра е убит в Париж, като отмъщение за многобройните антиеврейски погроми,
организирани от неговите привърженици. Сега разправят, че той бил против, но не
можел да контролира хората си...Наследява го, вече като атаман в изгнание
Коновалец. Той е роден в Австро-Унгария, след пленничевство в Русия се
присъединява към националистическото движение на новопоявилата се нация,
изкуствено създадена от противниците на новата съветска власт. Неговата съдба
също е трагична – убит в Ротердам от агент на НКВД. Следващият водач за
независимост е печално известният Степан Бандера(убит в Мюнхен, в средата на
50-те), знаме на сегашните националисти в Украйна. Той е толкова безпощаден
социопат, че дори немците го държат затворен през Втората световна война, и го
пускат чак накрая на конфликта. Бандеровците са безпощадни към поляците,
руснаците и евреите, и голяма част от техните престъпления са джиросани на
германците, след войната. Тези изстъпления, днес пак твърдят, че не са
извършени по заповед, както при Петлюра. Вероятно погромите са част от
украинските традиции? Бандеровците се съпротивляват и с партизански методи се
борят до началото на 50-те години на миналия век.
Разпадането на СССР през 90-те, доведе до
създаването на още една, относително независима Украйна. Първоначално се
редуваха проруски, и прозападни президенти, като украинците отново разчитаха на
покровителство отвън. С идването на Порошенко, старите навици се възродиха с
нова сила, умело подклаждани зад граница. И пак започнаха погроми, за които,
властта „не знае” и с присъщото си нахалство, Зеленски и компания, твърдят че
те защитавали Европа, цивилизования свят и т.н. За войната с Русия обаче, те
отново разчитат напълно на покровителите си – оттам идват разузнавателни данни,
военна техника, инструктори, пари и наемници... Без тях, досега щяха да са
вдигнали отдавна белия байрак. И затова не са необходими кой знае какви
доказателства. Всяко забавяне или спиране на парите и помощите води до поредица
от поражения на бойното поле. И на това отгоре, тамошните управляващи искат да
са фактор при преговорите?! Няма как да стане! Те отдавна са подизпълнител в
голямата геополитическа игра, която се разиграва в последните години. Толкова
за украинската незалежност. Такава никога не е имало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар